20 журналисти и фоторепортери от национални и регионални български медии решаваха казуси, на практика оцеляваха в кризисни ситуации и придобиха умения как да си свършат репортерската работа в условията на военни конфликти в сътрудничество с военнослужещи, но и да останат живи.
Обучителният курс на Националния военен университет „Васил Левски“ за журналисти е провокиран от войната в Украйна, посочи началникът на университета бригаден генерал Иван Маламов:
„И си казах, че е хубаво да ви покажем нашата гледна точка, на военнослужещите, които са несъмнено част от един такъв въоръжен конфликт и ние искаме да ви покажем как през нашите очи да можете да се справяте в кризисна ситуация, един различен подход към това как да си вършите работата“.
Дванадесет журналисти са загинали в Украйна от началото на войната, други десет репортери са били ранени по време на сражения, съобщи украинският генерален прокурор Ирина Венедиктова във Фейсбук страницата си в средата на април.
При отразяване на военни конфликти е необходимо репортерите да имат базови умения, коментира подполковник Стефан Маринов, началник на Центъра за професионално и продължаващо обучение в Националния военен университет:
„Журналистите изпадат в изключително трудни ситуации по време на отразяване на събития в зона на кризи и конфликти и като че ли е необходима специализирана подготовка за това как да предпазят себе си, какви средства за индивидуална защита трябва да имат, да използват и какво трябва да бъде тяхното поведение“.
След теоретична подготовка по международно хуманитарно право, гражданско-военно сътрудничество, кризисни ситуации, последваха обученията на полигоните във военния университет с военнослужещи, участвали в задгранични военни мисии, които споделиха опита си как да оцелеем като си добием вода, да я пречистим, да си запалим огън, да си направим укритие, да се маскираме.
Излишният героизъм на репортерите по време на война е животозастрашаващ, предупреди старшина Николай Илиев от Професионалния сержантски колеж, водещ едно от практичните занятия:
„Ако бъдете пратени на мисия или да изпълнявате някаква задача, към вас ще има прикрепени военнослужещи и в идеята си да хукнете и да уловите най-горещата новина, рискувате същите тези двама войници да хукнат след вас и да ги изложите на обстрел. И да направите една велика глупост. Тук трябва да проявявате здрав разум и, разбира се, търпение“.
Здравият разум и търпението се оказаха най-повратната точка при симулацията, в която репортерите станаха военнопленници. Журналистическият хъс и задаването на провокативни въпроси, които са част от работата ни в цивилния живот, в условията на плен са несъвместими.
„Самото усещане за поставяне на белезници, стоенето с белезници е много психологическо и много влияе, когато на човек са му вързани ръцете. На мен като ми ги вържат, аз не мога да говоря. Какво трябва да ви бъде поведението по време на разпит – не трябва да демонстрирате сила и да се съпротивлявате. Щом ви задържат, значи не искат да ви убият. Не провокирайте и не предизвиквайте агресията през цялото време на вашето задържане. Говорете спокойно, тихо, така че да ви чуват. Никакви емоции, емоциите са забранени в такива ситуации. Не търсете отговор на някакви въпроси, които ви тормозят, по скоро събирайте информация за вас и се концентрирайте да бъдете отпуснати“,
Такива бяха напътствията на главен инструктор старшина Йонко Христов от Професионалния сержантски колеж, участник в няколко военни мисии зад граница.
Последваха белезниците, качулката върху главата, мъжете в клетка, жените влачени към мястото за разпит. Мирисът на бензин, стържещият звук на моторната резачка, недостигът на въздух, учестеният пулс.
Личните предпазни средства за част от задължителната екипировка при работа в кризисни ситуации и зони на военни конфликти. И докато репортерите около и над 50-годишна възраст знаят от училище какво е противогаз, как да го поставят и ползват, то за младите колеги това средство за индивидуална защита при химическа атака се оказа непознато. А защо е важно, обяснява подполковник Николай Пъдарев от военния университет:
„От ядрени, химически и биологични опасности и като едно от защитните индивидуални средства, които всеки военнослужещ и всеки, който отива в критична ситуация, е добре да разполага с него, ако се наложи, да го използва. При махането му има опасност да загинете“.
Защитната каска и тактическите очила, заедно с бронежилетката допълват екипировката при работа в зони на конфликт, продължават с обучението ни офицерите от военния университет:
„Следващите няколко минути ще ви запозная с импровизираните взривни устройства, какво представляват, начин за устройването им и действия при съмнение за импровизирано взривно устройство“.
„При разрив се вдига висока температура, при което се разтопява пясъкът и се получава дори шлака, която хвърчи във въздуха, и ако нямате такива предпазни средства, можете да бъдете сериозно наранени. Всичкото оборудване, което ви го дадем днеска, ще участвате с него в занятието, моля ви, недейте да го смъквате по никакъв повод“.
„Вие сте на учебно място за мисии, цели и задачи на конвоите. Ще разгледаме различни тактически действия от страна на военнослужещите и изисквания, които ние спазваме, когато изпълняваме такива операции. Това, което е хубаво да запомните, е не как да стреляте, а как да направите така, че да не се стига до там“.
Трябваше да минем през това, защото предстоеше репортерите да придружат военен конвой, който доставя хуманитарна помощ до пострадало население, а по пътя конвоят е подложен на засада, обстрел, химическа и ракетна атака.
„Взводът ще раздават хуманитарната помощ на местното население. Вие ще отразявате това как става, как ще го отразявате – това вие си знаете, аз не знам. Вие си вършите вашата работа, ние си вършим нашата работа. Тук идва следващият инцидент – ракетна атака и затова трябва по най-бързия начин да се изнесем. Каквото сме събрали, събрали. Всички качваме се по машините и започва маршът обратно - от село Болдак, отново по същия маршрут до база „Финикс“.
И конвоят потегли – два военни зила, в единия военни и журналисти, в другия – хуманитарната помощ, два джипа със смесен състав и две МТ-ЛБ.
За журналистическа работа имаше не повече от три минути, защото последва нова атака, при която имаше ранени журналисти и помежду си трябваше да си окажем първа медицинска помощ.
Задачата беше по-различна и за курсантите, които охраняваха конвоя, коментира старшина Васил Ангелов, курсант пети курс в специализация „Мотопехотни и танкови войски“:
„Когато имаме конвой с цивилни лица, те не са толкова добре запознати със ситуациите, в които могат да изпаднат и не могат да реагират толкова адекватно, както могат военнослужещите. Според мен журналистите не допускаха грешки, поради това, че имаха инструктори с тях и те им казваха какви трябва да са точните действия в този момент. Няма да имаме проблем за съвместната си работа“.
От какво се нуждаят още журналистите, за да си вършат по-добре работата в кризисни ситуации – старшина Йонко Христов:
„Тренировки, тренировки, тренировки. Курсът трябва да е по-удължен, за да може да ви покажем целия спектър от знания и умения, които ние имаме и това да се приобщи и към вашата дейност. Познавайки нашата работа, ще можете да отразявате обективно. Не си пречихме, много дисциплинирани бяхте, супер“.
Първият курс по военно обучение за репортери за действия при кризи и конфликти ще бъде мултиплициран и предложен на университетите, обучаващи журналисти, посочи началникът на Националния военен университет бригаден генерал Иван Маламов. Той е категоричен, че военнослужещи и журналисти могат да работят заедно при кризисни ситуации:
„Всеки търси истината, обективната истина и когато е в симбиоза военнослужещи и журналисти, може би, е по-добре за тези, които искат да разберат истината. Затова смятам, че работата заедно е много по-добре, отколкото да се приемат като натрапници или досадници. Не, напротив. Всички трябва да работим заедно“.
По темата работиха Ася Пенчева, Стоян Радев и Здравка Маслянкова
Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..
Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..
Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..
" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара. Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..
Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..
"Държавата е завладяна. Тя се управлява от ГЕРБ и ДПС с щипка ПП-ДБ." Това заяви пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. Вече..
В момента в Европа текат много важни разговори за следващите 5 години, в които, за съжаление, България не участва . Това заяви пред БНР..
Случва се във всяко семейство баща и син да се скарат понякога, но след това обикновено се сдобряват , а с този, който ги е скарал, знаете какво се..