Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

„Чичовци“ на Софийската опера – ключ към бъдещето

Снимка: Софийска опера и балет

Три години – от 2017 до 2019, следих оперния фестивал „Барток плюс“ в унгарския град Мишколц, където всеки път се представяха съвременни оперни творби, отличени на международния конкурс „Ключ към бъдещето“. Мисията на конкурса беше да се начертае пътя, по който в днешно време могат да се създават слушаеми и привлекателни за публиката оперни творби. Съвременните опери, които слушах и гледах на сцената на театъра в Мишколц, бяха в обхвата от поп и рок опера до „работа по модел“ на големите класически композитори отпреди втората половина на ХХ век. 

  В областта на неслушаемата или трудно слушаемата съвременна оперна музика, след студентските години в Музикалната академия съм гледала немного творби у нас и извън България, на живо и в кино/интернет прожекции. С този багаж от познания и опит тръгнах към залата на Софийската национална опера за спектакъла на операта „Чичовци“ от Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов. Нека да направя уточнението, че тя също влиза в границите на съвременната музика – от втората половина на ХХ век насам, очертани от музикознанието.

  В тази продукция най-голямото постижение е на постановъчния екип и затова искам да го откроя, въпреки че се състои в създаването на хомогенен цялостен продукт. Резултатът е привлекателен за публиката съвременен оперен спектакъл, за какъвто говорих по-горе. Либретото на Лазар Николов по драматизацията на Методи Андонов на повестта на класика на българската литература Иван Вазов е интелигентно допълнено от „Текст на съвременника“, създаден от един от най-големите български писатели на нашето време със световна известност – Георги Господинов. Този текст обгръща по най-добрия начин либретото, насочва публиката към паралелите между оригиналната епоха и съвременноста. Без назидателност или поучаване, а съвсем естествено води зрителя, поддържа интереса му през цялото време и провокира размисъл. Така старият вазов текст е като инкрустирана скъпоценност в едно съвременно либрето, отправящо поглед назад към миналото.

  Същото се отнася и за времето на действието и визуалната страна на спектакъла. В началото режисьорът акад. Карталов пренася действието във футуристична клиника, където се запознаваме с героите и през техните изявления, клюки и насмешки в един театър на абсурда – с оригиналното действие. В много оперни продукции подобно пренасяне във времето изглежда самоцелно и нелепо, но тук е майсторски направено и аз го възприемам не като дисонанс с вазовия текст, а като съзвучно с музиката на Лазар Николов и пресътвореното либрето на Лазар Николов и Георги Господинов. Отново екипната работа на акад. Карталов и художниците на декорите – Свен Йонке, костюмите – Станка Вауда, осветлението – Иван Лушичич Лиик, и мултимедията – ELEKTRICK.ME, е забележителна, сякаш всички елементи са създадени от една и съща творческа сила! Действието е изключително динамично, бих го определила като кинематографично, а за това възприятие значително допринасят декорите, които сякаш те пренасят на снимачната площадка, където се прибавят осветлението и мултимедията и филмът започва. И във визуалната част, както и в текста, умело е дозирано съвременното и оригиналното за епохата на Чичовците. Тук свързващото са добавените щрихи на големия български график и карикатурист Борис Димовски в оформлението на спектакъла.

  Както често повтаряме и звучи като клише, най-важно е как певците артисти ще пресъздадат оперната творба, дали те са убедени в замисъла на една продукция и съответно дали ще успеят да убедят и публиката. В „Чичовците“ на Софийската национална опера имах усещането, че всички певци артисти, както и хора и оркестъра, са приели като свой този проект, въпреки предварителните притеснения, че това е трудноизпълнима и труднослушаема музика. Без да правя опит за музикален анализ, в основата на музикалната тъкан на Лазар Николов стои сонорно-алеаторната техника, т.е. впечатлението е за напевна рецитация върху звукови съчетания, в които ухото не различава отделните елементи на структурата така, както при класическата хармония. След като два часа такова звучене не ми натежаха, нито ми досадиха по някакъв начин, значи и музикалният постановчик маестро Жорж Димитров и неговите сътрудници са си свършили много добре работата.

  И накрая, макар и вазовите послания за манталитета на българина да оставят горчив вкус, спектакълът на „Чичовци“ на Софийската национална опера остава в съзнанието ми като заслужаващо най-висока оценка постижение.


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Камералия добавя музикални картини към столичния културен пейзаж

Няколко дни след началото на фестивала "Пиано Екстраваганца", на 3 октомври в София започна вторият фестивал, организиран от пианиста Людмил Ангелов - "Камералия" с подкрепата на Министерството на културата и Столична община. Той беше открит с концерт в Софийската градска художествена галерия на джаз триото Константин Костов - пиано, Димитър..

публикувано на 06.10.22 в 11:21
Боян Иванов и Алексей Кожухаров

Стендъп комедията "Юзър" разказва как се превръщаме в зависими от технологиите хора

Как се превръщаме в зависими от технологиите и мрежите хора, как забравяме самоличността си, но помним username-а си и изобщо как се справяме с тази ситуация разказва авторският спектакъл на Боян Иванов и Алексей Кожухаров , чиято премиера е на 5 октомври на сцената на Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе. Стендъп комедията "Юзър"..

публикувано на 05.10.22 в 12:58
Проф. Тодор Кръстев

Поглед към голямата архитектурна изложба “Варна през погледа на архитекта”

В седмицата, когато отбелязваме Световния ден на архитектурата , в Съюза на архитектите може да бъде видяна изложбата “Варна през погледа на архитекта” , свързана с 50-тата годишнина от провеждането на 11-ия конгрес на Международния съюз на архитектите, което е най-голямото архитектурно събитие досега на територията на България. "Ролята..

публикувано на 05.10.22 в 12:09
Лауреати на конкурса

Лауреати на русенския конкурс "Франц Шуберт" свириха във Виена

В актуалната програма на Българския културен институт "Дом Витгенщайн" във Виена се открои концертът на 20 септември с участието на лауреатите от XIII международен конкурс "Франц Шуберт", който се проведе през 2021 г. в Русе. Сред партъорите на този престижен музикален форум от неговото създаване досега е Австрийското посолство в България, а..

публикувано на 05.10.22 в 11:05

В Габровския драматичен театър ще бъде излъчен документалният филм "Просто искам да се прибера“

Тази вечер в Габровския драматичен театър ще бъде излъчен премиерно документалният филм, озаглавен "Просто искам да се прибера“ . Лентата разказва за живота на 6 украински жени , потърсили убежище в България със своите деца, след инвазията на Русия. Филмът, заснет в Габрово и Велико Търново, показва и хората, които им подават ръка, помощта..

публикувано на 05.10.22 в 10:32
Подреждане на изложбата

Денислав Стойчев представя интерактивната фотографска изложба "Ще участвам!: 10 години TimeHeroes"

Най-голямата платформа за доброволчество в България TimeHeroes празнува 10 години от създаването си със серия от събития. Едно от тях е интерактивната фотографска изложба "Ще участвам!: 10 години TimeHeroes през обектива на Денислав Стойчев" . Фотоизложба показва 27 акции за 10-годишнината на "Time Heroes" "Видях доброволците..

публикувано на 04.10.22 в 11:19

В галерия Арт Център - Плевен откриват изложбата „Ахимса: ненасилието“

В галерия Арт Център - Плевен откриват изложбата „Ахимса: ненасилието“. Повод е Международният ден на ненасилието. Организатори на изложбата са Индологическа фондация „Изток – Запад“ и община Плевен, със съдействието на посолството на Република Индия у нас.  Идеята за изложбата „Ахимса: ненасилието“ принадлежи на скулптора проф. Емил..

публикувано на 04.10.22 в 10:16