Вдън гори тилилейски или кои са Мартиняк, Куцулан и Аждраа

Глогинковец, Съботник, Синорник, Кикимора. Не, това не са прякори на комшии или бивши съученици, а митологични същества от българските народни вярвания. Освен фолклорната представа за тях, те вече си имат свой художествен образ и локация. 

Това става благодарение на худжничката София Илиева, която нарисува "Карта на митологичните същества на България". Географско разпределение на добри и зли твари от легенди, предания, вярвания.

Как се ражда идеята за това начинание? София има 2-годишно дете, с което заедно вкъщи разглеждат картинките и четат различни книжки: "Направи ми впечатление, че българските образи се повтарят - Торбалан, Таласъм, Змей, Баба Яга. Има много информация по темата, но тя не е широкодостъпна. Визуалната част от друга страна не е толкова застъпена. Като художник това ме провокира и беше голямо предизвикателство да нарисувам тези същества."

Работата по картата отнема на София месец и половина. Рисува по едно същество на ден. 

София Илиева: "Първо започнах със скициране на хартия на всякакви идеи и елементи. Картата е нарисувана дигитално на таблет и премина през цялостно оформление на визията, избор на шрифт и всичко останало."

София Илиева: „България има много богат фолклор. Много често в даден регион има не едно, а много същества. Дори в едно семейство може да има различни вярвания за едно и също нещо. Затова не търсихме конкретика, а да покажем най-специфичните създания за даден регион. Искахме да ги подредим, така че да се покаже многообразието - има по-страшни, по-симпатични, мъжки, женски, получовек-полуживотно и т.н. Идеята ни бе да не преобладават един тип същества, а да има от всичко, за да е най-интересно.“

"Характерно за всяка митология е широкото отразяване на реални черти от обкръжаващия свят в причудливи, фантастични форми. Моделирането като важна функция на мита създава нова, фантастична висша реалност, която се възприема като първоизточник и идеален прототип на всички жизнени елементи и форми. Това пише Иваничка Георгиева в своята книга "Българска народна митология" (изд. "Наука и изкуство", София, 1993 г.)

Същите тези фантастични форми съдържат обясняния за подредбата на света. Те правят света от хаотичен - в подреден, от хаос към космос. 

"Митологичните представи възникват заради стремежа на човека да си обясни света, да си го моделира", казва етнологът Ина Пачаманова. 

Зради празнотите в познанието на помощ за конструирането на този свят идват въображението и емпиричният опит. Всичко това в един строго определен ред.

Така че тези конкретно митологични същества са част от цялостната мирогледна система, която пък е част от цялостната култура, особено в етапа на доиндустриалните общества. Невъзможно е да се разбере едното, без да се познава другото. 

Представите за света - за този и оня, за човека, за смъртта, за живота, за природата...за всички нейни сили и явления, са в основата на представата за демонологичните и други типове митологични същества. Има изследователски изводи , че не всички същества са демонологични, част от тях са свързани с природата.

Разбрахме каква им е функцията, но да разгледаме в детайли (от безопасно разстояние) някои от съществата.

 

Според народните ни вярвания лехусницата е болестотворен демон, който вреди на родилките, като предизвикват родилна треска. С това същество нашият народ си е обяснявал наличието на някои от болестите и тяхното рзапространение. Лехусниците са душите на починалите брeменни жени и родилки. Те не идват сами, а под оpределен брой - 3, 7 или 12 и са описвани като млади жени в бели дрехи или като грозни старици. Имат различни физически недъзи. Вярванията са, че те са опасни за родилките до 40-ия ден след раждането. Младите майки могат да се предпазят от тях, като носят чесън или червен конец. 

Ина Пачаманова: "Лехуса" се нарича самата родилка в първите 40 дни след раждането. В същото време това название важи и за същество от типа на вампирите. Те вредят най-вече на родилките. Но самите те произлизат точно от починали родилки. Повечето демонични същества, произлизат от мъртъвци, които са починали  ненавреме или не са погребани по правивилния начин. 

Аждраа е змия с много глави. Поверието гласи, че ако змия доживее 40 или 100 години, става Аждраа със седем или девет глави и седем опашки.

Гундурак наричат караконджула в Тетевенско. Това е подобен на вампира дух на човек, който е погребан неопят или прескочен от котка след погребението. Най-често е изобразяван с четири конски крака и човешка глава. Може да се явява обаче и в други образи. Според вярванията гундуракът се явява през тощта от Коледа до Йордановден, най-често край реки и кладенци, където растат здравец и бръшлян. Преданията гласят, че причинява различни злини на хората. Избавление има - гундуракът изчезва щом чуе да пропее петел, плаши го светлината и пепелта в огнището. Също така може да бъде отблъснат с чесън и кръст. 

Ина Пачаманова: "Някои от съществата на картата не са отделни по вид, а са регионални варианти на едни и същи образи. Образите на Змей, Ламя, Хала и всичко - това са вариации на един и същи образ. Има различни названия на т.нар. нечисти мъртъвци - има варианти - вампир, плътеник, глог и т.н."