Корпус деликти - веществените доказателства, че съществуваме

Почти се изтъркаля и тази обиколка на Слънцето, скъпи съучастници, затова сега вие слушате, а ние произнасяме последното за годината издание на пословичния бюлетин “Новини с добавена стойност” - това са нашите свидетелства за времето, което препуска покрай нас, а ние току се протягаме и улавяме за ушите някой миг.

Улови мига - карпе дием! - казали древните. Подръж го мига за един момент, па го пусни да си ходи.  

Тъй като днес се чуваме за последно тази година, нека да хвърлим поглед през хълмовете на времето, за да направим една безразборна равносметка - каква сме я свършили дотук.

И така, ние хвърляме нашия поглед като бумеранг през годините, за да полети той, па да се върне до текущия ден и час.

Ето например, ако погледнем в календара на Историята, ще си припомним, че на днешната дата 26 декември през 1991 година се разпадна Съветският съюз.

Имаше Съветски съюз, хоп, няма Съветски съюз, разпарчетоса се като прасенце-касичка, което сме изпуснали на пода. Много хора още ги е яд и нямат нищо против да се реставрира старата Съветска мечта.

Една моя приятелка, носталгичка от съветски произход с много приятна платоническа външност, казва така:

Ние, Г-н Балев, разпиляхме Съветския съюз и социалистическия блок, защото компрометирахме Съветската мечта. Народите в съветската орбита почнаха да харесват повече Американската и Европейската мечта - и съветският свят изгуби обаянието и основанието си за съществуване. Сега трябва да им предложим на народите нова мечта - и те пак ще се върнат при нас, даже без много бой.

Такива ги разправя моята приятелка, а пък аз като военния ни министър съм против боя и милитаризацията на Черно море.

Аз впрочем съм ходил в Съветския съюз, малко преди да се разпадне.

Направих едно приятелско посещение от другата страна на Черно море, в Севастопол и Симферопол, столицата на Крим. Тогава Крим беше част от Украинската съветска социалистическа република, а сега и сам не знае къде се намира - в Русия ли, в Украйна ли, та разпитват по тоя въпрос българските кандидати за президент.

Имаше у нас такъв дебат наскоро между кандидат-президентите Генерал Мутрогонски и Подполковник Аристотел. В този дебат печелившият кандидат-президент каза, че Крим е точно такъв, какъвто е, а после обясни какво е искал да каже, така че да покрие целия спектър от възможни отговори. Ама той Крим си е такъв - от Античността до наши дни е сменил толкова идентичности и политически системи, че не можеш му хвана спатиите. Та гръцки ли не е бил, готски ли не е бил, българо-оногундурски, монголо-татарски, османски, руски и какъв ли не. Минават и заминават тия работи, всичко се забравя и малцина сме тия, дето помним малко по-дълго. Аз помня много щуротии, защото имам една гръко-латинска приятелка Мнемозина - тя е богинята на паметта и майка на всички музи. Мнемозина я наричат гърците, а на латински същата отговорничка по чекмеджетата на паметта се нарича Мемориа. Като меморитата във Фейсбук.

Ех, спомени, спомени - рибарски мрежи в мемори пяната на дните!

Особено в днешното време на информационна вакханалия - докато ни мине през главата нещо, забравяме го на секундата.

Тая година освен президентски имаше три пъти парламентарни избори.

Като победител в тези избори се откроява големият наш законодател и законотворец Делян Пеевски. Той в някои от вотовете не участва, ама на последните избори пак се появи. И това беше хитро от негова страна, защото предишните два парламента, докато ги сформират - и те се разпаднаха като някаква загубила мечтата си съветска държава. Обаче последният парламент се закрепи и даже излъчи правителство.

И г-н Пеевски, макар да е в опозиция, отново пише закони, ама пак други хора му го внасят. Ето това е един парадокс - пише г-н Пеевски закони, пък не се явява да ги внесе и защити лично с тялото си  за бързо реагиране. В още по-предишни парламенти се е случвало изобщо да не се появи този герой - и пак се внасяха от негово име ключови закони за тази и онази власт, като например съдебната система или медиите. Той седи значи в някоя си абаносова кула, пише-брише даден законопроект, па после грохва и го дава на другарите си, те да го разнасят по разните му там парламентарни процедури.  

За разлика от Пеевски, Омир навремето сам си скандирал стиховете по разни събрания, ама пък изобщо не е написал дори един ред. Без малко стиховете му да се разпилеят като съветската държава по хълмовете на времето. И добре че по него време в Елада се завъртяла някаква писменост, та му съхранили поетическите хрумвания, останали значи писмени свидетелства за неговия лирически подвиг. Някой трябва да поеме поетическата отговорност!

На Омир произведенията са изработени в т.нар. героически размер.

Древногръцките манекени с божествени тела много обичали да го слушат и му викали:

Омире, покажи ни твоя хекзаметър да му се насладим. И той настройвал лирата, па после подкарвал стиховете, както Гана изкарва говедата.

Героическият хекзаметър звучи долу-горе така:

Ой, шушу-мушу, къде си бе, мила, разкошна Шишана!

Пак ли законопроекти входираш, а тебе те няма?

Тебе те няма, Шишана, но твойте закони ги има -

музо, възпей тоя гибелен корпус деликти за трима.

Корпус деликти означава тяло на престъплението или веществени доказателства - това Омир не го е знаел, защото е на латински.

Преди, когато г-н Пеевски не се появяваше никъде на публични места и най-вече в парламента - неговите закони бяха един вид корпус деликти, веществени доказателства за съществуването му. И занапред изглежда пак така ще я караме.

Животът не е престъпление, скъпи съучастници, ала всички ние оставяме следи по корпуса на Времето - те са веществените доказателства, че съществуваме.

Затова трябва да внимаваме какви следи оставяме.

Отива си като Съветите

годината - от изтощение;

доволни и здрави бъдете бе

във всяко едно отношение!