Във Враца обсъждат идеи за съдбата на първия паметник на Христо Ботев в града

През Страстната седмица във Враца отново се възпламениха горещите въглени по тема, която периодично бълва огън в обществения живот в града. Темата е за съдбата на първия паметник на Христо Ботев и по-точно да бъде ли той възстановен в неговата цялост в архитектурна среда. В публичната дискусия участваха експерти, историци, общественици, музейни работници и представители на местната власт.

Богата е историята на първия Ботев паметник във Враца, който е и първият скулптурно-архитектурен монумент на национален герой в Следосвобожденска България. Създаден е от Густав Еберлайн през 1890 година. Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, семейството на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран. През 90-те години на миналия век отново е възстановен частично в градинката на площад „Руски“ и отново демонтиран, за да бъде издигнат на това място паметник на видния врачанин Васил Кънчов. След 2010 година бронзовата скулптура на Христо Ботев, оцелелите барелефи, орелефи и метални посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.

Споровете за съдбата и мястото на първия паметник на Христо Ботев се разгоряха отново в публичното пространство и социалните мрежи, след като кметството на село Косталево заяви желание да го възстанови и постаментът му преди няколко месеца бе преместен на „Ботева поляна“ край селото. Започна и дарителска кампания за събиране на средства за възстановяване му.

Засега обаче тази идея е стопирана, защото последната дискусия по темата извади на преден план нови проблеми и нерешени въпроси около съдбата на Ботевия монумент. С решаването на проблемите се ангажира председателят на Общинския съвет във Враца Владимир Христов.

"За мен беше ново това, че паметникът вече е част от музейния фонд, което повдига различни въпроси, включително и темата за собствеността на паметника, защото когато е в музейния фонд опитвам се да намеря експерти да изчистим тези въпроси, би трябвало да е държавна собственост. В момента, в който паментикът е държавна собственост решението за неговата съдба няма да е общинско, в това решение ще участва и министерството на културата без значение дали ще се излиза от музея, дали ще остане в музея. Друго ново нещо за мен е, че директорът на музея изрази притеснение за физическото съхранение в атмосферни условия. Досега за първи път чувам, че има риск за накърняване на паметника, ако излезе от музея поради което ние следва да проучим и тази хипотеза - да видим може ли този паметник да бъде поставен в градска среда без да се рискува неговото физическо оцеляване". 

Той заяви за БНР, че се търсят отговори на ключови въпроси, свързани с консервирането и охраната на паметника.

"За пълнота трябва да се каже, че има прекрасни идеи като интегрирането на паметника пред стадион "Христо Ботев" особено ако успеем да получим финансиране по проекта за ремонт на парка, би се получил според мен интересен ансамбъл, в който старият паметник бъде оставен там при гаранции за сигурността му, би било изключително интересна идея, но това е нещо, което е евентуално за бъдещето, ако можем да гарантираме физическото му оцеляване като артефакт".

Повече можете да чуете в звуковия файл.