Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

От 380 български бизнеса - 54% използват поне една технология на изкуствения интелект

„Зелената сделка“ и развитието на технологиите в Европа

| обновено на 14.02.22 в 14:11
Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Зелената сделка" и изкуственият интелект

Шанс ли е „Зелената сделка“ в България да се развият повече технологии, базирани на изкуствения интелект.

Много от европейските държави са записали в плановете си, че имат желание да ползват капацитета на изкуствения интелект за осъществяване на зелените цели. България също, но на ниво Концепция за развитие на изкуствения интелект.

„Зелената сделка“ определено е провокирала интереса на държавите от Европейския съюз да декларират, че ще използват ИИ за прилагането й. Това сочи Доклад на комитета за Изкуствен интелект към ЕП, публикуван миналия май.

От него научаваме, че Дания, например, при зеления преход, иска да е лидер  в използването на ИИ. Унгария планира да го използва за управление на енергийната мрежа спрямо производството на ток от ВЕИ. Франция планира да създаде изследователски център, фокусиран върху изкуствен интелект и екологичния преход и да насърчи свободния достъп до екологични данни. Националната стратегия на Италия планира ИИ да се използва за планирането как да се пестят ресурси, да прогнозира и управлява цикъла на отпадъците или да избягва свръхпроизводство в хранително-вкусовия сектор. Работещ пример как това би изглеждало има в Испания. Стартъпът на Иниго Роблес работи с фабрики за пакетиране на храни. ИИ на Иниго Роблес прави анализ на процеса на производството и пакетирането. За да има възможно най-малко отпадък.


 Работещите решения

„Част от тези предприятия не събират данни. И затова им се налага да харчат милиони, заради изхвърлянето на част от храната или пластмасовия боклук. Нашето решение използва алгоритми, които успяват да открият грешки по време на производствения процес. Данните, които събираме, се визуализират чрез интуитивна платформа, която сигнализира за нередности в реално време. На критични точки поставяме високотехнологични камери в висока резолюция. Данните се анализират от алгоритми за машинно виждане. По време на нашето проучване се свързахме с около десетина производствени фабрики. И при тях видяхме, че дори и да няма единни проблеми, в този сектор има едно и също решение. Понастоящем работим с две от тези фабрики. И успяваме да спестим около 65% от изхвърляния боклук от пластмаса или от храни. Имаме статистика, според която използването на изкуствен интелект в хранителната индустрия се увеличава с по 45 процента на година. Така че, ако сега пазарът е на стойност 3 евро, след пет години той ще се ще бъде на стойност 30 милиарда евро.“

А и така Иниго Роблес вярва, че ще се промени стряскащата статистика. При годишен оборот на хранителната индустрия в Испания около 119 милиарда евро, между 30 и 50% от храната се губи или просто и се изхвърля, преди да достигне клиента. 60% от фабриките в Испания генерират значително количество пластмасов отпадък по време на процеса на пакетирането. 


България, зелената сделка и изкуственият интелект

Ще се изненадате, но и България е в Доклада на комитета за Изкуствен интелект към ЕП като държава, която иска да го използва за достигане на целите на „Зелената сделка“. Вероятно заради наличието на Концепция за ИИ, чрез който искаме да модернизиране на системата за здравеопазване, да наблюдаваме и опазваме околната среда, за развиваме интелигентно селско стопанство.

Проф. Галя Ангелова, директор на Института по информационни технологии при БАН, е един от авторите на концепцията. Тя признава, че дори и да сме още далеч от реалното приложение на записаните намерения, страната ни върви вече по пътя:

"Имаме написали по двете теми - "Интелигентно земеделие " и "Инетелигетно разстениевъдство". Нашият институт е основен изпълнител и отговорник за информатичната част и обработка на данните за изкуствен интелект при растениевъдството или автоматизацията при животновъдството", каза за БНР проф. Ангелова.

„Тези научни прототипи на апаратура по сензорика, които ще използваме като системи за наблюдение на развитието на растенията в оранжерии", казва проф. Галя Ангелова.

"Те ще покажат докаже колко е полезно да се събират данните, да се обработват и да се вземат решения. Най-важното според нея обаче е, че те ще дадат на страната ни и възможност да се създаде научен потенциал, който и за в бъдеще да работи с новите технологиите", каза още експертът.

Шевкие Чакър

 „Зелената сделка“ ще мотивира автоматизирането на процесите, обобщава проф. Галя Ангелова от Института по информационни технологии при БАН.  

Според проф. Ангелова новите управляващи трябва да гледат положително на идеите за използване на новите технологи, защото нагласи за това у нас има. И така България ще има собствен капацитет, свои специалисти, своя система за развитие на дигиталното земеделие.

Документът за развитието на изкуствения интелект в България посочва, че от 380 български бизнеса  - 54% използват поне една технология на ИИ, 31% използват поне две технологии. Само 36% не използват ИИ и изобщо не планират да го прилагат.

Още по темата в звуковия файл.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В Габрово ще се проведе традиционния карнавал

Днес габровци се маскират и излизат на карнавал. Веселият празник е най-дългоочакваното събитие за жителите на града на хумора. Тази година шегобийците са събрали смешните сюжети в 64 картини, обединени от темата „Кот доди, гад доди!“. Забавните епизоди ще оживеят пред погледите на зрителите по време на карнавалното дефиле, което ще потегли по..

публикувано на 21.05.22 в 12:09

Мотоклубове настояват да бъдат приети предложенията им за законодателни промени

Представители на мотоклубове връчиха през седмицата своите искания за промени в пътния закон, за да се намалят злополуките по пътищата. Част от тях са да има предпазна ограда под мантинелите, а максималната скорост на движение на мотоциклетите да бъде приравнена със скоростта на леките автомобили. Не протест, а мотошествие направиха в центъра на..

публикувано на 20.05.22 в 19:07

Учениците от 35 училище "Добри Войников" в София реализират различни инициативи

"Аз съм в училището от 2014 и начинът на работа е бил винаги такъв. Винаги, когато ни предложат учениците добри инициативи, винаги откликваме", каза за БНР Лилия Генова, заместник-директор на 35 училище "Добри Войников" в София. Ръководството на училището има добро сътрудничество с Фондация "Малките стъпки".  Люба Батембергска има 14..

публикувано на 20.05.22 в 18:13
Илюстративна снимка

В Самораново ще строят затвор с пари от Норвежкия финансов механизъм

Светли стаи с прозорци без решетки и гледка към Рила . Така ще изглежда килия в новия затвор в дупнишкото село Самораново, който ще бъде изграден до март 2024 година. Проектът е за 17,5 милиона евро, а парите идват по Норвежкия финансов механизъм . "Тези условия, когато се доближат до европейските, като архитектура, функционалност,..

публикувано на 20.05.22 в 10:29

Александър Леви: Разширяването на Европа е в задънена улица, няма перспектива за Западните Балкани

"Разширяването на Европа попадна в задънена улица. В момента няма перспектива за Западните Балкани . Това много лошо се отрази на страни като Украйна, Грузия и Молдова, за които считаме, че има много по-голямо чувство на спешност за тяхното приобщаване ." Това мнение изрази пред БНР журналистът Александър Леви, който живее и работи във..

публикувано на 19.05.22 в 12:45
Деница Любенова и Венета Лимберова (от ляво на дясно)

Какво е решението по казуса с бебе Сара, бебето с две майки?

След решението на Административния съд – да отмени отказа на общината да издаде акт за раждане на дете в еднополова двойка, след една дълга съдебна сага, която стигна до Съда на Европейския съюз в Люксембург , български съд за първи път постанови, че дете от български произход, родено в Европейския съюз, може да има български акт за раждане с..

публикувано на 19.05.22 в 12:43

Хора с увреждания настояват за законодателни промени

"Има четири основни цели в политиките за хората с увреждания, които предпоставят това хората с увреждания да могат да водят независим живот – това са на първо време приобщаващо образование, след това необходимостта да има качествени технически помощни средства, да има достъпен транспорт и достъпна среда като цяло и да се направят промени..

публикувано на 18.05.22 в 16:11