20 журналисти и фоторепортери от национални и регионални български медии решаваха казуси, на практика оцеляваха в кризисни ситуации и придобиха умения как да си свършат репортерската работа в условията на военни конфликти в сътрудничество с военнослужещи, но и да останат живи.
Обучителният курс на Националния военен университет „Васил Левски“ за журналисти е провокиран от войната в Украйна, посочи началникът на университета бригаден генерал Иван Маламов:
„И си казах, че е хубаво да ви покажем нашата гледна точка, на военнослужещите, които са несъмнено част от един такъв въоръжен конфликт и ние искаме да ви покажем как през нашите очи да можете да се справяте в кризисна ситуация, един различен подход към това как да си вършите работата“.
Дванадесет журналисти са загинали в Украйна от началото на войната, други десет репортери са били ранени по време на сражения, съобщи украинският генерален прокурор Ирина Венедиктова във Фейсбук страницата си в средата на април.
При отразяване на военни конфликти е необходимо репортерите да имат базови умения, коментира подполковник Стефан Маринов, началник на Центъра за професионално и продължаващо обучение в Националния военен университет:
„Журналистите изпадат в изключително трудни ситуации по време на отразяване на събития в зона на кризи и конфликти и като че ли е необходима специализирана подготовка за това как да предпазят себе си, какви средства за индивидуална защита трябва да имат, да използват и какво трябва да бъде тяхното поведение“.
След теоретична подготовка по международно хуманитарно право, гражданско-военно сътрудничество, кризисни ситуации, последваха обученията на полигоните във военния университет с военнослужещи, участвали в задгранични военни мисии, които споделиха опита си как да оцелеем като си добием вода, да я пречистим, да си запалим огън, да си направим укритие, да се маскираме.
Излишният героизъм на репортерите по време на война е животозастрашаващ, предупреди старшина Николай Илиев от Професионалния сержантски колеж, водещ едно от практичните занятия:
„Ако бъдете пратени на мисия или да изпълнявате някаква задача, към вас ще има прикрепени военнослужещи и в идеята си да хукнете и да уловите най-горещата новина, рискувате същите тези двама войници да хукнат след вас и да ги изложите на обстрел. И да направите една велика глупост. Тук трябва да проявявате здрав разум и, разбира се, търпение“.
Здравият разум и търпението се оказаха най-повратната точка при симулацията, в която репортерите станаха военнопленници. Журналистическият хъс и задаването на провокативни въпроси, които са част от работата ни в цивилния живот, в условията на плен са несъвместими.
„Самото усещане за поставяне на белезници, стоенето с белезници е много психологическо и много влияе, когато на човек са му вързани ръцете. На мен като ми ги вържат, аз не мога да говоря. Какво трябва да ви бъде поведението по време на разпит – не трябва да демонстрирате сила и да се съпротивлявате. Щом ви задържат, значи не искат да ви убият. Не провокирайте и не предизвиквайте агресията през цялото време на вашето задържане. Говорете спокойно, тихо, така че да ви чуват. Никакви емоции, емоциите са забранени в такива ситуации. Не търсете отговор на някакви въпроси, които ви тормозят, по скоро събирайте информация за вас и се концентрирайте да бъдете отпуснати“,
Такива бяха напътствията на главен инструктор старшина Йонко Христов от Професионалния сержантски колеж, участник в няколко военни мисии зад граница.
Последваха белезниците, качулката върху главата, мъжете в клетка, жените влачени към мястото за разпит. Мирисът на бензин, стържещият звук на моторната резачка, недостигът на въздух, учестеният пулс.
Личните предпазни средства за част от задължителната екипировка при работа в кризисни ситуации и зони на военни конфликти. И докато репортерите около и над 50-годишна възраст знаят от училище какво е противогаз, как да го поставят и ползват, то за младите колеги това средство за индивидуална защита при химическа атака се оказа непознато. А защо е важно, обяснява подполковник Николай Пъдарев от военния университет:
„От ядрени, химически и биологични опасности и като едно от защитните индивидуални средства, които всеки военнослужещ и всеки, който отива в критична ситуация, е добре да разполага с него, ако се наложи, да го използва. При махането му има опасност да загинете“.
Защитната каска и тактическите очила, заедно с бронежилетката допълват екипировката при работа в зони на конфликт, продължават с обучението ни офицерите от военния университет:
„Следващите няколко минути ще ви запозная с импровизираните взривни устройства, какво представляват, начин за устройването им и действия при съмнение за импровизирано взривно устройство“.
„При разрив се вдига висока температура, при което се разтопява пясъкът и се получава дори шлака, която хвърчи във въздуха, и ако нямате такива предпазни средства, можете да бъдете сериозно наранени. Всичкото оборудване, което ви го дадем днеска, ще участвате с него в занятието, моля ви, недейте да го смъквате по никакъв повод“.
„Вие сте на учебно място за мисии, цели и задачи на конвоите. Ще разгледаме различни тактически действия от страна на военнослужещите и изисквания, които ние спазваме, когато изпълняваме такива операции. Това, което е хубаво да запомните, е не как да стреляте, а как да направите така, че да не се стига до там“.
Трябваше да минем през това, защото предстоеше репортерите да придружат военен конвой, който доставя хуманитарна помощ до пострадало население, а по пътя конвоят е подложен на засада, обстрел, химическа и ракетна атака.
„Взводът ще раздават хуманитарната помощ на местното население. Вие ще отразявате това как става, как ще го отразявате – това вие си знаете, аз не знам. Вие си вършите вашата работа, ние си вършим нашата работа. Тук идва следващият инцидент – ракетна атака и затова трябва по най-бързия начин да се изнесем. Каквото сме събрали, събрали. Всички качваме се по машините и започва маршът обратно - от село Болдак, отново по същия маршрут до база „Финикс“.
И конвоят потегли – два военни зила, в единия военни и журналисти, в другия – хуманитарната помощ, два джипа със смесен състав и две МТ-ЛБ.
За журналистическа работа имаше не повече от три минути, защото последва нова атака, при която имаше ранени журналисти и помежду си трябваше да си окажем първа медицинска помощ.
Задачата беше по-различна и за курсантите, които охраняваха конвоя, коментира старшина Васил Ангелов, курсант пети курс в специализация „Мотопехотни и танкови войски“:
„Когато имаме конвой с цивилни лица, те не са толкова добре запознати със ситуациите, в които могат да изпаднат и не могат да реагират толкова адекватно, както могат военнослужещите. Според мен журналистите не допускаха грешки, поради това, че имаха инструктори с тях и те им казваха какви трябва да са точните действия в този момент. Няма да имаме проблем за съвместната си работа“.
От какво се нуждаят още журналистите, за да си вършат по-добре работата в кризисни ситуации – старшина Йонко Христов:
„Тренировки, тренировки, тренировки. Курсът трябва да е по-удължен, за да може да ви покажем целия спектър от знания и умения, които ние имаме и това да се приобщи и към вашата дейност. Познавайки нашата работа, ще можете да отразявате обективно. Не си пречихме, много дисциплинирани бяхте, супер“.
Първият курс по военно обучение за репортери за действия при кризи и конфликти ще бъде мултиплициран и предложен на университетите, обучаващи журналисти, посочи началникът на Националния военен университет бригаден генерал Иван Маламов. Той е категоричен, че военнослужещи и журналисти могат да работят заедно при кризисни ситуации:
„Всеки търси истината, обективната истина и когато е в симбиоза военнослужещи и журналисти, може би, е по-добре за тези, които искат да разберат истината. Затова смятам, че работата заедно е много по-добре, отколкото да се приемат като натрапници или досадници. Не, напротив. Всички трябва да работим заедно“.
По темата работиха Ася Пенчева, Стоян Радев и Здравка Маслянкова
38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години. В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..
Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..
От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..
В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..
Глория Костадинова - Петрова на 24 години от Враца е гост в рубриката ни "Горещи сърца" . От дете тя е отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна. Увлечението и страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Трудно е да се прецени дали ПП-ДБ ще са втори на изборите, но няма съмнение, че вдъхновението е напуснало избирателите на ПП-ДБ и ще доведе до..
"Чак опашки не може да кажем, че има за тестване за коклюш, но има многократно повишен интерес към тестовете . Това е нормално предвид ситуацията в..
"Не се съмнявам, че Русия е готова да ескалира още повече отношенията с НАТО . Не изключвам различни сценарии, при които предизвиква единството..