Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Йоханес Фарвик: Ако Русия нахлуе в Украйна, това ще е краят на "Северен поток 2"

Газопровод "Северен поток 2"
Снимка: Ройтерс

"Северен поток 2" е бизнес проект, който вече е реализиран. Газопроводът е построен. Остава да се реши, дали проектът отговаря на европейското право. Решението не е политическо и ще се вземе от независима германска агенция" - така звучеше германският канцлер Олаф Шолц през декември.

След серията разговори между външните министри на Съединените щати и Русия, тази седмица настъпи лека промяна в изказа на социалдемократа:

"По този въпрос бившето германско правителство на тогавашния канцлер Ангела Меркел, в тесни консултации с мен и тогавашния външен министър Хайко Маас, се договорихме със Съединените щати. Ние подкрепяме всички аспекти на това споразумение. Пределно ясно е, че евентуална военна интервенция в Украйна ще има висока цена и че всичко ще бъде предмет на преговори", каза Олаф Шолц след като прие генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Берлин.

Шолц оглавява правителството на ключова за трансатлантическото единство държава. Германия е политическа и икономическа мощ в Европа. И когато Берлин не говори с един глас, това най-малкото създава впечатлението за разнобой в редиците на Запада. В преговорите с Москва това е последното нещо, от което Западът има нужда сега. Но разнобоят между тримата коалиционни партньори в германското правителство се чува много отчетливо. Особено, когато става дума за спорния газов проект „Северен поток 2“.

Като „държава в сърцето на Европа“, както Германия обича да се представя, а и заради историческото си минало през 20-ти век, още от 70-те години Берлин се стреми да подържа комуникационните канали към Москва отворени. Но от Вашингтон, а и от Париж все по-често се чуват призиви към втвърдяване на тона и изоставяне на формулата: „Сближаване чрез сътрудничество“.

"Сама по себе си, тази формула не е лоша, но напоследък Русия се отдръпна и вледени тона. Дори повече - Русия подхвана диалога с опрян на челото пистолет. Този стил руши изграденото доверие",  каза за "Събота 150" политологът от университета Хале-Витенберг проф. Йоханес Фарвик. И допълва:

"В същото време си мисля, че Западът трябва не да изпълни, но поне да се опита да вникне в логиката на руските искания. В този смисъл съм убеден, че има основа за водене на преговори. Със сигурност може да се обмисли замразяването на разговора за членството на Украйна в НАТО. Предполагам, че и за България е важно да се проведе разговорът за разполагането или не на натовски войски и техника в Източна Европа. Както виждате, има за какво да си говорим с Русия."

Далеч не само Съединените щати и Франция призовават Германия да изостави мекия тон - над 70 политически анализатори и съветници, интелектуалци и правозащитници публикуваха тази седмица отворено писмо, с което поискаха, Германия да промени политиката си спрямо Русия, която до сега е била по-скоро символична реакция на откровено агресивното поведение на Москва. Ще смени ли новото правителство курса на Германия?

"Предишното правителство също не беше меко в отношенията си с Русия. Берлин по-скоро винаги се е опитвал да бъде едновременно твърд, но без да затръшва вратата. Смятам, че новото правителство ще продължи тази политика. Промени се обаче ситуацията в Европа и поведението на Русия не е особено доброжелателно. Въпреки всичко смятам, че трябва да останем в диалог с Русия и Западът трябва да помисли, как може да подобри отношенията си с Москва. В този смисъл Германия е много важен партньор, защото от една страна е ключов партньор в НАТО, а от друга - с курса си не нагнетява допълнително напрежението. Според мен, това е разумното поведение, но за съжаление далеч не всички партии в Германия са на това мнение. В същото време обаче мисля, че коалиционното правителство ще продължи политиката на бившия канцлер Меркел."

Тази политика изключваше доставката на оръжия за конфликтни зони. Но либералите - от декември коалиционен партньор на социалдемократите и Зелените в правителството - вече дават сигнали, че са склонни това табу да отпадне.

"Въпросът наистина е спорен и затова предизвиква ожесточени дискусии. Аргументацията на външния министър Аналена Бербок в Киев не успя да ме убеди - тя обясни отказа от оръжейни доставки с германската история. 70 години след края на Втората световна война това не може повече да бъде аргумент. Друг е въпросът, какво ще постигнат оръжейните доставки в тази ситуация. Според мен няма да променят поведението на Русия, а напротив - ще нагнетят още повече напрежението.

По-скоро трябва да се опитаме да постигнем разбирателство с Русия, като зачетем нашите, но и нейните интереси. Доставките на оръжия за Украйна ще дадат погрешен сигнал, че търсим военно решение на конфликта.

Ако Русия реши да нахлуе в Украйна, няма да има никакво значение, дали Германия е доставяла оръжия или не. Затова смятам, че е много по-важно да се опитаме да намерим политическо решение на конфликта", казва политологът.

Споменахте посещението на външния министър Аналена Бербок в Киев и след това в Москва. Тя е представител на ново поколение политици в Германия, което не е родено през войната, дори не е живяло съзнателния си живот в годините на Студената война. Ще наклони ли смяната на поколенията везните към воденето на различна от досегашната външна политика, проф. Фарвик?

"Да, мисля, че да. При Бербок проблемът е по-скоро партийната й принадлежност. Зелените водиха предизборната кампания с много категоричната заявка, че ще втвърдят тона към авторитарните режими, защото спазването на човешките права е в основата на тяхната партийна философия. В същото време обаче Зелените не са склонни на инвестиции в боеспособността на Бундесвера, който да може да защитава тези ценности. Така стигаме до разминаването между реториката и реалните политически възможности".

Всъщност, Германия води не просто външна политика, а външна икономическа политика. Това се отнася както до Русия, така и до Китай, на което западните партньори не гледат с добро око. В коалиционния кабинет се очертават два полюса - на умерения и говорещ с благ глас канцлер Олаф Шолц, и на ангажираната правозащитничка Аналена Бербок. По кой път ще върви Берлин - този на Шолц, или този на Бербок?

"Външната политика на Германия се определя от канцлера. Шолц и Бербок май все още не са си разделили правилно задачите. Очакваше се, че Бербок ще отговаря за климатичния аспект във външната политика, а Шолц - за основните, трудните въпроси, като отношенията с Русия и Китай.  Актуалните събития обаче вкараха Аналена Бербок директно в тежката дипломация. Въпреки това мисля, че рано или късно нещата ще се подредят и канцлерът ще поеме отговорностите си. И тогава ще си проличат различията между двамата."

И когато говорим за различия, веднага в съзнанието ни изплува газопроводът „Северен поток 2“. Не е ли надценено значението на тръбата или все пак този проект придоби друго значение като лост за оказване на натиск върху Москва?

"Тепърва ще се водят тежки преговори в коалицията. Наскоро чухме леко променената заявка на канцлера Олаф Шолц - ако Русия действително навлезе на украинска територия, това ще е краят на Северен поток 2. На това мнение са всички партии в Германия.

Каква роля може да играе газопроводът в диалога с Москва? Социалдемократите на канцлера Шолц смятат, че Северен поток 2 е лост в ръцете на Запада. А Зелените от самото начало на проекта заявиха, че той е стъпка в грешна посока - от една страна, защото чрез него забогатяват автократи, а от друга - защото газовите доставки не се вписват в климатичната политика на Зелените".

Олаф Шолц трябва да се справи с вътрешната борба в неговата социалдемократическа партия и по още един важен въпрос, когато става дума за националната сигурност: въпросът за разположените на територията на Германия американски ядрени оръжия.

"В коалиционния договор се говори много завоалирано за ядрените оръжия на наша територия. Зелените, и особено редовите членове на партията, продължават да са твърдо срещу разполагането на ядрени оръжия в Германия. Не много по-различно е поведението на лявото крило в социалдемократическата партия. Но и по този въпрос последната дума ще има канцлерът. Според мен е много малко вероятно, да не кажа напълно невероятно, Германия да се откаже от американските ракети.

Така че, очертава се политическа загуба за Зелените и въпросът е, как ще им се отрази. Вероятно ще намерят някаква добре звучаща формулировка, но в крайна сметка канцлерът ще се наложи", заяви още проф. Фарвик за БНР.

Още по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нощният градски транспорт в София остава

Нощният градски транспорт в София няма да спре. Общинските съветници, които подкрепяха решението от 16 януари, не успяха да съберат 31 гласа. "Сега гледахме повторно решението за спиране на нощния градски транспорт, защото беше върнато от кмета. Законът предвижда, че когато кметът наложи вето и върне за второ разглеждане едно решение, то..

публикувано на 13.02.25 в 14:00
Олег Асенов

Олег Асенов оглави "Националното тол управление"

Със заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура“ инж. Йордан Вълчев за директор на "Националното тол управление“ от днес е назначен инж. Олег Асенов. Росен Желязков поиска кадрови промени в ръководството на ТОЛ управлението Инж. Олег Асенов е професор по Компютърни мрежи и..

публикувано на 13.02.25 в 13:53
Десислава Желязкова - директор на Дирекция образование в Столична община

В петък училищата в София, в които няма парно, ще учат дистанционно

В петък училищата в столичните райони, в които няма парно заради аварията в Столичната Топлофикация, ще учат дистанционно.  Ако няма отопление и в понеделник, дистанционното обучение ще продължи. Това обясни Десислава Желязкова - директор на Дирекция образование в Столична община. "Детските градини имат организация и продължават своята..

публикувано на 13.02.25 в 13:48
Джевдет Чакъров

Чакъров с критики към БСП, ИТН и ГЕРБ - не подкрепили създаване на комисия за Пеевски

Съпредседателят на ДПС Джевдет Чакъров критикува БСП, "Има такъв народ" и ГЕРБ за това, че не подкрепиха създаването на парламентарна комисия, която да провери Делян Пеевски. Чакъров е на мнение, че управлението трябва да остане и този кабинет има важни цели, които трябва да свърши.  Той припомни, че от ДПС около Доган са излезли с ясни..

публикувано на 13.02.25 в 13:20
д-р Симона Велева

Симона Велева: Промени в Закона са необходими, защото сме в нова реалност на медийната среда

Идеята да се обвърже финансирането на обществената мисия на БНР и БНТ, не е нещо ново. 5 години минаха, откакто беше разработена и има готов проект на Закон , но промените тогава не минаха. 5 години по-късно ние сме пред една нова реалност, каза председателят на СЕМ Симова Велева в интервю пред БНР. "Европейският акт за..

публикувано на 13.02.25 в 13:10
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров

Лавров: Изненадан съм, че целият свят сметна разговора Путин - Тръмп за нещо нечувано

Руският външен министър Сергей Лавров заяви днес, че е изненадан, че целият свят е сметнал вчерашния телефонен разговор между президента Владимир Путин и американския му колега Доналд Тръмп за някакво "извънредно" събитие, предаде Ройтерс. В интервю за Си Ен Ен Лавров определи разговора, в който двамата лидери са обсъждали прекратяването на..

публикувано на 13.02.25 в 13:04

Драгомир Иванов, ПП-ДБ-СС: Трябва да свикнем, че "Топлофикация" ще аварира постоянно

9 столични квартала са без парно и топла вода заради повреда на магистрален топлопровод. Директорите на детските градини там са подсигурили радиатори, а директорите на училищата чакат инструкции от  МОН дали да преминат на онлайн обучение. От Институцията на омбудсмана сезираха Комисията по енергетика в парламента и министъра на енергетиката..

публикувано на 13.02.25 в 13:01