Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Много от журналистите искрено вярват, че това, което правим в Украйна е добро“

Руски журналист: Пропагандата се слива с мечтата за възстановяване на империята

„През последните 8 години се чувствам като чужденец в собствената си страна“

Москва, Кремъл
Снимка: ЕПА/БГНЕС

До няколко месеца може би няма да има опозиционни медии в Русия, казва пред БНР пожелал анонимност руски журналист.

Мнозинството от руснаците подкрепят военната операция, мнозина мечтаят за възстановяване на империята, разказва той.

Едва ли ще видим друга „Марина Овсянникова“ в близките месеци, смята Юрий. По думите му много от руските журналисти вярват, че това, което Русия прави в Украйна, е добро.

Въпросът за свободата на медиите в Русия е важен за по-малката част от журналистите в страната, изтъква руският журналист.

„Вече е малко по-трудно да се работи, отколкото беше преди. Много от журналистите са малко нервни. През последните 2-3 седмица медийните закони бяха променени. Това засяга повече политическите журналисти и тези, които пишат за Украйна“, казва журналистът.

Запитан страхуват ли се журналистите в Русия, Юрий пояснява:

Страхуваме се да не нарушим новите закони, сред които е и този да не се говори за руската армия, за нейната активност, да не се пишат новини, които биха я дискредитирали. Това се отнася не само за опозиционната, но и за официалната преса. За всички журналисти, които пишат в официалните вестници или говорят в радиопредавания. Сега всички трябва да са по-внимателни.“

Какви са точно тези законови промени? Забранено ли е въобще да се пише за руската армия?

„Напротив, можем да пишем. Но трябва цялата или поне по-голямата част от информацията да я взимаме директно от нашите официални военни служби. Не трябва да я критикуваме много остро. Лека критика, но не и тежка по отношение на нашите военни.“

Одеса, 21 март 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Каква е съдбата на медиите и журналистите, които не следват правата, удобна линия на Кремъл?

„Не съм служител на Кремъл и не мога да бъде сигурен какво ще стане. Но мисля, че до няколко месеца вече няма да има опозиционни медии в Русия. Във Москва със сигурност, както и в Санкт Петербург - може би всички вестници, всички редакции, радио и телевизия, които са били опозиционни, ще станат официални. В провинцията е по-различно и там все още има опозиционни редакции, интернет сайтове и т.н. Но цялостно няма да има повече критични нито телевизии, нито предавания, нито радиа. По-скоро интернет сайтове, които нямат остри позиции, а са частично критични.

Това, което направи журналистката от "Първи канал" Марина Овсянникова може ли да промени обществените нагласи в Русия и да даде повече смелост както на журналистите, така и на останалите хора - да заявят критична позиция, различна от официалната?

Мнозинството от руснаците подкрепят военната операция - да кажем, над 50%. Много журналисти смятат, че Марина Овсянникова е герой, но други мои колеги смятат, че тя е луда или че е получила пари от Запада, за да направи това. Съмнявам се, че може да се появи нова Марина Овсянникова в някоя медия в Русия през следващите месеци - да видим подобно нещо в някоя телевизия или дори във вестник. Но това, което направи тя, беше наистина ярко събитие. Много от работещите в медиите в Русия останаха доволни, те симпатизират на Марина. Но са малко журналистите в другите телевизии, които са готови да направят подобно действие като нея“, отбелязва Юрий за предаването „Хоризонт до обед“.

„Част от журналистите искрено подкрепят операцията в Украйна и съчувстват на руската войска. Друга - не. Дори и  журналистите са съпричастни с Марина за съжаление се страхуват да повторят нейната постъпка“, допълва той.

Какво ще се случи с Марина Овсянникова?

„Не знам, не работя в прокуратурата. Но мисля, че няма да отиде в затвора. В Русия има едно понятие – „дълбок народ“. Това са хора, повечето от които живеят в провинцията, нямат висше образование и се информират само от един източник - от държавната телевизия. Те традиционно подкрепят правителството - поемат информацията безкритично и с пълно доверие. Неочакваната поява на Марина Овсянникова в ефир е била шокираща и неочаквана за много от тях. Случващото се в техните очи е нещо напълно неразбираемо. Този „дълбок народ“ не е запознат с дейностите на опозиционерите в Русия, не знаят нищо за тях. Но пък вече са видели и познават Марина и ще започнат да задават въпроси - какво се случи с тази жена? Точно заради това тя получи леко наказание - само парична глоба. Именно тази нейна популярност е причината да се спаси от затвор. Друга причина е, че Марина е майка. Тя има две деца.“

Харков  Снимка: ЕПА/БГНЕС

В свое изявление Овсянникова признава, че се срамува, че е позволила да се говорят лъжи по телевизията. Кой носи отговорността за лъжите по медиите - единствено управлението ли, тези, които ги диктуват, самите журналисти или отговорността е споделена?

„Управляващите носят отговорност, разбира се - цялостно и на първо място. Но своята част от отговорността носят и журналистите. Но не всички лъжат. Много от тях искрено вярват, че това, което правим в Украйна е добро и е абсолютно редно да се случва. Не всички мислят като Марина Овсянникова, дори не и половината от тях. Те са малцинство.“

В отговор на въпрос каква война се води на фронта на журналистиката в Русия, Юрий посочва, че според някои журналисти става дума за информационна война срещу Запада и срещу Украйна и „всички са на фронта“, а болшинството - повече от половината журналисти мислят, че водената война не е някаква борба за истината или против нея, а за това „просто да помагаме на нашите власти и на армията ни“.

„Така че може да се каже, че въпросът за свободата на медиите в Русия е важен за по-малката част от журналистите в страната. За съжаление, понятието „свобода на словото“ вече не е актуално за много от моите колеги.“

Владимир Путин на стадион „Лужники“, където преди дни с голям концерт бе отбелязана 8-годишнината от анексирането на Крим. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Накъде отиват Русия и руското общество? Какво ще бъде то след войната?

„Мисля, че всички закони ще станат още по-строги и сурови - както по отношение на медиите, така и в други обществени сфери. Всичко ще става не по-меко, а по-строго. Обществото ще стане още по-авторитарно след войната, независимо как ще приключи тя. Правилата ще станат по-сурови. Ситуацията в Русия ще бъде все по-тежка и некомфортна за хората, които обичат свободата в европейския смисъл. Затова и много от тях ще избягат от страната“, прогнозира руският журналист.

Дали според него са уместни паралелите между ситуацията с информационния контрол, цензура и дезинформация в годините по време на Втората световна война?

„Да, могат да се направят паралели с 30-те години на 20-и век. Вървим в тази посока. С изключение на свободните и независими интернет сайтове в провинцията, обществото върви определено в тази посока. Свободата на медиите ще бъде все по-малка, ще намалява все повече след войната. Но пълно повторение на 30-те години няма да се случи, защото времената са други, обществото днес е друго. Имаме технологии, имаме „Телеграм“. Чисто технически пълна забрана на всичко просто би била невъзможна. Дори и повечето хора да подкрепят политиката на правителството и да са „за“ операцията в Украйна, в това число и мои колеги, дори самите те искат да получават не само официална информация по каналните източници, а и от други. Интересът към тези източници ще го има - каналът „Телеграм“ например е такъв. Затова не вярвам да се случи пълно повторение на картината от 30-те години.“

Повечето руснаци подкрепят операцията в Украйна или просто не са против нея. В провинцията не смятат, че това е важен въпрос. Войната се обсъжда най-много в столицата, в Москва. Затова този въпрос със самоопределянето - какво е да си руснак, е много важен в Москва и в Санкт Петербург, не в провинцията. Хората в Русия, които се определят като европейци, продължават да се чувстват така. Но въпросът „какво е да си руснак“ е труден, защото някои хора се срамуват от това или са силно разочаровани“, споделя още журналистът.

Знамена със знака Z, използван за руските военни действия в Украйна, се развяват по време на митинг в подкрепа на руските въоръжени сили, отбелязващ осмата годишнина от анексирането на Крим. Красногорск, Московски регион. 18 март 2022 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕС

За повечето от моите сънародници това не стои на дневен ред - те днес са горди от това, че са руснаци. Те смятат, че нашата страна е силна и другите страни се страхуват от нас и това ги прави щастливи и горди. Сега е така, но не е ясно какво ще се случи след 4, 6 или 9 месеца. Може ситуацията да се промени. Защото икономически проблеми ще стават все по-сериозни. Цените се вдигат и икономическата ситуация се влошава, затова след половин година нещата може да се променят. Но сега е така - болшинството изпитва гордост от това, което се случва.“

Според Юрий има две причини за това.

Пропагандата е само едната от тях. Да, тя е много ефективна и професионална. Но втората причина е мечтата за възстановяване на империята. Някои хора в Русия наистина вярват в това и го чувстват - руската империя отново да се възцари. Те мечтаят това още от своето детство, това не е насадено от пропагандата. Искат да са част от голяма империя, от която другите страни се боят. Така че отговорът е не само чистата пропаганда, но и искрената мечта на много хора в страната... за империя.“

Руският поет Фьодор Тютчев през 19 век е казал, че Русия не може да бъде разбрана, можеш само да вярваш в нея. Два века по-късно Русия остава като че ли неразбрана за голяма част от света, сякаш не се е променила в очите на другите оттогава. Има ли обяснение за това?  

„Да, манталитетът на повечето руснаци за съжаление не се е променил от 19 век насам. Има едни 10-15% руснаци, които имат европейско мислене, което е различно от това на мнозинството. Повечето от тях са млади хора и буквално живеят в интернет всеки ден. За съжаление обаче те са малцинство.

За себе си мога да кажа, че през последните 8 години се чувствам като чужденец в собствената си страна, въпреки че съм руснак - обичам руската култура и обичам страната си, езика и т.н. Чувствам се така, защото мнозинството в страната мисли различно от мен. А през последните 2-3 седмици се чувствам като напълно здрав човек, който е попаднал в лудница.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Йенс Столтенберг

Столтенберг: Унгарският премиер Орбан не представлява НАТО на посещението си в Москва

Унгарският премиер Виктор Орбан не представлява НАТО на посещението си в Москва, а само страната си - така генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг коментира неговата визита. "Премиерът Орбан е бил в Москва и преди, той ни информира и за тази визита. Надявам се следващата седмица да ни каже повече за нея във Вашингтон и да..

публикувано на 05.07.24 в 15:19
Ерик Мамер, говорител на ЕК

ЕК: Пътуването на Орбан в Москва не е координирано нито с Комисията, нито с някой друг

Визитата на унгарския премиер Виктор Орбан в Москва поставя под сериозен въпрос традиционната визита на Комисията в страната, ротационен председател на Европейския съюз, заяви говорителят на Еврокомисията Ерик Мамер. Принцип тя се прави през първата седмица на поемането на председателството, което за Унгария започна на 1-ви юли. По-късно се..

публикувано на 05.07.24 в 14:43

Проф. Димитър Вацов: Виждаме загуба на управляемост от страна на олигархията

Виждаме загуба на управляемост от страна на олигархията, на клиентелистките партии . Коментара направи пред БНР  проф. Димитър Вацов, философ, преподавател в Нов български университет и политически анализатор, като уточни, че очевидно отиваме на нови избори . "Я сно беше, че правителството, което ГЕРБ предложи, не можеше да мине . Това, което..

публикувано на 04.07.24 в 15:51
Томислав Дончев

Томислав Дончев: Като най-големи на ГЕРБ отива да инициират диалог между партиите

Политическата система в България е в дълбока криза и е необходим разговор между партиите как да излезем от тази криза и да върнем политиката, където ѝ е мястото, с конкретни действия.  Това препоръча зам.-председателят на ГЕРБ и бивш министър Томислав Дончев в интервю пред БНР.  "Това, което си говорят политиците, все по-малко и..

публикувано на 04.07.24 в 15:03
Нико Тупарев

Нико Тупарев: Или Франтишек има лична мотивация, или е болен човек

" Трябва да се започне от философия, идея и смисъл на прокуратурата. Ако посоката е грешна за смисъла на прокуратурата, то няма да ни отведе на правилно място. Надявам се тези гадости, които ми се случват, поне да катализират, да се разбере, че има нещо философско сбъркано в тази институция посредством някакви хора". Това коментира пред БНР..

публикувано на 04.07.24 в 09:32

Медийна грамотност сред учениците за фалшиви новини - къде и как?

"Още от началните часове до 4 ти клас е добре да има обучение и за етичните медийни стандарти , за да могат учениците да разберат, че това, че с видели или прочели някаква новина, това не значи, че непременно точно така се е случило , коментира още за "Хоризонт" Асен Александров. Според него учителите трябва да възприемат това не като задължение,..

публикувано на 02.07.24 в 12:58

15-годишната Натали има нужда от финансова помощ, за да оздравее

Натали, диагностицирана с рядка форма на болестта на Хиршпрунг, се моли за своето спасение. Детето се нуждае от спешна операция в чужбина, за да има шанс да живее. Необходимата сума от 45 000 евро не може да се осигури от майка й, която е самотен родител и се грижи денонощно за дъщеря си. Болестта на Хиршпрунг е заболяване, при което липсват..

публикувано на 30.06.24 в 04:44