Войната в Украйна, санкции над Русия - най-важните новини от изминалата седмица

Втора седмица без край на войната в Украйна. Западът продължи да наказва Москва със санкции. Цял куп чуждестранни компании прекратиха дейността си в Русия.

Сраженията и бомбардировките в Украйна не стихват, Русия разшири офанзивата си и към нови градове, а двете страни непрестанно си разменят обвинения за неуспешната евакуация на цивилните. 

Най-критично изглежда положението в обсадения пристанищен град Мариупол.  Жителите на града са без ток, питейна вода и отопление, хранителните продукти са на привършване. В четвъртък при въздушен удар на руската армия срещу детска болница и родилно отделение загинаха най-малко трима души, а 17 бяха ранени. Украинският президент Володимир Зеленски обяви за "геноцид" бомбардировката.

Руският външен министър Сергей Лавров окачестви новината като информационен тероризъм и заяви, че родилките и медицинските сестри са били изведени много преди удара.

Без резултат завършиха и първите преговори между външните министри на Русия и Украйна - Сергей Лавров и Дмитро Кулеба, в Анталия за постигане на примирие. Лавров добави, че ядрена война е малко вероятна, а информациите за евентуално нападение на балтийските държави нарече "фалшиви новини", произведени от западната пропагандна машина.

На заседание на Съвета за сигурност на ООН Русия отправи и твърдения - без доказателства - за американски действия с биологични оръжия в Украйна.

Украинският президент Зеленски ги определи като фалшиви новини, но изрази и опасения.

Външният министър на Киев Дмитро Кулеба призова за спиране на огъня в района на атомната централа Чернобил, за да се даде възможност за поправяне на захранващия електропровод, който е бил прекъснат при завземане на контрола от руските сили. От украинската атомна агенция предупредиха, че докато няма електроподаване централата не може да охлажда съхраняваното там отработено ядрено гориво повече от 48 часа, колкото е действието на генераторите. 

От Международната агенция за атомна енергия увериха, че прекъсването на електроподаването не се е отразило критично на безопасността. Експертите поясняват, че водата, с която се охлажда отработеното гориво е с достатъчен обем, а хранилището е модерно и няма да допусне изтичане на радиоактивни вещества в атмосферата.

Генералният директор на агенция Рафаел Гроси заяви, че Украйна и Русия са се съгласили на среща, на която да бъде договорена тристранна рамка за осигуряване безопасността на ядрените съоръжения в страната.

Европейската комисия изплати 300 млн. евро спешна макро-финансова помощ за Украйна.

Европейските лидери приеха и декларация, в която признават европейската перспектива на Украйна, но без да дават надежди за бързото й приемане в ЕС. "Европейският съвет призна европейските стремежи и европейския избор на Украйна, както е посочено в Споразумението за асоцииране. Украйна принадлежи към нашето европейско семейство", се казва в документа.

Международният валутен фонд също отпусна 1 милиард и 400 милиона долара финансова подкрепа за Украйна. Управляващият директор Кристалина Георгиева посочи, че фондът ще снижи прогнозата си и за световния растеж заради войната в Украйна и санкциите срещу Русия.

Руските държавници и олигарси продължиха да попадат под ударите на западните санкции. ЕС включи още 160 руснаци в новия санкционен пакет. Сред тях са 14 руски олигарси и членове на семействата им, както и 146 сенатори, гласували ратификация на договорите за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ с т.нар Донецка и Луганска народни републики.

Британското правителство също наложи санкции на още седем руски олигарси, сред които е и собственикът на футболен клуб Челси - Роман Абрамович. Абрамович не за първи път е обект на британски санкции, но този път ще бъдат замразени авоарите му и ще му бъде наложена забрана за пътуване до Острова. Премиерът Борис Джонсън заяви, че „не може да има райски кътчета за онези, които подкрепят руската агресия в Украйна“.

Повечето западни компании прекратиха дейността си и затвориха офиси и магазини в Русия. „Кока-Кола“, „Пепси“, „Старбъкс“ и „Хайнекен“ бяха сред десетките фирми, които обявиха край на бизнеса си след нарастващия натиск да вземат страна в конфликта.

Може би един от най-тежките удари беше решението на Макдоналдс - символът на посткомунистическото възраждане на Русия. Веригата за бързо хранене има около 850 ресторанта в страната, а сандвичите БигМак са икона за руснаците.

Най-големите компании за текстил Ейч енд Ем и „Зара“ също спряха дейността си заради трагичния развой на събитията в Украйна. Дори култовата марка дънки Ливайс, символ на пост-съветския бизнес в Русия затвори с мотива, че всякакви икономически притеснения са второстепенни на фона на човешкото страдание.

На фона на масовото напускане на западни фирми външният министър на Москва Сергей Лавров заяви, че Русия не иска повече никога да е зависима от Запада и ще се дистанцира от компаниите, които се ръководят от западната политическа агресия.

На 11 март се навършиха две години откакто Световната здравна организация обяви пандемията от Covid-19 за безпрецедентна криза, разтърсила планетата. Официално жертвите на инфекцията са шест милиона, но според експерти реалният им брой е три пъти по-висок. Изчисленията им се базират на данните за повишената смъртност в различните страни, като цяло тя се е увеличила със 120 на сто хиляди души заради Covid-19.

Петте страни с най-висока смъртност в света са Боливия, България, Свазиленд, Северна Македония и Лесото.

В Европа Германия съобщи за рекорден брой новозаразени докато се готви да премахне повечето останали антиковид мерки. В Англия се увеличават случаите при хората над 55 години. От вчера в Румъния отпаднаха всички ограничения, включително изискването за зелен сертификат за достъп до институциите и задължението за носене на предпазни маски, както на закрито, така и на открито. Австрийското правителство реши да отмени временно задължителното ваксиниране срещу Covid-19 заради облекчената пандемична обстановка.