"Новини с добавена стойност” с Иво Балев: Хайдушки песни, хайдамашки неволи

Здраве желаем, скъпи съучастници, здраве и мир по целия свят! В тая минута започва нашият бюлетин “Новини с добавена стойност”, а докъде ще я докараме, един дявол знае.

Кой знае още колко време всички погледи ще са втренчени в Украйна, да не казваме по-голяма дума. Ще има да се караме и да се държим за яките, както не сме се карали дори за ваксините и коронавируса.

Защото д-р Путин с едно движение на ръката отвъртя мощен шамар на коронавируса, направи го на кайма, на юфка, на талаш.

Не че напълно и окончателно е преборен вирусът, той пак ни дебне като хайдук зад ъгъла, но се превърна в нещо като бял кахър на фона на украинската трагедия.

Имаше един поет Виктор Цой, съветска легенда, музикант, актьор, хубавец - млад загина като истински поет, не като мен. Виктор Цой пееше, че войната е лекарство против бръчки. 2000 години, вика, водим война без кой знае какви причини. Червената кръв се превръща на пръст и никнат от нея цветя и треви. Такива значи алегории въртеше тоя поет за войната.

Причините за войната винаги са трудни за разбиране, а често и напълно непонятни. Макар че мегафоните на тролетариата като йерихонски тромпети разтръбяват някакви ужким убедителни доводи. Примерно - те и американците така правят, че даже и по-лошо постъпват. И все пак ние се питаме - защо му трябваше на Путин да влиза в Украйна?

Войната е братоубийствена - руснаците и украинците са братски народи, сума ти векове са живели в една държава. Дори тук на Балканите са се били рамо до рамо за интересите на империята и свободата на християнските народи. Ако не бяха те, нямаше да има 3 март - нашия национален празник, на който да замеряме премиера със снежна топка на историческия връх Шипка.

На славянска почва и поляците са в тая фамилия на народите, но и с тях доста са се пердашили и руснаци, и украинци. Руските поети и политици доста интересно понякога интерпретират това братство.

Александър Пушкин, знаете, имал разправии с руския цар Николай, защото Пушкин имал приятели метежници и врагове на самодържавието. Царят веднъж го привикал и му казал:

Ти, Пушкине, много си позволяваш граждански волности, тревожа се за буйната ти младост! Да не вземеш да си идеш млад-зелен, жалко ще е за руската култура.

А Пушкин му казал:

Някой трябва да поеме поетическата отговорност! Аз съм най-великият поет на руската земя и си имам такива и такива възгледи.

И разни от тоя сорт - голям сблъсък на най-високо равнище между консервативния вектор и либералния вектор. Обаче и Пушкин, макар че е либерален елемент, също има разни стихотворения, в които се кара на европейските политици да не се месят в разправиите на Русия с Полша и Литва. Това нашето, рекъл Пушкин, е “стар семеен спор”, не се бъркайте, ами ни оставете да ги натупаме поляците и литовците едно хубаво.

Слънцето на руската поезия Александър Пушкин много се притеснявал за своя голям син, също Александър. Ох, рекъл, дано да не стане поет като тейко си, че то ядове големи!

И малкият Александър Пушкин не станал поет, ами голям генерал с бяла брада и мустаци. Размахвал сабята и колил османците край Плевен. Помогнал значи и той за нашата свобода и за 3 март. И за разлика от баща си живял цели 81 години.

И ние тука понякога спорим с македонците колко близки братя сме, и сума ти хайдушки песни сме изпели заедно, пък сега те не искат да сме чак толкова близки роднини.

В Украйна има една дума, която е нещо като хайдук и хайдутин - хайдамак.

Хайдамаци в Украйна са наричали въстаналите срещу Полша казаци през 18 век. По-късно пак хайдамаци наричали бунтуващите се срещу съветската власт украинци.

Думата хайдамак е с турски произход и на турски означава “гоня, подгонвам, нападам, преследвам” или “карам”. Но не както се караме в социалните мрежи, а както се кара добитъка в песента “Изкарай, Гано, говедата”.

Украинският национален поет Тарас Шевченко има една такава дълга-дълга поема “Хайдамаци”. В нея се разказва за разни трагични и жестоки събития в тази Житница, както наричат Украйна.

Хайдамаците в Украйна
жито са засяли
Ала други ще го жънат,
кучета ги яли!

Правда няма, само кривда
в родната страна;

пръснаха се хайдамаци
в тайните места.

По-нататък поетът описва колко кръвожадни били тия хайдамаци и как си точели ножовете за отмъщение, и после колко кръв и пепелища останали след тях. Това се отнася за 18 век, а хайдамаците от 20 век, които не приемали съветската власт, също бая време се съпротивлявали. В Съветска Украйна партизанско движение против централната власт имало чак до 1950-те години - напук на твърдата ръка и репресиите. Лют народ, трудно се излиза наглава с него.

И в тоя опустошителен епос, който започна сега в Украйна, има и ще има яростна съпротива. И освен всички други последствия, има едно особено неприятно за украинското общество.

Още много дълго време национален фактор в украинското общество ще са разни главорези, хайдуци и човекоунищожители. Т.нар. “денацификация”, която ужким е причина за войната, ще се случи наобратно. Ако украинците запазят държавата си - то ще е заслуга на тия главорези в тяхното общество. Ако не я запазят - пак те ще водят съпротивата, ще тормозят свои и чужди, ще се финансират с бандитизъм.

И ще пеят кръвожадни хайдамашки песни.

Кръв се лее по земята

и в пръстта попива.

Боговете на войната

пак цветя поливат.