Снимката е на Фьодор Шандир - с униформа, автомат и каска, седнал в окопа, води онлайн лекция. Фьодор е единственият професор, който се сражава в украинската армия. В момента той се сражава в Източна Украйна – в Изюмския регион в Донецка област.
46-годишният Фьодор има жена и четири деца - две момчета и две момичета. От 27 години преподава в Ужгородския национален университет в Киев. В момента оглавява департамента по социология и социални науки в университета.
Кога и как е направена снимката, на която преподава?
"Снимката е направена сутринта, в 8 ч. на 2 май. Бях по време на онлайн занятие с моите студенти, като конкретно имахме лекция по "Въведение в туризма", говорихме за създаването на туристически продукт", споделя Фьодор Шандир в интервю за предаването "Изотопия".
"Водя лекции само два пъти в седмицата - понеделник и вторник. Всяка от тях продължава 90 минути. В дните, когато нямам занятия - ставам в 6 сутринта и след като получа заповеди от командването, се насочвам към бойната линия, според това което имам като задача."
Как се прави изборът да продължиш да преподаваш, докато воюваш?
"Моето задължение и отговорност на първо място е да защитавам родината си. В същото време имам отговорност да преподавам, да образовам. Именно затова комбинирам тези две дейности. Лекциите, които водя, са на доста специализирани теми. Няма кой да ме замести. Няма професор или друг преподавател, който да може да преподава тези специализирани предмети."
"Общо 17 преподаватели от моя университет, също и студенти, са част от украинската армия и се сражават. Аз обаче съм единственият професор в армията, другите са асистенти и доценти. Министерство на образованието на Украйна съобщи официално вчера, че аз съм единственият професор в украинската армия и който е на фронта", допълва Фьодор Шандир.
"Студентите ми не знаеха, че съм се присъединил към армията, защото по принцип водя лекциите онлайн. Заради ситуацията с ковид бяхме принудени да минем на този вид обучение. Така че аз водя занятията си така отпреди руската агресия в Украйна и продължих след нейното начало."
"Наскоро по време на една моя лекция бяхме заели позиции на фронтовата линия. Тогава наблизо имаше обстрел с касетъчни бомби. Студентите ме попитаха какъв е този шум, който се чува. Аз обърнах камерата и им показах какво се случва. Така те разбраха, че в момента съм част от украинската армия и че защитавам страната ни на фронта. Лекцията продължи въпреки бомбардировката, не я прекъснахме", разказва воюващият украински професор.
"След като приключихме занятията, студентите ми останаха онлайн, защото искаха да разберат за избора, който съм направил. Аз им отговорих, че някой трябва да вземе нещата в ръце и да действа. Те ме разбраха."
Как човек поддържа духа си позитивен, когато гледа всеки ден смъртта в очите?
"След като видях зверствата, извършени в Буча, близо до Киев, това ми помогна да остана силен и мотивиран в тази битка. Моето семейство можеше да е на мястото на тези невинни жертви, които страдаха и се бориха там в Буча. Можеше да се случи на дъщеря ми или жена ми. По някакъв начин тази мисъл ме запазва силен и смел, за да продължа."
Чувства ли се Фьодор Шандир герой заради това, което прави?
"Чувствам се част от народ от герои. По същия начин, както българите са се били за своята независимост срещу Османската империя. Със сигурност e имало лидери, но цялата нация е била героична. Както българите тогава, така и украинците днес се защитават и се бият за своята независимост пред лицето на заплахата."
"Някои от моите другари в армията слушаха въпросната лекция, по време на която беше направена снимката. Всъщност ме снима един от тях. Ако имат време, те слушат моите лекции, подкрепят ме и ми помагат с каквото могат.
Какви ще бъдат Украйна и Русия след войната? Какво ще се случи като цяло с Европа?
"След края на войната Украйна ще е част от Европа и ще продължи да защитава европейските ценности. В момента Украйна е като заразено с коронавирус тяло. Този вирус се казва Русия. Единствената ваксинация, която получаваме, идва от Запада, включително и от България. Трябват ни още от тези ваксини, за да приключим с това, да преборим ковид и за да се възстановим след тази зараза. Това е единственият начин да се справим с този вирус бързо. В противен случай той ще се появи отново и ще зарази демокрацията и ще я разруши в целия свят."
"Като социолог мога да кажа, че Украйна вече е победител в тази битка. Но ще отнеме време, за да се възстанови от заболяването и да се върне към нормален живот", не губи надежда Фьодор Шандир.
По думите му Донбас и Крим трябва да се върнат "към тялото на Украйна", а вирусът – да се върне там, откъдето е дошъл.
Вярва ли, че може да има нормален живот след войната?
"Благодарение на лекциите, които водя, не съм прекъсвал нормалния си живот", отбелязва Фьодор.
Какво казва на онези, които са изгубили надежда? Какъв урок дава на тях?
"Тези, които са загубили надеждата си, трябва да открият своята мечта, своя стремеж. Мечтата е нещо свято, тя не може да бъде открадната. Всеки трябва да я има. Рано или късно ще има мир в Украйна, рано или късно ще се срещнем на Черно море, на плажа на Слънчев бряг и ще пием заедно ракия."
"Искам много да благодаря на хората в България - да им кажа голямо "Благодаря!" за подкрепата, която ни оказвате. Искам да благодаря и на страната България, която въпреки натиска поддържа и подкрепя Украйна. Това не е само подкрепа за Украйна, а и за демокрацията. Защото България е била сърцето на демокрацията на Балканите и това остава така и до днес."
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..