Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Енгелуше Морина: Време е Сърбия да избере - ЕС или Кремъл

Снимка: consilium.europa.eu

Руската война срещу Украйна хвърля сянка над цяла Европа, но особено мрачна е тази сянка над Западните Балкани, където допреди 20 и няколко години се водиха югославските войни, които наистина смятахме за последните на Стария континент. Шестте държави от региона, които още не са пълноправна част от Обединена Европа, са единни в желанието си да влязат в Европейския съюз. Русия обаче успя да ги раздели. Албания, Косово и Република Северна Македония следват линията на Запада спрямо Москва с надеждата да им се отвори по-широка писта към еврочленство. Сърбия обаче, както и Босна и Херцеговина и Черна гора, където има силни сръбски общности, се въздържат от налагане на санкции срещу Русия. В доста трудно положение са сърбите - те са политически обвързани и енергийно зависими от руснаците, в същото време от тях се очаква да подкрепят Евросъюза, ако наистина ще се присъединяват към него.

Възможен ли е в новата геополитическа ситуация характерният за Сърбия баланс между два противостоящи си лагера? И дали това е приемливо за останалите страни от региона? За това писа тази седмица в анализ, озаглавен „Разрушителният неутралитет на Сърбия“, Енгелуше Морина от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Той е гост в предаването „Събота 150“. 

Сърбия се оказа в много деликатна за нея ситуация, след като Русия нахлу в Украйна. Дали не дойде времето Белград вече да избере окончателно с кого да върви напред - с Москва или със Запада?

Този въпрос всъщност тегне над сръбските власти вече от няколко години. Отдавна се вижда, че опитите им да седят едновременно на два стола са проблематични - хем да се стремиш към членство в Европейския съюз, хем да си близък с Кремъл - политически най-вече, но и чрез газовата сделка и купуването на оръжейни системи. Според мен наистина е време вече Сърбия да направи своя избор. Но същевременно съм малко скептична, че това ще стане. Заради реакциите там на войната в Украйна. Има доста силен крайно десен елемент сред сръбския електорат. Опозиционните партии, които го представляват, успяха да организират големи демонстрации, и то няколко пъти вече. Това прави доста трудно за Вучич - президента - да предприеме каквито и да било значими стъпки към отдръпване от Кремъл и синхронизиране на външната му политика с тази на Европа и на НАТО. Възможно е да станем свидетели на леки движения в тази посока след изборите. Но не и на скоростен процес.

Май никой не очаква парламентарният и президентският вот на 3 април да се окаже повратно събитие. 

Добре би било това да се окаже повратен момент. Но социологическите данни сочат, че резултатът най-вероятно няма да е много по-различен от предните избори. Различното е, че този път можем да се надяваме да няма бойкот на опозиционните партии - не крайно десните, а либералните и зелените. Те ще влязат в парламента, но Вучич най-вероятно ще задържи властта с коалиционните си партньори социалистите. Затова май би било твърде рано да се очаква катарзис.

Както казваме тук на Балканите, ще се възлагат огромни надежди бурята да отмине и защо да не се окажем след това в дори по-изгодна позиция от досегашната. 

Сърбия очевидно е подложена на голям натиск. Пример за това е позицията на Европейския парламент, критикуваща поведението на иначе гледащия към Евросъюза Белград. Сърбия все пак обаче предприе някои стъпки - като гласуването в Общото събрание на ООН заедно с мнозинството страни по света, които осъдиха руската агресия срещу Украйна. Но дали ще се опитат да излязат сухи от бурята? Не зная. Европа в момента се променя значително и не смятам, че натискът върху Сърбия ще отслабне. Тази буря няма да отмине току-така.

В анализа си тази седмица застъпвате мнението, че Европейският съюз трябва да подходи по-строго към Сърбия. Не е ли по-добре обаче да се прояви повече градивност и новаторство, за да бъде спечелена тя за сметка на Русия?

Тъкмо такъв е подходът към Сърбия сега. Европейският съюз се опитва да бъде близо до настоящия политически елит в Белград, за да не се хвърлят те в обятията на Кремъл. Но очевидно няма резултати. Напоследък и Съединените щати клонят към такъв подход - високопоставени техни представители например похвалиха публично вота на Сърбия в ООН. И само предизвикаха раздразнение сред много сърби. Има, разбира се, логика в това да се мисли, че така Сърбия може да бъде привлечена към пълна интеграция в Евросъюза, вместо да гледа в другата посока. Възможно е да бъде постигнат успех, но досега тази политика е доказано безплодна.

Как се отнасяте към руските обвинения към Запада, че всъщност той е агресор, включително заради бомбардировките на остатъчна Югославия по време на войната в Косово?

Контрааргументът ми е, че тогава светът се намеси, за да защити основни права и свободи. И така трябва да бъде!

Косово ли е най-уязвимата част на Западните Балкани в новосъздадената геополитическа среда? Или Босна би била по-атрактивна мишена за дестабилизация?

Всъщност двете държави са еднакво застрашени. И това е резултат от въпросния подход към Сърбия, който осигурява пространство за други външни играчи да се настанят в региона. Много хора го отдават и на липсата на достатъчно внимание от страна на Европейския съюз и Съединените щати към Косово и Босна. Босна в момента е в по-сериозна опасност. Ето, руският посланик там си позволи да отправя предупреждения - със същия език, с който говорят на Украйна - Босна да не се ориентира към членство в НАТО. Това е много опасно. Да, Европа и Америка дават знаци, че вече са по-заинтересовани от региона ни - например с това, че се удвоява личният състав на ЮФОР - европейската военна мисия в Босна. Според мен обаче е необходим по-интензивен политически подход. Въпросът трябва да бъде поставен ребром - държавите трябва да избират на чия страна са геостратегически.

По-интензивен политически подход би трябвало да предполага по-силен политически ангажимент от най-влиятелните страни членки на Евросъюза. Виждате ли вече достатъчно знаци от Германия, че променя подхода си? Ето, има вече специален германски пратеник за Западните Балкани.

Случващото се сега не се различава особено от политиката в ерата „Меркел“. Канцлерката Меркел винаги казваше правилните неща - как мястото на Балканите е в Европейския съюз, как трябва да схванем, че присъединяването им е много важно за сигурността на цяла Европа и т.н. Тази реторика звучи и сега, особено от страна на Зелените, но също и от социалдемократите. Те знаят какво е необходимо да говорят - трябва да се поддържа Берлинският процес, да се скъсява дистанцията между съюза и Западните Балкани... Но реално досега не сме видели визия или план как Германия, заедно с Франция - защото тя държи ротационното председателство в момента - да осъществи на практика това скъсяване на дистанцията. А има много начини да се направи това. В много аспекти на евроинтеграцията тя може да бъде ускорена. Но политическата воля да се отиде отвъд думите все още не се вижда. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Малко Търново с изложба за 30-годишнината от основаването на природен парк – "Странджа"

В Малко Търново с изложба, презентации и връчването на плакети започват събитията по честването на 30-годишнината от основаването на най-големия български природен парк – "Странджа". Събитието ще се проведе в читалище "Георги Попаянов", като в него ще участват всички експерти, еколози и политици, работили активно за създаването на парка.  На..

публикувано на 24.01.25 в 08:27

Започва 5-ото издание на Националната менторска програма за жени предприемачи

Започва петото издание на Националната менторска програма за жени предприемачи в България. По нея ще получат подкрепа 50 дами за развитие на бизнес проекти . Програмата работи в партньорство с Българската търговско-промишлена палата. Менторската програма се провежда от Съвет "Предприемачество и Стартъп" по инициатива на неговите основатели и..

публикувано на 24.01.25 в 08:20
Снимката е илюстративна

Пациенти искат гарантиран минимум на лекарства за онкоболни

Държавата да изисква от фирмите-вносители на лекарства гарантиран минимум от продукти за онкоболните, за да не се стига до принуда тези хора да използват най-евтините болкоуспокояващи медикаменти. Това предлага Николай Диковски от фондация "Живот с рак", който преди дни сигнализира за трайна липса на опиоидни таблетки и обезболяващи пластири.  По..

публикувано на 24.01.25 в 07:50
Иво Маев, политолог

Иво Маев: Това правителство може да докрета до президентските избори

Това правителство може да докрета до президентските избори . Такава прогноза направи пред БНР политологът Иво Маев. "Животът му зависи от доста неща. Някои от тях се намират извън България. Говоря за световни тенденции, не толкова за политически фигури, които започват да определят балансите в света. В момента правителството се движи около..

публикувано на 24.01.25 в 07:45

Грипна епидемия в още 3 области - Добричка, Шуменска и Великотърновска

Грипна епидемия е обявена в още 3 области у нас - Добричка, Шуменска и Великотърновска. Грипна епидемия в Добрич Грипна епидемия във Велико Търново от 27 януари В Шумен и във Велико Търново мерките ще влязат в сила от понеделник, 27 януари и ще важат до 4 февруари. Обявиха грипна епидемия в Шумен Заради..

публикувано на 24.01.25 в 07:41
Президентът на САЩ Доналд Тръмп.

Тръмп не е сигурен дали САЩ трябва да продължат да финансират НАТО

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че не е сигурен дали САЩ трябва да продължат да финансират НАТО. "Ние браним останалите членки на Алианса, но те не бранят Съединените щати. Затова не съм сигурен, че трябва да харчим за тях. Ние със сигурност трябва да им помагаме, но те трябва да качат своите разходи за отбрана от 2 на 5..

публикувано на 24.01.25 в 07:36

Консулството ни в Лос Анджелис с препоръки заради два нови пожара

Българското генерално консулство в Лос Анджелис отправи препоръки заради два нови пожара, възникнали в окръзите Лос Анджелис и Вентура в САЩ. Пожарът "Хюз" е обхванал над 10 хил. акра земя, а пожарът "Сепулведа" - 45 акра. Издадени са заповеди за евакуация на пет района, има затворени пътища, разкрити са убежища. Консулството препоръчва..

публикувано на 24.01.25 в 07:36