„Новини с добавена стойност” с Иво Балев: Идеалният политик

Здравейте и добър ден, и пак здравейте, скъпи съучастници! Вие слушате “Новини с добавена стойност” - един преглед на актуалните събития, които подлагаме на ирационален анализ, за да извлечем рационални изводи и поуки.

Както например водачите на новата икономическа политика преследват леви цели, използвайки десни инструменти.

Новата икономическа политика - това е термин, въведен от Ленин - в младата съветска държава били жестоко окъсали икономически, затова Ленин пуснал в ход някои малки десни инструменти.

А ние сега нека си честитим 40 и кое там поред Народно събрание - то стартира успешно, вече си има чисто нов председател - младо момче от продължителите на промяната. Той е 34-годишният юрист Никола Минчев, дето не пожела или не можа да си спомни кога конкретно са му предложили да кандидатства за един от най-високите постове в държавата.

Младо и зелено момче - свежо, ала неопитно. А може и малко да хитрува. Ние, разбира се, ще му пожелаем успех, както му е редът. Сега в него вероятно бушуват емоции, каквито изпитват студентите в първи курс или младите поетеси при първа среща с взискателната публика.

Поетът Христо Петров - Ицо Хазарта също е депутат за първи път през живота си и сам призна пред една строга колежка-репортерка от БНТ, че е притеснен. А той не е вчерашен, има оправдано самочувствие по разни други въпроси, само че в политиката е нов и затова изпитва естествен дискомфорт. Той като печен артист би могъл да си отрепетира някакви страхотни реплики и да ги изрецитира нахакано пред камерите, но предпочете да е честен - притеснявам се, вика, не ме закачайте сега.

Въобще в новия парламент ще виждаме нови лица, купидончета, грации, лебеди и лебедици, котенца с меки лапички, неопетнени, млади, красиви, добронамерени и привлекателни във всяко едно отношение - ала неопитни. Дори настъпателните авангардисти-хулигани от Възраждане носят тези черти на възторжената младост и ентусиазма на начинаещия. Срещу младите ще има корава опозиция в лицето на старите играчи от ГЕРБ и ДПС. БСП, които са от страната на опита, макар и в намален състав, ще помагат на новите от Промяната. Докъде ще я докарат - ще поживеем и ще видим, ако не ни унищожи някой макарон в кривото гърло или някой крив О-микрон върху платото на коронавируса.

В политиката, скъпи съучастници, има една печална закономерност.

Почтените политици обикновено са доста неопитни и се озъртат като паламуд сред стадо акули. Опитните пък най-често са лакоми хищници или утвърдени калинки.

Като във всяка сложна професия - на новите им трябва време, за да навлязат в тънкостите и шашмите, понеже в политиката има много шашмалогия.

Но работата е там, че поради естеството на професията - колкото по-навътре навлизат, толкова повече се изкушават да изпробват някои недотам почтени хватки, за да си постигнат левите цели с десни инструменти, или пък да си осъществят личните цели с обществени средства. Или пък просто си остават калинки, които са верни, ала не вършат много работа.

Затова съвременната демокрация е измислила механизми за периодична смяна на кадровия политически състав.

Ние като гражданско и селско общество най-голяма полза имаме теоретично от такива политически личности, които са обиграни като старци разбойници, но са чисти и почтени като овчарчета от Аркадия - почти невъзможно съчетание.

В европейската култура Аркадия е символ - някаква си утопична идилична страна, в която овчарчета живеят в био- и екохармония, и само пият мляко, свирят на дудуци и се любят до изтощение.

С две думи - трябват ни политици, които да разбират игрите, ама да ги играят в полза на обществото и да не са груби хищници.

Но такива качества рядко се съчетават в една и съща личност.

Номерът е някой разбойник като Индже Войвода да преживее катарзис и да стане крило за сюрмасите. Или пък изначално да залъже другите разбойници, че е като тях, да израсте в политиката и като им стъпи на главите - да си наложи почтените концепции.

Долу-горе на такива настройки преди години Бойко Борисов беше посрещнат с голям ентусиазъм в българската политика.

Приличаше на малък разбойник, който прави пакости, но така чаровно лъже, че лелката в детската градина даже му дава допълнително и не може да му се нарадва.

Това с послъгването е възприето в политиката от най-дълбока древност.

Бай Платон още преди 2500 години постулира, че на един държавник е позволено да лъже, когато е за доброто на народа - но никой друг не трябва да ползва този инструмент. Това го пише дословно в Трета книга от “Държавата”.

Пак от тия древни времена е възникнала и концепцията, че народният водач е вид пастир - овчарче. 

Така че идеалният политик не трябва да е калинка или калитко в смисъла, който влагаме днес. Сега наричаме калитковци хора, които не са особено сръчни и съобразителни - макар че героят, от когото произлиза нарицателното, е по-различен. Овчарчето Калитко е персонаж от детски социалистически роман, изобретателен младеж, малко нещо Хитър Петърчо на партизанското движение.

Лъжливото овчарче пък, знаете - лъже един-два мандата и на третия вече никой не му вярва, дори да говори истината.

От казаното дотук вадим едно обобщение-поука, че идеалният политик на всички времена е умерено лъжливо овчарче, което знае да върти гегата и да пердаши хищниците, но знае и да свири омайно на вълшебния дудук, и да пасе овцете по най-хуманен начин.

В наши дни обаче човешкото стадо е изпълнено с най-ярки индивидуалности и става все по-трудно да се обгрижат всички претенции. Овцете са непрекъснато недоволни, че даже искат и справедливост.

Но тая работа със справедливостта в политиката още Платон я е оплескал.

Той има един такъв постулат:

Във всички държави, казва той, под справедливост се разбира едно и също, а именно това, което е изгодно на съществуващата власт. А властта, това е силата - и ако разсъждаваме правилно, излиза, че справедливостта навсякъде е една и съща: това, което е изгодно на най-силния.

Препускаме по вирусното плато
насред икономическото блато,
живеем си щастливо и богато -
и си говорим глупости за Платон.