Да откриеш вътрешния си клоун върху гумата на моносайкъл

След всяко падане ставаш все по-координиран – и физически, и житейски. Уроци, които каляват тялото и характера, преподават в Цирков център „Нов цирк” в столичния квартал „Лозенец”. Дисциплините са разнообразни: жонглиране и контактно жонглиране, акробатика и въздушна акробатика, клоунада и много други. Там ще разберете как да боравите с въздушен обръч, пой и буугенг. „Изотопия” посети „Нов цирк”, където ни посрещнаха три усмихнати и гостоприемни акробатки и преподавателки – Луиза Душкова, която е и създател на центъра, Десислава Рогоулина и Силвия Караджова. Всяка изминава своя път, за да стигне до цирка. Истории за вдъхновението, постоянството и упорството да проправиш път на любимото си изкуство към българската публика.

Луиза прави цирковото училище, за да избави всички с желание да се учат от проблемите, които сама е срещнала, подготвяйки се години наред за цирков артист в чужбина. Пътувала е много, преживявайки и трудности, и недоимък, за които обаче не съжалява. Казва, че са я изградили като човек и творец. 

През изминалите 12 години мъчилището на житейското училище отвежда Луиза до Чехия, Италия, Испания, Белгия и къде ли не още. В Италия кърпи стометровата тента на шапито, в Брюксел попада в четириетажна циркова къща, където живее с други артисти: „На първия етаж беше големият хол, който всъщност беше тренировъчна стая. 10-15 човека ежедневно се срещахме в кухнята, пиехме кафе. Единият, докато настройва радиото, върти топка на антената му. Толкова креативни хора, че няма как да не искаш да правиш още и още номера”, спомня си Луиза.

Заради професионални ангажименти дори успява да намине у дома, докато се нижат годините ѝ в странство – с италиански цирк, който пътува из България, Гърция и Сърбия. Тогава се учи на три циркови дисциплини само за шест месеца. Луиза се развива от сутрин до вечер. Усложнява номерата, работи с различни колеги. Зареждат се още спирки в живота ѝ на артист. С охота продължава да прави шапки, маски и костюми, които поддържат уменията от детските и младежки години, в които Луиза придобива художествено образование. Осмелява се да прави и солови изпълнения. Учи нови езици – италиански, испански, английски, френски. От 2015-а постепенно започва да се връща в България за по-дълго. И у нас завихря международен екип около себе си.

В биографията ѝ е и градският цирков фестивал за нестандартни пространства Мини арт фест в София, който организира няколко години подред. Води стотици чужди циркови артисти у нас. Прави „Цирк де ла Люлин”, който има и социална дейност с фокус болни деца и сираци. През 2018-а създава циркова академия с курсове, която постепенно прераства в цирковия център, където сме днес.

В „Нов цирк” срещаме и Десислава Рогоулина. Тя е сред преподавателите и артисти, иначе е бивша гимнастичка. Цирка открива след края на спортната си кариера, когато отива да работи в Германия преди седем години. „Заминавайки, си купих билет за отиване и връщане, защото не знаех къде отивам и какво ще правя. Не познавах абсолютно никого. Просто си опаковах багажа и тръгнах. Оказа се вълшебна приказка. Бях като малко дете в магазин за играчки”, споделя Деси. В Германия наши сънародници я учат на въздушна акробатика. Циркът е мястото, където Деси среща и своя съпруг – Илля, с когото вече работят и живеят в България. Шегува се, че след Covid-карантината мнозина са се развели, а тя е създала семейство.

У нас Деси и Илля търсят сродни души и намират Луиза. „Животът ни свърза и оттогава сме неразделни, ден и нощ. (...) Дори в мечтите си сме заедно”, категорична е Луиза. Първата им среща обаче е малко странна. Веднъж, докато се пренася, Луиза вижда на охранителните камери в цирка как момиче и момче посещават залата. Момичето забелязва бухалките и започва да играе с тях, но момчето я предупреждава за камерите. Двамата напускат, но си взимат листовка. По-късно се обаждат на Луиза. Останалото е история, за която и сами ще се досетите.

Тримата вече са толкова близки, че когато Илля получава контузия, Луиза го замества в номера, който изпълнява със съпругата си. Сега обаче Луиза, Деси и третата ни събеседничка – Силвето, подготвят нещо грандиозно. „Грация, въздушна акробатика, красота, сила, миксове, които можем да забъркаме с нашите компоненти, които носи всяка една в себе си, тъй че със сигурност ще бъде нещо интересно, красиво, с трудни елементи”, открехва завесата Луиза, но не издава повече тайни от кухнята.

А Силвето всъщност е Силвия Караджова. И тя преподава в „Нов цирк”, нейната стихия е въздушният обръч, но започва там като ученичка. „Просто Силвето се забелязваше сред всички и си казах: „Как да не го вземем Силвето сред нас, погледни го, виж какво е хубаво!”, спомня си с усмивка Луиза. Двете тренирали заедно и се сближили, което довело до поканата Силвия да се присъедини към трупата и да работи с тях – при учениците и на представленията, които „Нов цирк” изнася. Предложението било неочаквано, но прието с радост.

Луиза, Десислава и Силвия ни показват своето изкуство, за да ни вдъхновят и подготвят за подвизи. Способностите им пленяват и впечатляват. И трите вярват, че наглед невъзможното може да се превърне в отработен цирков номер. С много мотивация, проби, грешки и време – за поправяне на грешките и правилна настройка на тялото и ума.

„Цирковият артист трябва да може много неща. Трябва да си и акробат, да учиш как да продаваш номерата си, как да ги изграждаш. Преводът на „цирк” от латински е „кръг”. Бидейки цирков артист, затваряш огромен кръг от много различни познания. Те ти служат не само да си цирков артист, могат да ти служат и в нормалния живот. Ако си акробат и трябва да ходиш на планина, със сигурност ще ти помогне. Ако си жонгльор и трябва да оптимизираш дневната си програма, която е много натоварена, или просто да забавляваш някого на партито, да станеш душата на компанията, жонглираш с три яйца. Ако изпуснеш едното, клоунът ще се включи, за да го отиграе. Цирковото изкуство е нещо, което за мен трябва да се учи и в училищата”, убедена е Луиза.

А сега е време да ви запознаем с четвъртия артист в репортажа – вътрешния клоун. „Хубаво е човек да познава вътрешния си клоун, да не взима нещата толкова насериозно. Мисля, че това е доста сериозен проблем в днешно време. Всеки си има вътрешен клоун, просто трябва да не сме толкова стегнати. Хората много се стягат, много се затварят в себе си, ако човек преглъща много от нещата, това рефлектира навсякъде – върху здравето и отношенията с хората. Животът все пак е игра и ние трябва да я играем. От нас зависи дали ще я играем стиснати, стегнати, притеснени за хиляди неща, с комплекси. (...) Когато намериш вътрешния си клоун, започваш да намираш себе си, да уважаваш себе си”, разказва Луиза.

И трите ни героини са универсални бойци, открили и приели вътрешните си клоуни. Имат ли все пак любимо оръжие за пълно и безапелационно обезоръжаване на публиката?

„Да ги накараме да се усмихнат е трудно, да ги накараме да ни гледат също. Хората са се вторачили в собствените си проблеми. Искат да бъдат сериозни. Малките искат да пораснат, големите искат да са с повече средства и т. н. Ако тези хора не са с настройката да се забавляват, няма да ги накараш да се усмихнат, докато гледат, даже няма да ги накараш да ни погледнат. Ако човек е намерил вътрешния си клоун и иска да се усмихне, радва се на малките неща, ще ни погледне, ще ни запомни, ще поиска отново да ни види”, обяснява Деси.

Луиза разказва колко са въодушевени родителите, когато водят децата си на тренировка, защото могат да се докоснат до изкуство, което преди са гледали отстрани. Споделят, че се чувстват сякаш влизат в сбъдната мечта.

Момичетата са убедени, че всеки може да сбъдне тази мечта, стига да иска. Нямат изисквания към курсистите – нито за възрастта, нито за физическите данни. Вярват че към прогреса се върви, не се спринтира.

Иначе всяка си спомня как циркът е станал реалност в живота ѝ. Деси го открива на късни години, като малка е твърде заета в залата по художествена гимнастика. Шегува се, че нямала време за нищо друго освен тренировки и да спи на шпагат. Луиза с нетърпение чакала телевизионните излъчвания от Международния цирков фестивал в Монте Карло по някогашния Канал 1. „Мисля, че на всички ни беше любимо да гледаме цирка. Този момент го чакаш цяла година, да стоиш и да гледаш. Бях  пет-, шестгодишна и си казвах: „Ех, живот на колела, постоянно да пътуваш!”. Тогава някак си изпратих импулс до Вселената, че един ден искам да се занимавам с цирк. Иначе първият истински досег с цирка беше, когато отидох на италианска опера и се запознах с италианския собственик на цирк”, казва Луиза.

Силвето пък от малка се радвала на своето „Монте Карлово”. „Аз съм от Карлово, там нямаше чак толкова чести спирки на цирка през цялото време, но пак си имаше определено място и като видиш, че камиончетата спират, вече знаеш да очакваш, че една седмица там нещо ще се случва.” Улиците кънтели, а децата слушали шумните реклами за цирка от балконите си и били доволни. Бабата на Силвия я водела на цирк, а с майка ѝ дори спорят дали в Карлово за представление са идвали... пингвини. Силвия не ги помни, но няма как да забрави клоуните и акробатите.

А вие можете да се впечатлите като чуете цялата история на Луиза Душкова, Десислава Рогоулина и Силвия Караджова и се поизпотите с „Изотопия” на специалната ни тренировка, при която за първи път застанахме с главата надолу, подкарахме моносайкъл и се опитахме да се качим на въздушен обръч.

Кое е най-подходящото емоционално гориво за въздушна акробатика и защо в залата често се чува шум от стотинки? Слушайте в звуковия файл!

Снимки: Цирков център „Нов цирк”