Миапетра Кумпула-Нарти: Финландия разглежда сериозно членството в НАТО

Социалдемократическата партия, на която тя е член, е част от управляващата коалиция във Финландия.

Колко време би могла да отнеме процедурата по приемането на Финландия в НАТО и има ли консенсус между политическите сили по въпроса?

Срокът не зависи само от нас. Ние имаме демократична структура. Процесът започна и се ръководи от нашия президент и правителство. В момента сме на етап широки дискусии за новата структура за сигурност в националния парламент. Молбата за членство в НАТО трябва да е отделно решение. Така че първо ще изготвим стратегията, а тя предполага широка подкрепа за действията, които да бъдат предприети. Това не отнема непременно много седмици. В същото време ние искаме да знаем разписанието на политиката на отворени врати на НАТО - колко време отнема одобрението на една или повече кандидатки във всички страни членки. Така че засега няма официално подадена молба, но се промени популярността на идеята за членство в Алианса, както и отношението на много политически партии. Те обаче все още анализират ситуацията и претеглят всички "за" и "против".

Събитията не притискат ли?

Гражданите да. От началото на руската инвазия в Украйна в рамките на няколко седмици мнението на финландците значително се промени - от 25 на сто одобрение преди това, сега половината от населението подкрепя членството ни в Пакта. И това стана доста време преди много от партиите да заемат официална позиция. Мисля, че ако партиите в управлението поемат ръководна роля в тази насока, подкрепата ще е още по-висока. Но знаем, че само правителството и президентът разполагат с подробна информация за сигурността по нашите граници. 

Кои партии промениха отношението си към НАТО?

Традиционно в полза на членството е дясната "Национална коалиция" - в момента в опозиция, както и либералната Шведска народна партия, която е част от правителството. В момента кабинетът се състои от 5 партии. Там са социалдемократите, от които е министър-председателката Сана Марин, "Финландски център", която има вицепремиер, те официално не са заели позиция. Техните поддръжници обаче започват да гледат по-положително на членството в НАТО, тъй като виждат заплаха. В тези партии се провеждат дебати и те дават увереност на кабинета, че има пространство за маневри. Също така открито се дебатира, че когато основните партии вземат решение, това означава почти подадена молба. "Зелената лига" също е част от правителството и показва достатъчно открито, че променя позицията си в полза на членството в НАТО. "Левият алианс" е най-критично настроен, но техен представител вече заяви, че няма да излезе от коалицията, ако правителството вземе решение в тази насока.

• Канада би подкрепила членство на Финландия и Швеция в НАТО

• Над 50% от шведите са "за" присъединяване към НАТО, сочи проучване на "Novus"

• Финландия започва парламентарни дебати за присъединяване към НАТО

• Матс Енгстрьом: Присъединяването на Финландия към НАТО ще има сериозен ефект, който трябва да се анализира

Тези въпроси в момента се обсъждат конфиденциално и задълбочено в националния парламент. Ние сме демократична страна, виждаме желанията на хората и изглежда, че всички тези заплахи не са много прецизирани. Историята показва, че когато Русия е много заета някъде, е време за Финландия да получи своята независимост. Това е нашият спомен от началото на миналия век. А сега я виждаме, че е много заета в Украйна. 

Хората също помнят Зимната война от 1939-1940 година. Има ли опасност сега тя да се повтори?

Да, хората усещат опасност, но в същото време тя не изглежда реална. Тъй като се опитваме да имаме нормални отношения със съседа си, ние си сътрудничихме в доста области - търговия, енергетика, културен обмен. Но Русия беше тази, която се промени, не ние. И това беше шок. Дали промяната предполага, че по-нататък тя ще обърне оръжие срещу нас, или означава някаква военна заплаха? Според мен хората имат едно наум, че ситуацията става по-несигурна и затова членството в НАТО се разглежда по-сериозно от преди. Ние много разчитахме, че съсед, с когото така тясно работехме, няма да ни поднесе такива заплахи, но сега виждаме, че нещо се случи в мисленето на руснаците и по-точно, че те не са приятелски настроени спрямо съседите. Като се обърна назад, виждам, че заплахи е имало през цялото време, защото ние нямаме никаква енергийна зависимост - имаме газ и ядрени суровини, както и директна електрическа линия. Освен това сме обучили всички наши мъже, не само тези в професионалната армия. Може би именно Зимната война ни кара винаги да сме подготвени при такъв съсед.

Координирани ли са вашите усилия с Швеция и възможно ли е да бъдете приети заедно в НАТО?

Каквато и да бъде ситуацията, ние ще бъдем възможно най-близки приятели. Имаме много общи социални структури. Северните страни се обичат помежду си, защото имат много сходства. В същото време има разминавания в членствата - някои от нас са членки на НАТО, други - членки на ЕС, трети - на еврозоната, някои на повече съюзи и т.н. Така че имаме северно сътрудничество между страни, които не са идентични, но искаме да продължим в същите структури и със същите цели. Затова, ако членството в НАТО се случи, смятаме, че то може да стане по едно и също време, но също всяка страна да кандидатства за себе си, ако има причина като избори или решение на националния парламент. Ние се присъединихме заедно към ЕС, а защо пък не и към НАТО, ако такова решение бъде взето през пролетта.

Финландия не е член на Пакта, но снабдява с оръжия Украйна. Не се ли притеснявате за вашата сигурност?

Чувам различни цифри от различни страни, които са били нападани от Русия. Срещу тях заплахата е по-голяма. Усещането във Финландия не е същото - не можеш да си сигурен, но усещаме, че е време за действия. И по-добре сега, отколкото никога. Трудно е да сравня колко се боим - усещанията и националната памет са различни. 

Питам ви, защото България и Унгария са единствените страни в ЕС, които все още отказват доставки на оръжие за Украйна, а и двете са членки на НАТО. Опасенията на моята страна са, че така може да предизвика война на наша територия.

Това беше трудно решение за Германия, но и за Финландия - правим това за първи път. Но това става заедно с Швеция, която за последен път помогна на воюваща страна през 1939 година и това беше Финландия. Видяхме, че това е война срещу демократична структура, на която Европа също се опитва да помогне, за да не се промени модела на страните, които споделят тези ценности.