Три години – от 2017 до 2019, следих оперния фестивал „Барток плюс“ в унгарския град Мишколц, където всеки път се представяха съвременни оперни творби, отличени на международния конкурс „Ключ към бъдещето“. Мисията на конкурса беше да се начертае пътя, по който в днешно време могат да се създават слушаеми и привлекателни за публиката оперни творби. Съвременните опери, които слушах и гледах на сцената на театъра в Мишколц, бяха в обхвата от поп и рок опера до „работа по модел“ на големите класически композитори отпреди втората половина на ХХ век.
В областта на неслушаемата или трудно слушаемата съвременна оперна музика, след студентските години в Музикалната академия съм гледала немного творби у нас и извън България, на живо и в кино/интернет прожекции. С този багаж от познания и опит тръгнах към залата на Софийската национална опера за спектакъла на операта „Чичовци“ от Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов. Нека да направя уточнението, че тя също влиза в границите на съвременната музика – от втората половина на ХХ век насам, очертани от музикознанието.
В тази продукция най-голямото постижение е на постановъчния екип и затова искам да го откроя, въпреки че се състои в създаването на хомогенен цялостен продукт. Резултатът е привлекателен за публиката съвременен оперен спектакъл, за какъвто говорих по-горе. Либретото на Лазар Николов по драматизацията на Методи Андонов на повестта на класика на българската литература Иван Вазов е интелигентно допълнено от „Текст на съвременника“, създаден от един от най-големите български писатели на нашето време със световна известност – Георги Господинов. Този текст обгръща по най-добрия начин либретото, насочва публиката към паралелите между оригиналната епоха и съвременноста. Без назидателност или поучаване, а съвсем естествено води зрителя, поддържа интереса му през цялото време и провокира размисъл. Така старият вазов текст е като инкрустирана скъпоценност в едно съвременно либрето, отправящо поглед назад към миналото.
Същото се отнася и за времето на действието и визуалната страна на спектакъла. В началото режисьорът акад. Карталов пренася действието във футуристична клиника, където се запознаваме с героите и през техните изявления, клюки и насмешки в един театър на абсурда – с оригиналното действие. В много оперни продукции подобно пренасяне във времето изглежда самоцелно и нелепо, но тук е майсторски направено и аз го възприемам не като дисонанс с вазовия текст, а като съзвучно с музиката на Лазар Николов и пресътвореното либрето на Лазар Николов и Георги Господинов. Отново екипната работа на акад. Карталов и художниците на декорите – Свен Йонке, костюмите – Станка Вауда, осветлението – Иван Лушичич Лиик, и мултимедията – ELEKTRICK.ME, е забележителна, сякаш всички елементи са създадени от една и съща творческа сила! Действието е изключително динамично, бих го определила като кинематографично, а за това възприятие значително допринасят декорите, които сякаш те пренасят на снимачната площадка, където се прибавят осветлението и мултимедията и филмът започва. И във визуалната част, както и в текста, умело е дозирано съвременното и оригиналното за епохата на Чичовците. Тук свързващото са добавените щрихи на големия български график и карикатурист Борис Димовски в оформлението на спектакъла.
Както често повтаряме и звучи като клише, най-важно е как певците артисти ще пресъздадат оперната творба, дали те са убедени в замисъла на една продукция и съответно дали ще успеят да убедят и публиката. В „Чичовците“ на Софийската национална опера имах усещането, че всички певци артисти, както и хора и оркестъра, са приели като свой този проект, въпреки предварителните притеснения, че това е трудноизпълнима и труднослушаема музика. Без да правя опит за музикален анализ, в основата на музикалната тъкан на Лазар Николов стои сонорно-алеаторната техника, т.е. впечатлението е за напевна рецитация върху звукови съчетания, в които ухото не различава отделните елементи на структурата така, както при класическата хармония. След като два часа такова звучене не ми натежаха, нито ми досадиха по някакъв начин, значи и музикалният постановчик маестро Жорж Димитров и неговите сътрудници са си свършили много добре работата.
И накрая, макар и вазовите послания за манталитета на българина да оставят горчив вкус, спектакълът на „Чичовци“ на Софийската национална опера остава в съзнанието ми като заслужаващо най-висока оценка постижение.
Юджийн Чаплин ще представи у нас концерт – спектакъл, който разказва за живота на неговия баща – Чарли Чаплин. "Останах впечатлен от предствата на Юджийн за неговия родител. Тя е различна от образа на легендарния комик. Чарли Чаплин е бил тих и спокоен човек, който е играел със своите деца, правил им е фокуси и ги е разсмивал. Често е..
Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...
В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива : 20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..
Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..
През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров. Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..
На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев". С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..
Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..
Навършиха се 6 години от показния арест на кмета на столичния Район "Младост" Десислава Иванчева и на нейната заместничка Биляна Петрова. В..
Всеки, който отива в телевизия, изказва собствените си мисли и носи отговорност. Това заяви пред БНР Диана Дамянова, бивш пиар на ПП. В..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат..