Валерий Тодоров: Има вакуум в международните механизми за оценка кое е агресия и кое - не

„Вижте какво се случи в Либия, Сирия, Афганистан, Ирак, по чудо не беше въвлечен Иран във военни действия, включително тук на Балканите – едно голямо разочарование на Русия, когато не се вслушаха в нейния глас да се намери по-меко решение за Югославия, независимо от геноцида.“

Ясно е, че тази военна операция е мащабна война. Ясни са основните тактически цели. Въпросът е каква стратегия преследват тези действия, коментира Тодоров във връзка с военните действия в Украйна.

След неутрализирането по въздух, сухопътната операция е доста сложна задача, допълни той.

Руската армия плати с горчиви уроци в Чечения, припомни Валерий Тодоров.

„Война в градски условия е много тежко изпитание и за най-опитната армия.“

Ако има сухопътна операция, тя ще засегне районите с етнически българи, подчерта Тодоров.

„България не може да стои безучастна, трябва да поиска гаранции, че максимално ще бъде защитено гражданското население. Ние трябва да договорим коридори за евакуация на това население.“

Много от украинците, които са патриоти и обичат тази държава, говорят руски. Украинският език се налага дори агресивно през последните години, отбеляза в анализа си Валерий Тодоров. По думите му „тази държава спокойно може да се развива като двуезична“.

Журналистът проследи изострянето на чувствителността на източните области след Майдана и проявите на национализъм след 2014 г.

Фокусирането върху личността на Путин изигра лоша роля, смята Валерий Тодоров. Според него в момента има „много силна, категорична, решителна, еднолична власт“.

„Това не е ранният Владимир Путин, когото аз познавам. Това е един друг човек, около него има друго обкръжение. Това е екип от хора, чиято воля изразява Владимир Путин. Различни тенденции има в руското общество. Има и по-остри нагласи от тази, която в момента наблюдаваме.“

„Около него останаха най-твърдите, които безпрекословно споделят неговите виждания“, допълни той.

Валерий Тодоров определи като друга грешка „унизителните интонации, с които се разговаря с Русия“.

„Изведнъж се оказа, че натискът в пъти превъзхожда диалога и нямаше как това да не доведе до усещането за обсадената крепост.“

Последните години са повратен момент във военната доктрина на Русия, подчерта Тодоров и добави, че има и обществено мнение, което не подкрепя тази милитализираща се линия на руската политика.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.