Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Турция е с влияние в Черноморския регион и може да говори и с руската, и с украинската страна, казва преподавателят от Харков

Проф. Михаил Станчев: Путин ще опита да присъедини Донецк и Луганск, няма да изпусне Херсонска област

„Ще обявим неутралитет. Няма да признаем, че Крим е руски юридически“

проф. Михаил Станчев
Снимка: БГНЕС

Нов български университет ще издаде на български книгата на проф. Михаил Станчев „Третата световна война – Битката за Украйна“. Той е ръководител на Катедрата по нова и най-нова история в Харковския национален университет „В. Н. Каразин“, а в Запорожкия университет чете лекции по специалност Дипломация.

Първото издание на книгата, на която проф. Станчев е съавтор, е от 2015 година.

Тогава написахме, че това е началото на по-сериозна и голяма инвазия, ако международната общност не се сплоти и не се противопостави на Русия. Това не стана нито след Грузинската война, нито след анексията на Крим и Донбас. Международната общност явно не дооценяваше стремежа на Путин, параноидалната идея да възстанови територията на бившия Съветския съюз.

Ако НАТО и ЕС, американците продължават така да наблюдават, ще имаме не само две Кореи, тоест две Украини, но се страхувам, че както по времето на Сталин той ще дойде към границите на бившия Съветски съюз и ще предяви претенции и към Финландия, и към Прибалтика, и към Полша“, посочи проф. Михаил Станчев в предаването „Хоризонт до обед“.

„Винаги преговорите са по-добри от бойните действия. Това, че Турция се включи като посредник, е много важно, защото Турция е една от страните, които имат съществено влияние в Черноморския регион и може да говори и с руската страна, и с украинската“, коментира проф. Михаил Станчев в предаването „Хоризонт до обед“.

По думите му темата за статута на Украйна като неутрална държава не е новост и още през 1990 година в декларацията за независимост на страната е записано, че „Украйна ще бъде извънблокова държава“.

По време на осемгодишната война в Донбас украинците внесоха изменения в Конституцията и в Закона за външната политика за стремежа на Украйна да стане член на ЕС и НАТО, уточни той.

Според проф. Станчев войнствената реторика и от двете страни в комуникацията между Кремъл, ЕС и НАТО е довела до конфликта в Украйна.

Запитан има ли риск страната да бъде разделена проф. Михаил Станчев отбеляза, че не изключва такава възможност.

Относно възможното присъединяване на ЛНР и ДНР към Руската федерация на принципа на Крим преподавателят каза, че това може да се случи.

„Честно казано, не виждам Украйна ще може ли да направи нещо без международната подкрепа.“

Ще обявим неутралитет. Няма да признаем, че Крим е руски юридически, но явно ще продължим нашата теза, че това е нарушение на международното право – юридически се явява територия на Украйна, както и Донбас.“

Друг е въпросът, че Путин ще се опита да стигне административните граници на Луганска и Донецка области и да ги присъедини към Русия, както Крим, коментира проф. Станчев.

„Страхувам се, че не е само това. Путин няма да изпусне Херсонската област, пътя, сухопътния – от Мариупол до Крим. Страхувам се, че той няма да отстъпи оттам.“

Ако сравним датите за начало на първите две световни войни, се получава 68. Оказва се, че датата на сегашната война също дава число 68, посочи Михаил Станчев.

„Какво това означава, аз не съм астролог, но нещо явно означава. Може да бъде и странно, а може и не. Някакво обяснение би трябвало да има.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мартин Иванов

Доц. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини , има политически употреби ." Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес. Според него " обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава ",..

публикувано на 21.02.25 в 10:11

Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика , след като стана..

публикувано на 21.02.25 в 07:55

От полето до масата: Какви са проблемите, за да стигнем до тук?

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги у нас. Фокусът е подкрепа на малките и семейни магазини . Хората обаче се оплакват, че там цените са още по-високи .  Втори бойкот на големите търговски вериги у нас Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес! "Не може да говорим само за веригите...

публикувано на 20.02.25 в 09:13

Втори бойкот на големите търговски вериги у нас

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги – това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството..

публикувано на 20.02.25 в 08:40
Деца, използващи вейпове

Забрана на вейповете: Ще доведе ли това до разцвет на черния пазар?

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..

публикувано на 19.02.25 в 14:44
Снимката е илюстративна.

6.4 милиарда лева е заложеният дефицит в проектобюджета

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа.  Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.  Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите.  За целия..

публикувано на 19.02.25 в 01:55
Милена Николова и Гергана Ефремова

Назря ли моментът за нова философия на учебните програми?

" Учебните програми имат нужда от много сериозна актуализация . Промените, които се правят, са абсолютно козметични, на парче – отпадане на някой термин, местене на материал от един клас в друг, което не е реална промяна. Има нужда от концептуална, философска промяна на учебните програми, така че да бъдат фокусирани върху уменията,..

публикувано на 18.02.25 в 10:58