Ще запази ли Пекин неутралитет спрямо войната в Украйна

Добре познатият и в България американски автор Кърт Вонегът многократно споменава в една от книгите си - „Кланица номер 5“ - макар и по-скоро шеговито: „Никой не знае какво става в Китай“. Става дума за 70-те години на миналия век, когато излиза тази книга, но ситуацията и днес едва ли е много променена. Въпреки че Китай става все по-открит за останалата част от света, твърде малко знаем какви точно процеси протичат в тази многолюдна и набираща голяма скорост азиатска икономика. Твърде малко се знае за китайската позиция по отношение на войната в Украйна - събитие, което продължава да е водещо за всички световни медии.

Професорът историк от Университета в Оксфорд Рана Митер, автор на много книги за Китай, и професорът по финанси в Нюйорския университет в Шанхай Микеле Джерачи - работил дълги години в Китай по много проекти, включително и по глобалната стратегия „Един пояс, един път“, са събеседници в предаването „Събота 150“.

Какъв е начинът на мислене и възприемане на китайците на случващото се в Украйна, каква е ролята и мястото на Китай в тази ситуация?

Сега, когато войната в Украйна бушува с пълна сила след като дипломацията се провали, доста хора обръщат поглед към Китай като евентуален посредник. Но какво в Пекин мислят за събитията. Дали Китай някак си ще остане неутрален, като тайно снабдява Русия с оръжия и в същото време, макар и не много шумно, изразява несъгласие с действията на Путин в Украйна?

Професор Микеле Джарачи:

„Първо, китайците винаги наблягат на тяхната политика на ненамеса във вътрешните работи на други държави. За тях появяване по медиите, за да осъждат, оправдават или да вземат страна се смята за нещо лошо, защото е в противоречие с външната им политика. Те не се нуждаят от потупване по рамото или аплодисменти, или да участват в надпревара кой ще осъди повече някого, какъвто е случаят с много политици на други места, незнаещи дори къде се намира Украйна. Това не е необходимо, защото политическата система не изисква търсене на обществена подкрепа или трупане на точки в предизборна кампания“.

Мнението и на професор Рана Митер:

„Има вероятен сценарий Китай да продължава да осигурява комплексна помощ на Русия, докато привидно настоява за преговори. Мисля, че Пекин ще се опита да запази неутралитет. Ясно е, че Китай казва, че има дългогодишно приятелство с Русия и в същото време зачита суверенитета на Украйна. Това е търсене на някакъв вид баланс, като се признава, че Русия има основателна загриженост за сигурността си. Има някои по-конкретни области, за които може да се говори - сред тях възможна подкрепа за военната инфраструктура. Това обаче едва ли ще бъде публично, а тихомълком. За оказване на финансова подкрепа за Русия, която е тежко засегната от санкциите, най-вероятно Китай ще се опита да намери някаква „задна вратичка“. Но не чрез основните си институции, които публично се съобразяват със санкциите и бойкота, а чрез институции на по-ниско ниво и не толкова добре познати, които няма да привлекат толкова голямо внимание. Не мисля, че има някаква перспектива Китай открито да вземе страната на западния свят“.

Дали Китай може да бъде надежден посредник в украинската криза?

„Малко е вероятно Китай да играе наистина активна роля в дипломацията около Украйна. Главно защото китайците са изправени пред дилема. От една страна, само преди месец и половина, на 4 февруари, по време на зимните олимпийски игри, президентите Си и Путин декларираха от Пекин, че приятелството им е „без граници“. Едва ли китайците са допускали, че президентът Путин ще отиде толкова далеч, като предприеме мащабна военна офанзива срещу Украйна, но при такава публична декларация е трудно Китай да критикува Русия на всеослушание. От друга страна е принципен въпрос твърдото придържане на Китай към дневния му ред, почиващ на идеята, че суверенитетът и неприкосновеността на границите е абсолютна „червена линия“ и разбира се понеже не е в състояние да отрича, че Русия на практика е нарушила суверенитета на Украйна, това поставя Пекин в трудно положение да прави публични изявления за нахлуването. По тези причини нито една страна в конфликта не смята, че Китай може да бъде полезен посредник. По същите причини смятам, че самият Китай не смята себе си за много полезен преговарящ в по-широк контекст“.

Не на същото мнение обаче е професор Джерачи:

„Китайците смятат, че оставайки неутрални, имат шанс да бъдат посредници, защото Западът - европейците и Съединените щати - пропуснаха възможността си да посредничат. Ето какво ми казаха самите китайци, с които говорих: „Ако вие на Запад наистина искате мир, трябва да оцените това, че ние можем да играем ролята на посредник, защото вие не бяхте много успешни. И не ни казвайте да налагаме санкции на Русия, защото ние не участваме в „триъгълници за санкции“, т.е. друга държава да ни казва да налагаме санкции на някого. Ние не налагаме санкции на Съединените щати, когато те водят война някъде по света“. 

Може ли да се каже, че задълбочаващата се изолация на Русия е добра новина за Китай, като се има предвид, че Русия ще става все по-зависима? От една страна по-лесен източник на суровини за Китай и в същото време огромен пазар за китайските стоки и дори технологии.

Професор Микеле Джерачи:

„За изолацията ще кажа, че имаме 40 страни, които са наложили санкции на Русия и 150, които не са. Трудно е да се говори за някакви съглашения, но имаме ситуация, при която от другата страна застават Индия, Пакистан, Китай, Индонезия, Русия и Бразилия, което е крайно необичайно - да видите Индия и Китай или Индия и Пакистан заедно. Спорно е кой всъщност е изолиран. Китай не смята, че Русия е изолирана. Бизнесът им ще продължи нормално. Китай ще продължава да купува нефт и газ от Русия, суровини от Сибир и Сахалин, ще продължава да работи за открити и стабилни търговски отношения“.

По повод на санкциите Джерачи изрази мнение, че те няма да имат желания ефект:

„Мисля, че санкциите ще имат много малко значение за постигането на истинската цел - спиране на войната. Ако целта е „да се убие“ руската икономика или да се смени режимът, това е друго нещо. Надявам се обаче да не е така, а истинската цел да е да се спре избиването на хора в Украйна. Наложените санкции не работят. Те никога не работят, когато нещата са толкова напреднали“.

Какъв е ефектът от изолацията на Русия? Според проф. Рана Митер:

„Мисля, че Китай ще извлече ползи от изолацията на Русия. Това, което смятам, че ще бъде много удобно от китайска гледна точка е да има до себе си една по-слаба Русия, в която обаче Путин продължава да е на власт и в която Китай ще бъде в състояние да има още по-голямо влияние, отколкото в момента. Китай сега е единственият голям пазар за фосилни горива от Русия. Това дава на Китай по-голям контрол върху цените. По подобен начин китайският достъп до международната финансова система по време, когато Русия е отрязана от нея, дава възможност на Китай да сключва лесни сделки с Русия. Китай, на практика, е единствената опора за Русия и това помага на китайската кауза. Защото Китай, разбира се, има много други места, където има интереси, така че е в много по-силна позиция от Русия“.

В статия в "Ню Йорк таймс" през седмицата авторите написаха: „Войната в Украйна е далеч от приключване, но се оформя консенсус в китайските политически кръгове, че една страна ще излезе победител: Китай... След малко объркан първоначален отговор на руското нахлуване, Китай поставя основи на стратегия да изгради щит срещу възможните най-тежки икономически и дипломатически посредници и да спечели от геополитическите размествания веднъж щом димът от дулата се разсее“. Как ще коментирате това професор Митер?

„Китай без съмнение търси нови възможности да развие собствената си мощ. Той се интересува от Русия само доколкото това отговаря на собствените му интереси. Мисля, че Китай като цяло е на мнение - ще цитирам президента Си - че „в сегашната световна история настъпват промени, каквито не са наблюдавани от 100 години“. Става дума за пандемията, за събития като Брекзит - пъстра гама от събития, които промениха света. Пекин тълкува това като отслабване на американската мощ и смята, че китайската мощ може все повече да се увеличава. В този случай Русия може да бъде използвана в интерес на Пекин. Мисля, че в момента в Китай има силно убеждение, че с бързата промяна на света възникват благоприятни възможности за Китай да се възползва както геополитически, така и икономически“.

Може да се каже, че отношенията между Запада и Русия никога няма да бъдат същите след войната в Украйна, но какво мислите за бъдещето на Изтока и Азия като цяло? Проф. Микеле Джерачи: 

„Азия е неудържима в своето икономическо и социално развитие. Ние на Запад може да не харесваме политическите системи в някои страни, те нямат изборна демокрация като нас. Но развитието на Азия не може да бъде спряно. В исторически план през последните 200 години Китай е доминиран от Запада по отношение на дела в глобалната икономика. Но ако погледнете по-мащабно - последните 2000 години - доминиращи излизат Индия, Китай и дори Русия. Така за тях не става дума просто за възход на Азия, а за възстановяване на позицията, която винаги ѝ се е полагала“.