Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Спомен за тенора Петър Райчев

На 9 март отбелязваме 135-годишнината от рождението на големия български тенор Петър Райчев, който има огромен принос към нашето оперно изпълнителско изкуство не само като певец, но и като режисьор, създател на Варненската опера и вокален педагог, подготвил редица наши изтъкнати оперни певци. 

Петър Райчев е един от първите българи, осъществил блестяща международна кариера по големите сцени в цяла Европа, партнирал си с най-великите певци от  първата половина на ХХ век: Шаляпин, Батистини, Страчари, Руфо, Гали Курчи, Дал Монте и др. 

През 1912 г., след като държавата не му отпуска средства да следва в Италия, младият Петър Райчев, вече познат на столичната публика с изявите си на сцената на „Оперната дружба“, заминава за Русия, за да следва в Московската консерватория. Там негов учител е знаменитият Умберто Мазети - с него той усвоява тайните на белкантото. След блестящото завършване на Консерваторията той е поканен за солист на Болшой театър, но решава да се усъвършенства в Италия със стипендия от прочутия театър. 

В Неапол учи при знаменития тенор Фернандо ди Лучия и дебютира на сцената на неаполския театър „Сан Карло“ в ролите на Рудолф от „Бохеми“ и Херцога“ от „Риголето“. Неочаквано е поканен да замести в спектаклите на „Севилският бръснар“ големия тенор Алесандро Бончи на сцената на Ковънт Гардън. Дирижира Леополдо Муньоне, а негови партньори са Зелма Курц и Рикардо Страчари. Представянето му е много успешно и Райчев бързо се прочува като многообещаващ тенор. Следващата година обикаля големите италиански оперни театри и пее с най-прочутите певци на Италия. Все пак той има ангажимент към Болшой театър и се завръща в Русия през 1914 г., но отново по стечение на обстоятелствата дебютът му е на сцената на Мариинския театър с ролята на Ромео от операта „Ромео и Жулиета“ на Гуно - този път замества внезапно заболелия Леонид Собинов, един от идолите на руснаците.

Петър Райчев в ролята на Владимир Игоревич от операта „Княз Игор“, 1933 г. в Париж.След успешния си дебют Петър Райчев получава покани от всички големи оперни театри на Русия. Пее известно време в театъра „Музикална драма“ в Петербург. По време на Първата световна война обикаля буквално цяла Русия - пее в Иркутск, Омск, Тбилиси, Ташкент, Харков, Киев и още къде ли не. През 1920 г. решава да се завърне в България, но престоят му е кратък - остава недоволен от обстановката в Софийската опера, особено от интригите и клюките, и отново е на път. От този момент Райчев не се задържа никъде на постоянна работа - пътува непрекъснато от театър в театър, получава много покани, но като че ли не иска да се обвързва дълготрайно с определена трупа. Спира се в Белград, Загреб, Любляна, пее в Милано - в театър „Дал Верме“, за кратко учи при прочутия Котони, продължава с гастроли в Малта, Кайро, Венеция, Триест, Болоня, Палермо, Верона. 

С голям успех преминават участията на Райчев във Виена като Херцога от „Риголето“. През  1927 г. с ролята на Ленски от „Евгений Онегин“ се изявява впечатляващо на Берлинските музикални тържества. Същата година в Будапеща пее във „Фауст“ заедно с Шаляпин. След Букурещ прави голямо турне в Германия заедно с великия Матия Батистини - шест концерта и участия в десет спектакъла заедно. В Париж негов партньор в „Риголето“ е Тита Руфо. 

През 1929 г. се включва в новосъздадената Руска опера, пее на премиерата на „Княз Игор“, гостува със състава в Испания и Португалия, а в Германия е заедно с Шаляпин. От 1932 г. е в Милано, но има ангажименти и като режисьор в Загреб, Прага, Виена и все по-често гостува на сцената на Софийската опера. Завръща се окочателно през 1936 г., но през следващите години продължава да гостува на различни сцени в Европа и предимно в Германия, където прави и всички свои грамофонни записи.

В Златния фонд е запазено изказване на Петър Райчев от 1958 г., в което той си спомня за първите години от съществуването на Оперната дружба“. Чуйте в звуковия файл.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Боряна Желева

Боряна Желева: Когато аз самата стана спомен, не искам да се скитам дух бездомен!

„Кажи, дали в една прекрасна вечер …“ – така е озаглавена поетичната книга на Боряна Желева,   журналист в БТА,  в печатни издания и преподавател във Факултета по журналистика. Поезията на Боряна Желева е позната от българския литературен печат и от нейни авторски изяви пред публика в България, Унгария, Швеция, Италия, Германия и Франция...

публикувано на 31.01.23 в 15:25
 StarBoy Ayvon - Музикалното магично шоу „IMPOSSIBLE - Повярвай в невъзможното”

Уникално магично шоу с премиера на сцената на Музикалния театър

В началото на новата 2023 година Музикалният театър е сцена за най-мащабния илюзионен спектакъл в историята на българското магично изкуство – Музикалното магично шоу „IMPOSSIBLE - Повярвай в невъзможното ”. Спектакълът е със специалното участие на младата звезда на илюзионното изкуство StarBoy Ayvon . Постановката и режисурата са..

публикувано на 31.01.23 в 12:39

"Каста дива" – едно предаване, което прави живота по-хубав

В предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ на 29-и януари 2023 г.: 20.05-21.00 ч.: - Отзвук от гастролите на Пловдивската опера на столична сцена с балетите "Жени в ре минор" и "Дългата коледна вечеря" и рок операта "Исус Христос Суперзвезда" 21.10-22.00 ч.: - Почит към паметта на проф. Павел Герджиков и баритона..

обновено на 30.01.23 в 19:24

Калин Вельов: Културата страни от политиката, освен ако няма нужда да подобри съществуването си

Културата страни от политиката, освен ако няма нужда да подобри съществуването си. Това посочи пред БНР музикантът Калин Вельов. „През последните две години се видя, че има връзка между културата и политиката. Има периоди, когато културата има нужда да бъде подкрепена от държавата. Трябва да има стратегия за развитието й". Културният..

публикувано на 30.01.23 в 13:46

Започва Филмова панорама по случай Международния ден в памет на жертвите на Холокоста

На 27 януари почитаме паметта на евреите, избити по време на Втората световна война от нацистка Германия. Основните тържества се провеждат на територията на Аушвиц - Биркенау. В Полския институт у нас организират филмова панорама, която започва днес и е посветена на М еждународния ден в памет на жертвите на Холокоста . С ветла Каранешева..

публикувано на 30.01.23 в 13:14
 „Вълнения на душата“ - изложба на Марияна Еклесия

Марияна Еклесия: Аз не мога да направя хората по-добри, ако те не се осъзнаят това

В Къщата на художниците в Плевен  представят богата изложба от пластики - бронз и дърво. Автор е  Мариана Еклесия, чиито занимания са свързани още с писането на книги. Завършила е Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2005 г. е член на Клуба за литература, наука и изкуство в Атина, Гърция.  „Вълнения на душата“ на Марияна..

публикувано на 30.01.23 в 09:44
Красимир Рангелов - художник

Красимир Рангелов: Искам по-добри времена да има за културата

Известният  скулптор и художник Красимир Рангелов  показва в изложба свои творби на жителите на община Гулянци. Неговите скулптури , рисунки и акварели  са подредени  в изложбената залана НЧ „П. Р. Славейков 1923“, а откриването на експозицията се превърна в празник за хората от този край...

публикувано на 29.01.23 в 07:50