Старите истории на културния елит на Велико Търново стават негово бъдеще

За да има бъдеще, трябва да се знае историята – така е и със сградите, казват от Пространството за културни и социални събития ТаМ, което преди няколко месеца получи от Община Велико Търново партерния етаж от сградата на Клуба на дейците на културата в старопрестолния град и започна да я ремонтира и възражда за нов културен живот. 

С подкрепата на фонд „Култура“ историите от миналото на сградата, паметник на културата, строена преди повече от век, и нейния живот като културна организация ще бъдат изследвани и събрани в дигитален двуезичен архив, разказва Галин Попов от клуб ТаМ, стопанисващ стария Клуб на културните дейци във Велико Търново: 

„Какъв живот е имала, по какъв начин членовете на клуба са били приемани, защо мястото се налага да приключи дейност, какво се случва след това. Това е една история, от която ние може да научим много неща за начина, по който се управлява културата. И е много добре да започнем да пълним тази дупка, която се образува от историята, която се разказва за преди векове и живота, който живеем днес, точно с такъв тип лични и задълбочени проучвания“. 

Клубът на дейците на културата във Велико Търново е функционирал като културно средище три десетилетия до 1993-а година. След това общинският имот сменя няколко наематели, а в последните години разрухата беше единственият обитател в емблематичната сграда на улица „Велчо Джамджията“ 16 до Колюфичевата църква „Св. св. Константин и Елена“ в старата столица. Не винаги е било така, разказват от клуб ТаМ: 

„С великотърновския клуб са свързани имената на писатели като Андрей Гуляшки, Николай Хайтов, Васил Попов, Дончо Цончев, Антон Дончев, на поетите Младен Исаев, Павел Матев, Дамян Дамянов, Блага Димитрова, Матей Шопкин, на литературните критици Ефрем Карамфилов, Тодор Абазов, Стефан Коларов, Атанас Свиленов, Енчо Мутафов“. 

От ТаМ поканиха великотърновци, които имат лични истории, документи и снимки за миналото на Клуба на културните дейци да ги разкажат. 

„Там се влизаше със специален пропуск, а творческите срещи винаги завършваха в бирхалето“, разказва Йордан Паунов, син на един от първите съдържатели на клубното заведение: 

„Серафим Северняк беше редовен, Петър Слабаков от артистите, Петър Чернев. С писателя Димитър Манов много неща сме си споделяли. Всяка вечер си бяхме там. Серафим хубаво пееше. Кубинци са идвали тук. Даже имаше автографи по тухлите. Просто си ни беше хубаво. Приятни компании, весели хора преди 40 години“. 

Творческата бохема на Велико Търново се събираше и на срещи, поставяха се интересни спектакли в клуба до църквата на Колю Фичето, спомня си бившият фотограф Венцислав Илиев: 

„Едно такова крупно събитие, което си спомням в по-последните години, тогава църквата беше в ремонт и имаше скелета, които бяха от двора на клуба по покрива на църквата, тогава се прави моноспектакъл на един актьор от театър, три вечери“. 

Сред най-активните в срещите си в Клуба на дейците на културата бяха художниците, разказа творецът Галина Цветкова:  

„Моят пропуск за там беше Цанко Петров, преподавател по история на изкуството във Великотърновския университет. Той се обитаваше изключително от художници, караха се, сърдеха се и пак там се събираха. Трудно беше влизането, не можеше кой да е да влезе. Галерийното, кръчмарското пространство стените бяха поддържани с най-различни изяви. Спомням си на Никола Хаджитанев изложби там. Последната, която си спомням, е на Стефан Лютаков – изложба с едни кончета, бяха естетски, чувствени. Лично аз съм имала портрет, нарисуван върху стената от Георги Райчев в една такава неформална, пиянска вечер, с химикал и стоеше дълго време, докато лека-полека в първите години на демокрацията всичко започна да се разпада“. 

Историите на великотърновци, свързани с миналото на Клуба на дейците на културата, ще бъдат записани и обработени от д-р Зорница Драганова от Института по философия и социология към БАН:  

„Личните истории, микроисториите на хората и общностите са всъщност социалната история на един град. Това е живата тъкан, паметта, която живее през поколенията и през хората. Това е един начин да разберем въобще културния контекст, социалната история на един град, за да разберем себе си, за да разбираме нашата социална реалност“. 

В изследването на клуба на дейците на културата се включва и архитектът по паметници на културата Веселин Алексиев: 

„Това е била една сграда, ключова за културния живот на града, което предполага, че е кипял много живот, а когато кипи живот, една сграда постоянно се променя във времето. Ще се опитам да направя периодизация за развитието на сградата през годините с цел бъдещите намеси да бъдат от една страна щадящи, от друга – автентични, за да запази тя духът си такъв, какъвто е редно да бъде“. 

Събирането на историите от миналото на клуба не е самоцелно, те ще бъдат дигитализирани и превърнати в артистични творби, които ще прелеят в настоящето и бъдещето на културното пространство, разказа новият стопанин на клуба Галин Попов: 

„След като архивът бъде създаден, надяваме се в края на април месец да ви го представим, сме поканили 10 артиста, които през 2022 година да създадат нашата културна програма. Артистите да работят с тъканта на сградата, с историите на сградата и ще направят културните си събития, базирани върху информацията и интересните факти, които ги вдъхновят от архива. Важното е да бъде въвлечена местната общност в създаването на тези събития“. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.