Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво мислят в Берлин и Париж за идеите за промяна в Евросъюза

Фотоколаж: Силвия Петрова

В Деня на Европа – 9 май, приключи Конференцията за бъдещето на Европа, която продължи една година, и председателите на Европейския парламент, Комисията и Съвета получиха окончателния доклад с 49 предложения за реформиране на Европейския съюз. Същественият въпрос е как те ще бъдат приложени, обяснява д-р Фунда Текин – директор на Берлинския институт за европейска политика:

"Като първа стъпка Европейският съюз трябва да оцени за кои от предложенията са нужни реформи, а на втори етап да провери дали тези реформи могат да бъдат въведени според съществуващите европейски договори или се изисква промяна в тях. Зад идеята за промени в договорите застават президентът на Франция Еманюел Макрон и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, а Европейският парламент вече гласува за свикване на конвент за задействане на процедура по промяна в договорите. На национално ниво новото германско правителство се обвърза в коалиционното си споразумение с конвент с цел установяване на Европейска федерална държава. Но трябва да отбележим, че има група от 13 страни членки, които публикуваха неофициален документ, в който ясно се противопоставят на промяна в договорите. България е сред тях."

Едно от спорните предложения е решенията в блока да не се вземат вече единодушно, а с мнозинство от гласовете на най-малко 15 от 27-те страни членки, чието общо население е най-малко 65 процента от това на Европейския съюз. Така би отпаднала възможността за едностранно вето или за взаимопомощ тип "унгарско-полската" с бламиране на решения в полза на едната или на другата засегната държава. Мнението на Клод-Франс Арно - специален съветник по европейските въпроси на председателя на Френския институт по международни отношения, бивш главен изпълнителен директор на Европейска агенция по отбрана и бивш посланик на Франция в Белгия:

"Има различни виждания относно промяната на договорите на Европейския съюз. Те трябва да бъдат обсъдени и именно този процес въплътява демокрацията в рамките на блока и ролята на Европейския съвет. Но да не забравяме обема от възможности, които предлагат настоящите договори. Ние имаме насоки какво можем да правим. В договорите липсва яснота или има ограничения например в областите здравеопазване и Космос. Не е невъзможно обаче да се върви напред в тези сфери с политическа воля в рамките на заложеното в Договорите в настоящия им вид."

Готови ли са европейските страни за реформи?

"Не всички страни членки са равностойно готови за реформи. Някои от лидерите подкрепят идеята за промени в договорите на Европейския съюз, за каквито се обяви френският президент Еманюел Макрон. Това обаче не съвпада с вижданията на други страни членки. Ще има дебат по този въпрос на ниво Европейски съвет през юни."

По въпроса за разширяването на блока:

"Мисля, че трябва да бъдем честни, особено за Украйна, върху чието население в момента падат бомби. Разширяването отнема време, много време. И това, което президентът Макрон каза, се знае от всички и е факт от десетилетия. Освен време е нужна и висока степен на сближаване, особено в сферите на управлението, демокрацията, върховенството на закона и борбата с корупцията."

А д-р Фунда Текин – директор на Берлинския институт за европейска политика, отбелязва:

"Сега е моментът за съживяване и преосмисляне на политиката на Европейския съюз за разширяването. В момента всички процедури по присъединяване - с шестте страни от Западните Балкани и с Турция - са в застой или на практика са спрени, какъвто очевидно е примерът с Турция. Различни са причините за това, но една от тях е вето от страна на отделни еврочленки. България например е наложила вето за започване на преговори със Северна Македония заради двустранен спор. Преди това обаче Франция също спря започването на преговори със Северна Македония и с Албания, защото Макрон настояваше за вътрешни реформи преди ново разширяване."

Снимка: Anthony Beck/pexels.com

В Деня на Европа френският президент предложи създаването на Европейска политическа общност, която да включва както страните членки, така и страни, които още не са се присъединили към съюза или са го напуснали, но споделят европейските ценности. Идеята му обобщава Клод-Франс Арно:

"Да съществува общност, която споделя европейските интереси за солидарност, свободно придвижване - особено за младите хора - в енергийната сфера и за сигурността - незабавно! В този смисъл се мисли конкретно за страните на изток от съюза и на Западните Балкани. За тези страни десетилетия са твърде дълго време. Трябва обаче да се подчертае, че това е изцяло в съответствие и е съвместимо с преговорния процес и съгласуваността след неговото приключване."

Д-р Фунда Текин обаче подчертава:

"Предложението на Макрон е изградено върху стари идеи и концепции за поетапно разширяване на Евросъюза. Така че това не е нещо ново. То е свързано с идеята за Европа на концентричните кръгове, която предвижда всички демократични европейски държави, които поддържат основните ценности на блока, да бъдат част от организация, която да позволи сътрудничество в различни сфери, като сигурност, енергетика, транспорт, инвестиции, инфраструктура, и която да включва свободно придвижване на хора. Съществуват обаче опасения, че страните, стремящи се към членство, ще заседнатвъв външния кръг и това ще започне да се възприема като членство втора ръка. Точно това е причината предишни подобни инициативи да не доведат до нищо конкретно."


Дългогодишният френски дипломат Клод-Франс Арно вижда влиянието на войната в Украйна върху Европейския съюз основно като тласък за самостоятелност в различни направления:

"Войната в Украйна промени Европейския съюз, както го промени и КОВИД. Вероятно дори повече. В известен смисъл в същата посока, но по много различен начин. И двата проблема засягат стратегическата автономност - да не сме зависими както в здравеопазването, така и в енергийната сфера. Това важи и за много други неща - като например суровините и технологиите. Войната в Украйна предизвика размисли и за отбраната - в пълна хармония с НАТО и с трансатлантическата военна връзка."

Допитвания в редица европейски страни показват, че сред обществеността растат притесненията войната в Украйна да премине границите на съюза. Мирът в блока е факт, но не е гарантиран, смята Клод-Франс Арно:

"Няма съмнение, че има мир в Европейския съюз. Страните основателки сме облагодетелствани в това отношение вече повече от 70 години. След разпускането на Варшавския договор през 1991 година мирът беше осигурен и за страните, които станаха нови еврочленки. Не е имало конфликт за територии, оспорване на границите или проблеми с малцинства в границите на Съюза. Единството не идва по естествен път, на различни географски места сме и имаме различно минало и различни икономически интереси. Но то е подкрепяно и насърчавано, което е част от естеството на Европейския съюз и неговото функциониране. Виждаме единството в отговора на войната в Украйна. То се изразява в подкрепата за украинските бежанци, оръжейните доставки. Разбира се, че има и трудности, особено в енергийния сектор, но това също може да се развие в положителна посока - като израз на солидарност, независимост и диверсификация на енергийните доставки. А това от своя страна може да доведе до ситуация в която намираме все повече допирни точки."

А директорът на Берлинския институт за европейска политика д-р Фунда Текин заключва:

"Европейският съюз не бива да забравя за другите играчи на световната сцена като Китай и трябва да използва настоящата криза, за да засили трансатлантическите връзки. Накратко - живеем в повратен момент за Европа и трябва да действаме съобразно това."

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кипър: Мащабна реформа на изборното законодателство

Кипър предприема мащабна реформа на изборното законодателство. Днес в парламента започва обсъждането на обширен пакет от 60 законопроекта и предложения за промени. Целта е новата правна рамка да бъде въведена преди парламентарните избори през месец май догодина. Гласуване по пощата, ограничаване на броя мандати на депутатите, намаляване на..

публикувано на 06.02.25 в 09:32

Предложение: Такситата с по две безплатни влизания за час в Терминал 2 на Летище София

По минимум две безплатни влизания за час в Терминал 2 на Летище София поискаха от Националната асоциация за защита на превозвачите и таксиметровите водачи. От асоциацията изпратиха писмо до "СОФ Кънект" – операторът на столичния аеропорт, и до медиите. "Решението за ограничаване на достъпа до Терминал 2 до десет минути е правилна и..

публикувано на 06.02.25 в 09:27

Мобилни полицейски екипи започват срещи с жителите на област Монтана

Мобилни полицейски екипи започват срещи с жителите на област Монтана от днес. Първите две села, които ще бъдат посетени, са Долна и Горна Вереница. Полицаите ще посетят до края на февруари жителите на 8 малки населени места на територията на областта. В състава на мобилните екипи влизат служители от криминална, икономическа, охранителна и..

публикувано на 06.02.25 в 08:32
Община Петрич

Общинарите в Петрич решават за повишаване на капацитета за пренос на газ от Гърция към България

На редовно заседание общинските съветници в Петрич ще разгледат предложение за повишаване на капацитета за пренос на природен газ от Гърция за България. Точката е включена в предварително обявения дневен ред на 12-ото редовно заседание. Сесията е насрочена за 13:30 часа, предаде БТА.  Кметът на община Петрич Димитър Бръчков предлага общинските..

публикувано на 06.02.25 в 08:26

Откриват 22-то Международното изложение "Пчеларство - Плевен 2025"

В Плевен днес се открива 22-то Международното изложение-договаряне "Пчеларство - Плевен 2025". Форумът продължава до 9 февруари и се провежда по повод деня на свети Харалампи – покровител на меда и пчеларите, който се отбелязва на 10 февруари. В изложението тази година ще участват над 100 фирми, пчелари и организации от близо 20 държави..

публикувано на 06.02.25 в 08:21
Доброслав Димитров

20% от БВП, но не са в НСТС – защо не включиха индустриите от технологичната икономика?

Индустриите от технологичната икономика представляват 20% от БВП, а не участват в официалния разговор. Това заяви пред БНР Доброслав Димитров, председател на  Българската работодателска асоциация иновативни технологии / БРАИТ/. Асоциацията отново не успя да стане член на Националния съвет за тристранно сътрудничество. "Ние отговаряме..

публикувано на 06.02.25 в 08:19
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.

Министърът на отбраната на САЩ подкрепи предложението на Тръмп за Ивицата Газа

Министърът на отбраната на Съединените щати Пийт Хегсет застана зад предложението на президента Доналд Тръмп – Америка да поеме контрола над Ивицата Газа. По думите на Хегсет всички опции са на масата. Тръмп заяви, че САЩ може да установят контрол над Ивицата Газа В интервю за телевизия Fox News шефът на Пентагона не разтълкува думите на..

публикувано на 06.02.25 в 08:14