Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо т.нар.пъп на София е оставен да се руши

За тъжната съдба на туристическата точка на столицата ни - жълтата осмоъгълна кула от 1920 година

Вили Лилков: Наричат това място Софийския меридиан и чрез кулата сме свързани с Гринуичкия меридиан

Основната астрономическа точка на държавната триангулация на България - жълтата осмоъгълна кула от 1920 г. зад Военния клуб
Снимка: Добромир Видев

Защо е в окаяно състояние основната астрономическа точка на държавната триангулация на България - жълтата осмоъгълна кула от 1920 г. зад Военния клуб?

Вече 100 години история, но история по български. Кулата, която е поставила страната ни на картата на света – в буквалния смисъл, от десетилетия търси новото си предназначение. В историческия център на София, на пътя на туристическите обиколки, сградата сега стои заключена с решетка, но с избита врата. И „украсена“ с графити и петна от кучетата, които май са единствените с интерес към съществуването й. А и само скромната плоча, поставена преди 31 години от Министерството на отбраната поизбеляло напомня, че „Построената от Географския институт при Министерството на войната“ кула е „определила географската дължина през 1930“-та.


Но въпреки централните заслуги на кулата за оформянето на основната туристическа точка на столицата ни, точно тя стои встрани от интереса на туристите. Тошко Ташков от сегашната военна географска служба разказва, че кулата се поддържала до преди 30-ина години. А преди 10-тина  години сложил веригата на решетката, заключил катинара. И дал ключа на един от отделите на МО, който се занимава с военните клубове и военно-почивното дело. От онзи момент нататък „експонирането на кулата“ в историческия център на столицата ни е само на хартия и под формата на идеи.

Последният съвременен интерес към нея е от началото на 2021-ва година. Тогавашната областната управа се поинтересувала как може да бъде организирана постоянна експозиция на географската служба, показва документи Тошко Ташков от военната географска служба. Той е сигурен обаче, че преди да има реализирани идеи, трябва да има съгласуване как да се стопанисва обектът. Кулата е била част от войсковия район на Военния клуб от най-старо време. А по-съвременните документи казват – кулата е публична държавна собственост, а МО е ползващ собственик.


Обаче общината решава как историческият център на София да бъде оформен. Така в решаването на съдбата влизат много фактори, които май не са седнали да си говорят с годините, става ясно от думите на Тошко Ташков.

Запознати споделят, че вариант е кулата и районът около нея да се деактува от публична държавна собственост в общинска. И така чрез програмата на Столичната община „Стара София“ да бъде показана в подходящия начин за този район. За да стане и по-забележима за туристите. А иначе и Тошко Ташков от военната географска служба не е доволен как изглежда районът.
"Кулата може да се нарече и паметник на културата и паметник на безхаберието. Тази кула може да се каже, че е разположена на т.нар. пъп на София. Наричат това място Софийския меридиан", коментира темата в "Хоризонт до обед" Вили Лилков, проф. по физика, преподавател в Минно-геоложкия университет , няколко мандата общински съветник във СОС и заместник-председател на СОС.

"Чрез тази кула и София България се свързва Гринуичкият меридиан. Така преди 90 години България се свързва с мрежата на Европа. За мен тази кула е джипиес преди сателитите, защото това е било мястото, от което са започнали да се изграждат триангулачната мрежа на България", разказа още проф. Лилков за използването на кулата от геодезистите преди 90 години.

Проф. Лилков сигнализира също за състоянието на кулата.

"Това е било и най-високото място в столицата тогава - 552 метра надморска височина и тази височина е отразена в една плочка, поставена на храм- паметника "Александър Невски". Тоест - най-високо място на т.нар. свещен хълм на София. И кулата в момента може да се впише много добре в едни туристически маршрут в центъра на града и да бъдат разказани много интересни неща за историята на българската геодезия и топография.

А тя в момента е изключително занемарена. Не се използва и не се говори на хората какво представлява", посочи още проф. Вили Лилков.

Според него Столична община трябва да предприеме действия за промяна на визията на кулата. Той ще напише писмо да кмета на София да се инициира промяна за съдбата на жълтата кула.


Още по темата в звуковите файлове.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Джорджана и Георги Иванов

Промени за служителите на Гранична полиция с премахването на граничната бариера между България и Румъния

На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..

публикувано на 05.01.25 в 07:30

"Хроники от стомана": Из света на хладното оръжие от Българското средновековие

Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..

публикувано на 04.01.25 в 22:34
Божидар Искренов

Божидар Искренов разказа футболната си биография в "Без обувки"

Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга .    "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара",  разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..

публикувано на 03.01.25 в 17:32
Кристина Константинова и Мария Дончева

Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза

Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..

публикувано на 03.01.25 в 11:34

На разходка из дигиталния близнак на базиликата "Св. Петър"

" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..

публикувано на 02.01.25 в 13:38

За шоколада - с любов...

Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..

публикувано на 02.01.25 в 11:05
Даниела Дичева

Даниела Дичева: Шевицата съхранява родовото знание

Фолклорното изкуство е предаване на родова памет и знание . Шевицата е един от начините за съхраняване на тази памет. Това каза в интервю за БНР Даниела Дичева от Център за себепознание "Орфей", която е изследовател на везбата. " Българските шевици ме свързват с моите корени ", сподели тя. Най-емблематичните символи в българските..

публикувано на 02.01.25 в 10:48