Колко струва Ердоганомиката на турците

Устойчив ли е този модел? Създава ли условия за устойчивост?

Чакмаклъ: Не съм сигурен за това. Според изявленията на управляващите резултати могат да се очакват след около 6 месеца. Знаем от миналото, че преструктурирането на производствената база не е никак лека задача. Тя изисква отваряне на нови фабрики за ключова полуготова продукция, която иначе трябва да бъде внасяна.

И още нещо. За работа в тези фабрики е необходим човешки капитал - инженери, инспектори и пр. Ако нямаш подходящите хора, ще са ти нужни поколения, за да ги изградиш. Обезценяването на лирата и на заплатите обаче подтиква квалифицираните работници да търсят по-добри условия в чужбина. Така политиката на евтина лира сама си противоречи. И е под въпрос дали може да доведе до устойчиво развитие.

Тази година Турция се цели в двуцифрен процентов ръст на брутния вътрешен продукт. Според Севджан Йешилташ растежът няма как да се задържи с такива темпове.

Йешилташ: Мерките, предприети от турското правителство в отговор на пандемията, доведоха до скок на икономиката, втори по големина сред страните от Г-20. Този успех обаче дойде за сметка на влошаване на кредита на страната, включително доларизация.

След уволняването на Наджъ Агбал, предишния управител на централната банка, натискът върху банката се засили. Тя започна да намалява лихвите, докато Федералния резерв и всички други централни банки или се подготвят, или пристъпват към повишаването им в своите страни. Така притесненията, че тя няма да може да контролира инфлацията, се повишиха.

Последвалият спад в реалните приходи от турските активи и силната изменчивост на лирата сплашиха чуждестранните инвеститори. Турските граждани започнаха панически да обменят лирите си за чужди валути, за да съхранят спестяванията си от инфлацията. Затова негативната реална лихва и интервенциите на централната банка на валутните пазари чрез продажбата на девизи от миналата седмица не могат да продължат дълго и само ще доведат до допълнителна загуба на доверие и на способността за въздействие върху инфлационните очаквания.

Стабилността на цените е един от основните стълбове на устойчивото развитие. В непредсказуемата инфлационна среда инвестициите ще намаляват. Решения като допълнително орязване на лихвите - с което се цели да се стимулира търсенето - само ще продължат инфлационните тенденции и ще отложат за още по-далечно време възможността за по-значим икономически растеж.

А инфлационният натиск ще продължи. какъв е рискът цените да бъдат изпуснати от контрол?

Йешилташ: Предвид липсата на независимост, на прозрачност, на авторитет и на ефективна комуникация, за централната банка ще става все по-трудно да овладее инфлацията и да стабилизира цените. Ако компаниите, които сега понасят щети заради инфлацията, видят, че централната банка не е в състояние да я контролира, те ще преразгледат бизнес плановете си. Така очакванията за инфлация ще се превърнат в истинска инфлация", каза Йешилташ.

Чакмаклъ: Ако говорим за 30, 40 или 50 процента, по мое мнение, нещата вече са изпуснати. Вече е видно от цените днес, че през идните месеци и даже още този месец ще ни сполети инфлационен шок. Ако говорим за трицифрена, хиперинфлация - до там е по-трудно да се стигне, тъй като в такава ситуация заплатите настигат цените. При такива условия инфлацията започва сама да се захранва. Ситуацията днес не е такава.

Но по отношение на настоящата инфлация - държавната статистическа служба я оценява на 21 процента, нещата вече са изпуснати. Очаквам в много скоро време инфлацията да наближи 30 процента.

Как да спрем тези процеси, без да повишаваме лихвите? Нали президентът и сегашният управител на Централната банка са противници на високите лихви?

Чакмаклъ: Предполагам, че ще трябва огромен приток на капитал в страната. Защото крайният резултат от настоящата политика е изтичането на чуждата валута. Хората може и да имат девизи в сметките си, но държавата, публичният сектор нямат.

Централната банка разполага с известни резерви, най-вече в злато, и около 30-40 милиарда долара във вид на суап. Суапът всъщност е козметична поправка в счетоводния баланс. А суап сделките на централната банка са краткосрочни и не съм сигурен, че са полезни за интервенции на валутните пазари.

За да се задоволи голямото търсене, на Турция е необходим приток на долари и евро. Но сегашната реална лихва (разликата между номиналния лихвен процент, определен от Централната банка, процента на инфлацията) е негативна - може би минус 5 процента, и ще стане още по-негативна, ако номиналната лихва не бъде повишена. При това положение, разбира се, лирата става още по-непривлекателна за „горещите“ (спекулативни) пари.

Да бъдат привлечени „студени“ пари, т.е. преки чуждестранни инвестиции, е трудно, защото за това е необходима финансова стабилност. Финансовата стабилност произлиза от стабилността на цените, а тя - от стабилния икономически растеж. Такъв е редът на нещата според икономическата теория. По тези причини не съм сигурен, че негативните тенденции могат да бъдат спрени без промяна в монетарната (в лихвената) политика", уточни Чакмаклъ.

За сегашното турско правителство справянето с високата инфлация може би не е най-важният проблем. Но все пак, какво е нужно за дългосрочно решаване на този проблем?

Чакмаклъ: У нас не е нужно да си чак толкова стар (бел. ред. - смее се) - може да си в 40-те си години и пак да помниш високата инфлация. Аз например израснах в условия на 70-80 процента инфлация. Но не бива да сравняваме ябълките с портокалите. През 70-те и 80-те години на миналия век международните условия са били напълно различни от днешните. През 70-те години целият свят е изпитвал висока инфлация. Институционалната среда също е била различна. В Турция въпросът за независимостта на централната банка бе поставен през 2000 година.

Историята ни дава урок за значението на институциите. Институциите, които отговарят за честната конкуренция, за банковите регулации и за всички останали регулации в икономиката, са важни. Ако ги възстановим, предполагам, че една от причините за сегашните атаки по лирата - рисковата премия (добавката, която инвеститорите искат като компенсация за повишения риск да не си върнат инвестицията), ще спадне и че стабилността ще се върне много бързо.

Йешилташ: Решението на проблема е много просто. За да постигнем стабилност на цените, независима и авторитетна централна банка е задължително условие. Прозрачността и ефективната комуникация са формулата за успешна монетарна политика.

Чакмаклъ: Да се върнем към 8-10 процента инфлация ще е относително лесно, защото силните институции потискат рисковата премия. Истинското предизвикателство е във факта, че дори в най-добрите години за турската икономика (преди 2008-а) не можахме да сведем инфлацията до 2 или 3 процента, както е в развитите държави, които сега „страдат“ от „голямата“ инфлация от 5 процента. Затова е необходима коренна промяна в нагласите на турците. Инфлацията, в крайна сметка, почива до голяма степен на очакванията (за едно или друго развитие на икономиката).

Проблемът със зависимостта на Турция от вноса трябва да бъде решен чрез преструктуриране на турската икономика.

Чакмаклъ: Това всъщност е реалният проблем. Никой не може да обвини управляващите за желанието им да преструктурират икономиката, така че да е по-ориентирана към домашното потребление на полуготови продукти. Потребителските стоки са само 8-9 процента от вноса. Почти 80 процента се състои от чужда полуготова продукция.

За преструктуриране на икономиката обаче са нужни инвестиции. Управляващите се опитват да ги осигурят чрез експанзия на вътрешното кредитиране. Това е историята от последните 5 години. Но не виждаме никакви успехи в тези усилия. Домашните ресурси са недостатъчни и затова са необходими дългосрочни чужди инвестиции. За да дойдат обаче са ни необходими устойчивост, стабилност.

Много се говори за това как трябва да сме като китайците. Ами нека погледнем историята на Китай. Възходът му се дължи не само на евтината работна ръка. Дължи се и на капитала, който влезе в страната след като тя влезе в Световната търговска организация през 2000 година. Така бе изградена огромната й производствена база. Проблемът на настоящата икономическа политика в Турция са устойчивостта и стабилността. Ако опираше само до евтиния труд, всичко щеше да е много по-лесно", поясни в края Чакмаклъ.