Спомен за хоровия диригент Лазар Максимов

Лазар Максимов е един от пионерите в българското хорово изпълнителско изкуство. В 50-годишната си практика на диригент той работи с едни от най-известните ни хорови колективи и допринася много за издигането на тяхното художествено ниво, а със сърцатата си пропаганда на българската хорова песен подтиква нашите композитори да създават образцови творби - сред тях са Трилогията на Петко Стайнов, “Дамян танец води“ на Александър Морфов, “Карамфило“ на Добри Христов, “Пролтетен вятър“ на Любомир Пипков и много други. Самият факт, че той налага в нашето хорово изпълнителско изкуство нови, съвремени форми на работа, е достатъчен, за да заема името му почетно място в историята на българската музика.

Лазар Максимов е роден на 12 февруари 1897 г. в Ихтиман. Още 18-годишен организира хор в родния си град, след това става диригент на местното културно-просветно дружество “Иван Вазов“. През 1920 г. заминава за Лайпциг, където учи вокална педагогика при Ласнер и Алберг, а дирижиране при Гайст. В същото време ръководи хора на българските студенти и хора при руско-немското общество, за което му е връчен почетен диплом.

След завръщането си в България Максимов започва работа като преподавател и диригент на хора и оркестъра при Техникума по машиностроене и остава там последните години на живота си. В същото време развива активна дейност като хоров диригент в различни столични състави - хор „Гайда“, Хора при младежкото еврейско дружество „Ашомер Ацаир“, с който, освен многото концертни прояви, поставя и първата училищна опера „Верният другар“ от Ханс Мозер. 

Дирижира и мъжкия хор “Кавал“, като работата му там е високо оценена. Ето част от рецензия за концерт на хор „Кавал" през 1935 г.: 
"Личи колко усърдно и умело е работено за оформлението на гласовия материал - партиите звучат закръглено, без излишни насилвания, с гъвкава динамика и увличащи темпа - чисто и стройно. Дирижираше се с веща ръка и темпераментно, на места с волност. Хвала на „Кавал“!"

Централно място в диригентската работа на Лазар Максимов заема народният смесен хор „Родна песен“, с който постига  най-високи резултати. През 1935 г. хорът изпълнява "Месия“ от Хендел - едно изключително постижение за любителски хор. Две години по-късно съставът гостува много успешно в Югославия. Дълги години Максимов ръководи хора и постига с много труд и усилия високи резултати. Между 1955 до 1961 г. той е диригент на ансамбъла на Трудово производителните кооперации, отличен на хоров конкурс със званието първенец.  До края на живота си Лазаров работи активно - организира и ръководи няколко състава, между които е и смесеният хор „Ален мак“ от Благоевград.

Работата му като педагог е първо в Частната консерватория на Чекчиев, след това и в Музикалната академия като хорнорован преподавател. Лазар Максимов умира на 27 август 1969 г.

В Златния фонд е запазено изказване на големия наш  диригент Константин Илиев, в което той дава оценка и на Лазар Максимов. Чуйте в звуковия файл.