Премиера на „Ариадна на Наксос“ в Софийската опера

Софийската национална опера представи своята най-нова продукция – операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. Отложени заради пандемията, спектаклите се очакваха с голям интерес. Първо, защото с тях се чества 80-годишнината на световноизвестната българска оперна певица и камерзенгерин Анна Томова-Синтова, която осъществява вокалната подготовка на всички певци. Маестрата споделя: „Имайки зад гърба си огромен опит от контакта с този велик композитор чрез различни негови героини, представени по всички световни сцени под палката на различни диригенти – майстори, познавачи на Рихард Щраус, Ариадна бе една особено обичана моя партия!“ Нека да напомня и че запис на „Ариадна на Наксос“ на Виенската филхармония под диригентството на Джеймс Ливайн с Анна Томова Синтова в ролята на Ариадна, Катлийн Батл, Агнес Балца, Гари Лейкс, Херман Прай е удостоен с награда Грами за най-добър оперен запис през 1987 г.

Другото голямо име, което привлича публиката като магнит към най-новата продукция на Софийската национална опера, е на българската режисьорка със световна кариера Вера Немирова. Независимо дали идеите й допадат на зрителя или не, тя умее да прави интересни спектакли, да извежда послания, да провокира размисъл. Точно в това е голямата сила на режисьорската професия, струва ми се, а „Ариадна на Наксос“ е заглавие, което дава поле за творчески инвенции. Операта се състои от пролог и едно действие. Ето част от съдържанието на пролога, поместено в програмата: „В замъка на виенски аристократ трябва да бъде представена първата опера на млад композитор – „Ариадна на Наксос“. Творбата е трагедия с античен сюжет и затова домакинът иска заедно с нея да покаже на гостите си и нещо по-весело – един фарсов епилог с участието на прочутата танцьорка Цербинета и нейната трупа. Младият композитор е отчаян – грубият фарс ще намали ефекта от неговото произведение. Освен това домакинът е решил да представи двете сценични творби едновременно, а после ще има фойерверки в градината – тъй че с театъра трябва да се приключи по-бързичко!“

Колко актуално, нали?! Има възможност за многопластово въздействие върху зрителя. На първо ниво публиката се забавлява с остроумните шеги с претенциозността на сериозното оперно изкуство и оперните звезди. На второ Вера Немирова извежда въпроса: „Доколко можем да си позволим да създаваме от една страна произведения за масова консумация и доколко изискванията ни са насочени към истинско изкуство? Тази зависимост от меценатите и парите често довежда до това изкуството да се подчинява на комерс, а то би трябвало да е независимо“. Аз ще добавя, че майсторстовото й е в естественото преливане на двете нива, така че не с назидателност, а през шегите с лекота да провокира по-сериозен размисъл. От друга страна, сериозното оперно изкуство в шедьовъра на Рихард Щраус и Хуго фон Хофманстал да не остане само като повод за шеги. Преплитайки се, да се разгърнат в пълнота и двата жанра – комедия и трагедия. Отново ще цитирам Вера Немирова: „Така нареченото „сериозно изкуство“ се сблъсква с уличния театър. В персонажите от Комедия дел арте се оглеждат уличните артисти, градските „издънки“ от пешеходните зони на днешните градове. С характерните си изпълнения, те са неделима част от пътеводителите, обект за селфита на туристите и гостите на града. Подобно на техните „колеги“ от италианските площади на 16 век, те съществуват от импровизация, здраво „яхнали“ духа на своето време, носители на житейската философия за оцеляването. Това ги отличава от представителите на класическата опера.“

Да пресъздадеш автентично и двата жанра, пълнокръвно и двете трупи и да ги вплетеш в „театър в театъра“ е страхотно предизвикателство, с което прекрасно са се справили и Вера Немирова като режисьор, и Анна Томова-Синтова като вокален консултант. Най-напред е т.нар. кастинг, подборът на солистите. Интересно е да се гледат всички състави. Аз бях на първия спектакъл. Ролята на Примадоната/Ариадна изпълни Цветана Бандаловска – вокално подготвена, аристократично овладяна и същевременно артистично въздействаща. Неин достоен партньор беше Мартин Илиев в ролята на Тенора/Бакхус. Цербинета беше Станислава Момекова, която създаде много ярко впечатление – и с вокалните си качества, и с цялостното си сценично присъствие. В ролята на Композитора убедително се превъплъти Мариана Цветкова. Учителят по музика беше Атанас Младенов. Той прибавя още една успешна роля към своя възходящ творчески път, който следим с интерес и с радост. Без да влизам в детайли, бих дала добра оценка за всички актьори певци и постижението на оркестъра под диригентството на маестро Евън-Алексис Крист. Ако си представим спектрограма на звучащата музикална тъкан на Рихард Щраус, то тя би била широка и плътна, т.е. оркестърът е постигнал необходимото темброво богатство, чистота и блясък на звука. Мисля, че макар и в началото да беше посрещната от мнозина с недоверие, мисията на акад. Пламен Карталов да изработи вкус към музиката на Вагнер, а след това и на Рихард Щраус и у българските музиканти, и у българската публика, за едно десетилетие вече дава добра реколта. Въпреки че името на Рихард Щраус звучи не по-малко плашещо за несрещалите се с неговото творчество ценители на белкантото и оперните шедьоври на Верди, „Ариадна на Наксос“ се слуша с лекота. А както отбелязва Анна Томова-Синтова: „Рихард Щраус разбира много женската психика, подобно на Мопасан във френската литература.“ Така че очаквам и следващите спектакли на новата продукция на Националния ни оперен театър да се радват на голям зрителски интерес, както и премиерата, и на толкова дълги и възторжени финални аплодисменти! Ще добавя, че за високото качество на цялостния продукт съществена роля има и работата на художника на сценографията Йенс Килиан и художничката на костюмите – Павлина Ойстерхус. Мултимедийните ефекти са дело на Елена Шопова, а хореографията – на Александър Александров.

Следващите спектакли ще бъдат на 14 май /събота/ от 19 ч. и на 15 май /неделя/ от 16 ч.