Коридор номер 8: защо не се случва

През последните двайсет години няма български премиер, който да не е поставял въпроса за коридор номер 8. Непрекъснато разписваме споразумения, от които нищо не следва. Защото северномакедонците не желаят да се строи такъв коридор включително и с европейски средства. Коридор номер 8 би дал възможност на България и Северна Македония много бързо да се сближат, да смесят гражданите и бизнеса си. Този коридор рязко би извикал изгубената историческа памет у македонското население, затова и този проект непрекъснато се блокира.

Сърбите не желаят това при никакви обстоятелства, а зад великосръбските амбиции стои още и Русия, която счита, че нейните интереси съвпадат с интересите на сърбите и сръбската експанзия на Балканите. Заради амбициите на Съветска Русия за излаз на Адриатическото крайбрежие Югославия винаги е била обект на стратегически операции от страна на съветските и западните служби. След смъртта на Тито обаче ЦРУ започва да губи влиянието си през добрите търговски практики. Затова още през 80-те години западният фактор предприема по-груба стратегия, ползвайки косовските албанци за катализатор на процесите на разпадане на федерацията. 

Идеята за транспортен коридор номер 8 възниква след края на Студената война и с разпадането на Югославия, когато САЩ започват да изграждат нова военна инфраструктура на Балканите. Ако човек погледне внимателно трасето от Бургас до Скопие, ще установи, че т.нар. американски бази у нас или по-точно съоръженията за съвместно ползване са избрани именно по линията на коридор номер 8. Всъщност натискът за изграждане на военна инфраструктура на Балканите и големият интерес на НАТО към сигурността в Черноморския регион кореспондират директно с икономическата идея да се осигурят енергийни трасета от Каспийския регион към Европа. 

Паневропейският транспортен коридор номер 8 свързва Адриатическото крайбрежие с Черно море и изглежда така с разклоненията си: Бари (Бриндизи-Отранто) Отрантски проток-пристанище Драч (пристанище Вльора - Тирана - Елбасан - Кяфасан - Струга - Кичево - Гостивар - Тетово - Скопие - Куманово - Крива паланка - Деве баир - Кюстендил - София - Пловдив - Бургас/Варна. Коридорът е интермодален и включва магистрали, пристанища, железoпътни линии, летища, тръбопроводи, оптични кабели, фериботни линии, комбиниране на всички елементи от инфраструктурата.

Подобен коридор е скъпо занимание и през 90-те години се разчита, че финансирането ще дойде по линия на големите транснационални енергийни корпорации. Тъй като Паневропейският транспортен коридор номер 8 е замислен като част от алтернативния път на каспийските нефтогазови ресурси към европейския пазар, Русия логично е изключително против и прави всичко възможно това да не се случи, включително, използвайки сръбския антибългарски натиск в Северна Македония. 

От друга страна, руските експерти обичайно се забавляват като подхвърлят фразата: „А где газ, а где нефть?“. Трасето никога не се построява, защото идеята за него е свързана с проектите за Трансбалканския нефтопровод АМБО и Транскаспийския газопровод, който трябва да мине по дъното на Каспийско море. Русия веднага обяви като алтернатива на АМБО проекта „Бургас-Александруполис“ и така двата петролопровода взаимно загинаха.

Засега нищо не подсказва, че Бургас някога ще приема ресурси, идващи от крайбрежието на Грузия. Каспийскиите държави водят остри спорове за това докъде се простират границите им, чии са находищата и дали Каспийско море е море или езеро, тъй като законите, свързани със собствеността и правата на крайбрежните държави в двата случая са съвсем различни. През 2018 г. петте каспийски държави Русия, Иран, Азербайджан, Туркменистан и Казахстан се опитаха чрез една Конвенция да договорят отношенията си към морското дъно на Каспийско море, по което да могат да минават тръбопроводи, да го разделят на сектори, но като цяло споровете в различни аспекти продължават. 

В района отдавна са се настанили големите западни енергийни компании. Битката за ресурсите в постсъветските републики винаги е била кой да изкупува газа и нефта, и как да се транспортира. Често има кой да го купува, но няма как да се транспортира. В този смисъл Русия винаги е имала предимство, заради тръбопроводите си, а съответно ЕС непрекъснато се опитва чрез редица директиви като т.нар. Трети енергиен пакет да отмени това предимство. Китай е другият играч, който навлиза изключително агресивно на територията на постсъветското пространство, с огромни инвестиции, договори за потребление, изграждане на трасета и неограничено време.

Европа вече не е единствения възможен платежоспособен купувач. По всичко изглежда, че вместо Европа да диверсифицира успешно доставките, нея я диверсифицираха като потребителски пазар. 

Националните интереси на България около коридор номер 8 са свързани основно с приобщаването на Северна Македония. Не е нормално две съвсем близки държави да нямат лесни транспортни връзки. Това става само нарочно, с политическо решение за устойчиво разделяне. Коридор номер 8 не е изгоден и за Турция, която предпочита всички товари да минават през нея, най-вече енергийните трасета.

Добре е да се отбележи, че съвсем скоро Азербайджан започна да доставя газ по Трансадриатическия газопровод – Гърция, Албания, Италия, който е част от Южния газов коридор и всъщност е продължение на Трансанадолския газопровод. Но при проектирането са обмисляни два варианта: северен – България – Северна Македония – Албания; и южен – през Гърция и Албания към Италия. Логично е, че инвеститорът е избрал южния маршрут, доколкото Северна Македония все още е под силното влияние на Сърбия, респективно на Русия, и със сигурност би създавала обструкции. Това е и една от причините САЩ да натискат толкова много за влизането на Северна Македония в ЕС. Приобщаването е начин да се изтласква поетапно влиянието на Русия. 

Поради това, че в момента има изостряне на противопоставянето между Русия и САЩ, транспортен коридор номер 8 може да придобие друго значение. И България трябва да използва момента, за да придвижи този проект до необратима точка.