Болка и хаос с Байдън и Харис

Джо Байдън изпрати една от най-катастрофалните първи години на американски президент в цялата история на републиката. Рекордно много заразени с Covid, на практика отворена южна граница с Мексико и невиждан наплив на нелегални мигранти, исторически ръст на насилието в големите градове и инфлацията навсякъде, кошмарно и позорно изтегляне от Афганистан, свирепо ниски рейтинги, въпреки гротескната медийна пропаганда в негово име... Кризи, гафове, хаос, страх и омраза във Вашингтон...

Дано някой не му каже колко са зле нещата. Това е другият голям сатирично-трагичен сюжет на отплувалата година – „президентът просто не е в стаята“, образно казано. В стаята обаче е един голям слон, за когото корпоративните мейнстрийм медии се правят, че не съществува. Разбира се, говорим за демонстративния когнитивен колапс на 79-годишния американски президент.

Малкото, но контролирани пресконференции и живи изяви на Байдън, са достатъчно, за да стане ясно, че той говори все по-трудно, все по-бавно и все повече пълни глупости. Има една звучна и сочна английска дума – „джибериш“. „Джибериш“ е строго не-научният термин, който може да опише най-точно представянето на президента през първата му година в креслото на овалния кабинет. Изреченията, или някакво подобие на изречения, се отделят с мъка от изкривеното в гримаса на искрена почуда лице. Жестовете и нивата на енергия карат героите на Джак Лемън и Уолтър Матау от „Сърдити старчета“ да изглеждат като пълни с тестостерон екшън звезди от 80-те и 90-те.

И докато се опитваше поне този път да не изчете мъчно, но механично и надписа „край на съобщението“ от аутокюто, Джо Байдън приключи годината с пълно отрицание на обещанието си в началото на 2021-ва. Той беше казал, че трябва да бъде избран, защото ще „спре вируса“ и ще реши пандемията централно. Преди това изгради почти цялата си кампания върху аргумента, че Тръмп е изпуснал Covid и няма решение. Особено остри бяха атаките на екипа на Байдън, след като Доналд предположи, че ключът към справяне с кризата е на ниво отделни щати. Медиите бяха удобния мегафон за това послание.

Е, този мегафон някак странно и неочаквано дори спря да работи преди дни, когато Байдън – вече президент от близо година – каза, че няма федерално решение за Covid и отделните щати да се оправят. С други думи, същото като Тръмп, но още по-зле поднесено. Нека да повторим. На финала на дебютната си година на власт Байдън се погаври със собственото си обещание да се справи с Covid кризата и на практика прегърна това, срещу което беше предизборната му платформа. Все едно някой кандидат за президент или премиер да спечели избори с кампания срещу престъпността, а като дойде на власт, да каже: „Абе, стреляйте се!“.

Нивото е бананова република. Имаше един чуден екшън с Бъд Спенсър преди години – „Бананеният Джо“.

Всъщност, спокойно може да изкараме Байдън от уравнението в горните изречения и да го представим като измъчен четец на решения, взети без негово участие.

Тук стигаме до Камала Харис, която се превърна – напълно заслужено – в най-малко харесвания вицепрезидент в цялата история на САЩ. Нейният екип и медиите излязоха с добре подготвен отговор на социологическите данни – причината били расизмът и сексизмът на американците, които не могли да приемат не-бяла жена на такъв пост. Не се шегуваме. Това е нивото на институционалния и журналистически дискурс във все още най-могъщата държава на планетата.

Ситуацията на Байдън и Харис изглежда зле, но, както казват оптимистите – винаги може и още. Няма сигнали, че новата година ще донесе подобрение в болезнения хаос, който тази администрация осигури по границата, зад граница, с пандемията, в училищата, в големите градове, в икономиката...

Преди дни Белият дом пусна официално „празнично“ съобщение, в което пише как неваксинираните „могат да очакват зима на тежка болест и смърт за тях, за техните семейства и за болниците, които ще препълнят“. Това е същата администрация, която иска да внуши, че половината американци са непоправимо лоши, а в изгорените, изтърбушени и ограбени от протестиращи екстремисти градове няма никакви проблеми. Даже е за добро. Това е администрацията, насъскала ФБР срещу родители, които не искат децата им да бъдат зомбирани в някакви идиотски расови теории. Байдън олицетворява власт, съчетала некомпетентност и фанатизъм по един особено болен и жалък начин.

Ще бъде все по-забавно да наблюдаваме как медиите се опитват да подменят реалността и да представят влакови катастрофи като синхронно плуване за златен медал. Задачата им е непосилна – боклукът трябва да стане бижу, черното – бяло, а насилието – грижа за човека. Но те ще се постараят. Не е като да нямат опит. Що се отнася до Джо, ако разбере колко е зле ситуацията, наистина може да се ядоса – и да се закани, че само ако беше президент на САЩ, щеше да оправи нещата.