Как хора от Йерусалим са посрещали Великден в България

В началото хората, които се намират най-близо до криптата, където обикновено небето изпраща огъня, могат да докосната лицата си с пламъка, без да се изгорят. Огънят се предава от човек на човек и стига до най-отдалечените богомолци, успели да намерят място до прага на катедралата.

Самолети на православните християнски общности от цял свят чакат да отнесат факлите със свещения огън.

В България първи го получават църквите и катедралите на големите градове. А група журналисти от Йерусалим разказват как са посрещали Великден в малко село, надалеч от Пловдив.

Срещнахме ги по време на журналистически престур, където показваха с какво тази година Йерусалим ще изненада гостите за Великден. Всичко беше грандиозно и красиво, но Даниел Зоненфелд, кореспондент от Йерусалим на американски издания, свързани с католицизма, сподели, че най-красивият му Великден не бил в катедралата на Гроба Господен, а в малко българско село, на което не си спомня даже името.

"В България бяхме в красив период. Спряхме в малко селце край Пловдив. Стори ни се почти безлюдно. От рядко срещащите се минувачи разбрахме, че е неработен ден и има пост. Тъй като е обичайна практика и в Израел до късния следобед в събота заведенията да са затворени, решихме да почакаме да отворят. Някъде към 23.00 часа изведнъж пустото село оживя. Мъже, жени и деца вървяха към местната църква. Запътихме се и ние натам. Обясниха ни, че предстои церемония за Великден. Знаем как изглеждат католическите церемонии, но за пръв път щяхме да присъстваме на православна".

Първото, което ги впечатлило, било, че при влизане хората на три пъти се връщали и влизали отново. Респектирал ги църковният хор.

"От звуците на изпетите молитви, сякаш иконите заживяваха. Сред църквата поставиха плащеница. Миряните се редяха, за да минат под нея. Малко след полунощ зад храма спря кола. Хората в нея пренесоха запален сноп свещи. От тях свещеникът запали своята, а те продължиха, вероятно към друго село. Настъпи най-важният момент. С думите "Христос Възкресе" свещеникът даде на хората от първата редица да запалят свещите си от неговата. Те държаха по време на целия ритуал дотук незапалени свещи в ръцете си. Сега предаваха пламъка на по-задните редици и трикратно целуваха съеноряшите си. В един момент цялата църква бе осветена от свещите. Звучеше песен молитва, изпълнена от хора. След това като огнена река хората със свещите обиколиха църквата. Вървяха под звъна на камбаната, поздравявайки се един друг. Мнозина носеха и кошници с яйца с козунак. Смяташе се, че участие в този ритуал ги осветява. Постепенно се запътиха към къщите си, като пазеха с длани вятъра да не изгаси свещите им. Бяха си направили подсвещник от пробита чашка за еднократна употреба, за да не би стичащият се восък да изгори ръцете им. Спираха ни и нас, които не държаха свещи. Като разбираха, че сме от Йерусалим, от където е дошъл свещеният огън, ни поканиха в домовете си. Даряваха ни с шарени яйца. Много държаха да се чукнат с нас и непременно да ни счупят яйцето. Даваха ни от козунака. Гощаваха ни с агнешко със спанак. На следващият ден трябваше да тръгнем към София и да хванем самолета за Израел. Всеки от нас носеше кутия с пукнати шарени яйца".