През Страстната седмица във Враца отново се възпламениха горещите въглени по тема, която периодично бълва огън в обществения живот в града. Темата е за съдбата на първия паметник на Христо Ботев и по-точно да бъде ли той възстановен в неговата цялост в архитектурна среда. В публичната дискусия участваха експерти, историци, общественици, музейни работници и представители на местната власт.
Богата е историята на първия Ботев паметник във Враца, който е и първият скулптурно-архитектурен монумент на национален герой в Следосвобожденска България. Създаден е от Густав Еберлайн през 1890 година. Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, семейството на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран. През 90-те години на миналия век отново е възстановен частично в градинката на площад „Руски“ и отново демонтиран, за да бъде издигнат на това място паметник на видния врачанин Васил Кънчов. След 2010 година бронзовата скулптура на Христо Ботев, оцелелите барелефи, орелефи и метални посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Споровете за съдбата и мястото на първия паметник на Христо Ботев се разгоряха отново в публичното пространство и социалните мрежи, след като кметството на село Косталево заяви желание да го възстанови и постаментът му преди няколко месеца бе преместен на „Ботева поляна“ край селото. Започна и дарителска кампания за събиране на средства за възстановяване му.
Засега обаче тази идея е стопирана, защото последната дискусия по темата извади на преден план нови проблеми и нерешени въпроси около съдбата на Ботевия монумент. С решаването на проблемите се ангажира председателят на Общинския съвет във Враца Владимир Христов.
"За мен беше ново това, че паметникът вече е част от музейния фонд, което повдига различни въпроси, включително и темата за собствеността на паметника, защото когато е в музейния фонд опитвам се да намеря експерти да изчистим тези въпроси, би трябвало да е държавна собственост. В момента, в който паментикът е държавна собственост решението за неговата съдба няма да е общинско, в това решение ще участва и министерството на културата без значение дали ще се излиза от музея, дали ще остане в музея. Друго ново нещо за мен е, че директорът на музея изрази притеснение за физическото съхранение в атмосферни условия. Досега за първи път чувам, че има риск за накърняване на паметника, ако излезе от музея поради което ние следва да проучим и тази хипотеза - да видим може ли този паметник да бъде поставен в градска среда без да се рискува неговото физическо оцеляване".
Той заяви за БНР, че се търсят отговори на ключови въпроси, свързани с консервирането и охраната на паметника.
"За пълнота трябва да се каже, че има прекрасни идеи като интегрирането на паметника пред стадион "Христо Ботев" особено ако успеем да получим финансиране по проекта за ремонт на парка, би се получил според мен интересен ансамбъл, в който старият паметник бъде оставен там при гаранции за сигурността му, би било изключително интересна идея, но това е нещо, което е евентуално за бъдещето, ако можем да гарантираме физическото му оцеляване като артефакт".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
В частно училище в периферията на София – в Иваняне, беше открит кабинет по изкуствен интелект. Най–доброто обяснение защо в едно училище трябва да има стая за изкуствен интелект го дават учениците. Виктор, който е петокласник и по-големите му съученици Зулфие и Васил посочват, че така или иначе децата го използват в учебния процес ...
От фондация "Искам бебе“ настояват за промяна в правилата за работа на Центъра за асистирана репродукция и за финансиране от държавата да бъдат включени и пациентите, които имат нужда от донорски генегичен материал . Това заяви председателят на фондацията Мария Янева. Тя поясни, че в началото на седмицата исканите промени са внесени и обсъдени в..
Държавата започна ремонти на домовете за стари хора. Модернизацията се прави с финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Един от домовете, в които ще бъдат подобрени условията за възрастните хора, е в павликенското село Караисен. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов даде началото на ремонта на този дом тази..
Българският енергиен и минен форум (БЕМФ), съвместно с "Клуб Сенатор", организира професионална дискусия на тема "Аргументи - "За" и "Против" добива на шистов газ в България". Участниците в дискусията излязоха с Отворено писмо. В него се посочва: Над 13 години на територията на Република България и българската акватория на..
Ако не беше "Марица Изток", тази зима щяхме да усетим колко сложно е да бъде животът ни без ток . Тази зима щеше да е критична за цялата държава. Това каза пред БНР Александър Загоров, конфедеративен секретар на КТ "Подкрепа", преди международна конференция за предизвикателствата пред енергийната индустрия при социално-екологичния преход...
В коридора на затъмненията, за влиянието на тези явления върху процесите в света и в живота на обикновените хора, разказва за "Нощен Хоризонт" астрологът Никола Николов . "През древността пълните лунни затъмнения са се считали за много лоша поличба , защото всяко едно затъмнение означава, че по някакъв начин нашата радост ще бъде затъмнена,..
Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), който обединява 113 обществени медии от 56 страни, отбеляза 75 години от създаването си със специална програма в Брюксел. "75 години по-късно, при тревожна геополитическа ситуация - войната в Украйна и в Близкия Изток, след като Съединените щати късат Трансатлантическия пакт, който оформяше..
Държавата разглежда решаването на проблема с психичното здраве като великия комбинатор на Илф и Петров – спасението е проблем на самите давещи се..
Намирам атаката срещу МЕЧ за изключително глупава. Това заяви пред БНР Татяна Дончева, юрист, политик, лидер на Движение 21. "Измислена атака!..
Важните теми са какво правим с корупцията. Но не задаваме корупцията като въпрос, защото тя властва на всички възможни нива . Това коментира пред БНР..