Бежанци, либерали и расисти

Бежанците от войната в Украйна възбудиха расовата фиксация на западния либералитет, на вече добре познатите ни, болезнено влиятелни медии, институции и официални говорители на „прогресивното съгласие“. Търсещите расизъм като теле под вол демонстрираха истински двоен стандарт, след като халюцинираха фантомен двоен стандарт в начина, по който страни като Полша и Унгария третират бежанците сега и преди.

Тези вечно възмутени от дискриминацията и предразсъдъците мегафони на „новото нормално“ удобно пропускат да отбележат очевидни и драматични разлики между сегашните майки, деца и стари хора и онези основно млади мъже, маркетирани като „сирийски бежанци“ преди няколко години.

Изобилието от кадри и информация очертава наистина зрелищен контраст. Днес действително имаме почти изцяло бягащи жени и деца, които намират подслон в най-близките държави. Тогава ставахме свидетели на вълни от почти изцяло млади мъже, които прекосяваха редица мирни държави и цели континенти, за да стигнат до „сигурността“ на „социалните придобивки“ в страни като Германия. Разследвания показваха, че солидна част от младежите в боеспособна възраст изобщо не пристигат в Европа от горещи военни зони, а са си икономически мигранти, приели топлата покана на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, отворила широко вратите и границите на Европа. Стана ясно, че 20-25 годишни мъже се представят и минават за малолетни. А малко по-късно се случиха и масовите сексуални нападения като това в Кьолн и редица други градове на Стария континент, извършени срещу местни жени от групи с мигранти от Африка и Близкия изток.

Както отбеляза един познат: „покрай „мигрантите на Меркел“, рекламирани от пропагандата като „лекари и адвокати“, бяхме забравили как изглеждат и как се държат истински бежанци от война – майки с деца, бягащи в най-близката държава. 

Този контраст не успя да убеди западните либерали и те отново съзряха първородния европейски грях – расизъм. Водещата в американската телевизия MSNBC Джо Рийд посочи, че „реакциите нямаше да бъдат същите, ако Русия беше нападнала държава, която не е бяла и християнска“.

„Защо за западните медии изглежда някои животи значат повече от други, а едни бежанци са добре приети, за разлика от други“, пита се влиятелната водеща на западна медия, посветила почти всичките си ресурси на демонизиране на една раса и разделяне на хората по етнически признаци.

А пък представяната като историчка авторка на наградения с „Пулицър“ проект на „Ню Йорк Таймс“ „1619“, пренаписващ американската история на базата на откровени лъжи, Никол Хана-Джоунс, направо отписа Европа като континент и обяви, че е „геополитическа фикция“, в която хората се интересуват от украинските бежанци, защото „изглеждат като тях“. Това го пише чернокожа интелектуалка и мултимилионерка, направила кариера от пропаганда за важността и добротата на хората, които „изглеждат като нея“ и вроденото зло на „другите“.

„Лос Анджелис Таймс“ също пробва мазохистичен ритуал по цивилизационно самобичуване с мелодраматичен материал, в който се огъва от манипулативни и спекулативни тези, за да поднесе посланието, че журналистите ги е грижа за Украйна, „защото там има бели хора“. 

Дори опитът на българския премиер Кирил Петков да обясни защо тези бежанци не са като онези, влезе в комедийно-политическото американско предаване „The Today Show“, в което чернокожият водещ Тревър Ноа се възмути с фалшива усмивка на лице.

Наистина ли всички тези богати и влиятелни хора и медии мислят, че Полша, например, трябва да приема еднакво милион майки с деца, влизащи през границата с Украйна, и милион млади мъже от драстично различни африкански и арабски култури? Какво като ги е поканила Меркел?

Много от тези идеолози знаят, че сравнението е скандално нелепо. Но наративът е по-важен от реалността. Те са готови да използват и тази хуманитарна катастрофа за разпространение на лъжи и оклеветяване на европейските народи. Те не искат да накарат страни като Полша, Унгария и Словакия да се чувстват виновни, че приемат украински бежанци. Но определено искат да ги засрамят за това, че не приемаха и нямат намерение да приемат икономически мигранти от Африка и Близкия изток.

Едно е сигурно – страните от Източна Европа като Полша и Унгария са на първа линия в тази криза и приемат милиони хора от съседна Украйна. И точно сега, в края на тази седмица, от Европейския парламент гласуваха с огромно мнозинство резолюция, с която Европейската комисия да наложи санкции срещу... Полша и Унгария. Изцяло по политически причини, маскирани зад кухата конструкция „върховенство на закона“. Една от тези причини е именно твърдата позиция на тези страни срещу масовата нелегална миграция от чужди на Европа региони. 

Случващото се е пример за идеологически фанатизъм, подкрепен от бюрократичен паразитизъм. Това винаги е лоша комбинация, но по време на световни кризи и е нещо непростимо.