Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Институциите се страхуват от гражданите и повече са склонни да се затварят, отбелязва Радостина Ангелова от "Глобъл метрикс"

Проучване: Гражданите не умеят да се сдружават в името на общи каузи

Атомизацията на обществото е довела до затваряне в личното пространство, отчита Индекс на гражданското здраве

Снимка: БГНЕС

"Може би сме на средата или малко преди средата по пътя към идеалното състояние на гражданско здраве, което създава възможности за всички социални групи да участват в обществения живот, в процеса на вземане на решения, да бъдат коректив на институциите." Това каза в предаването "Хоризонт до обед" Радостина Ангелова от "Глобъл метрикс" за проучването Индекс на гражданското здраве на Софийска платформа. Индексът отчита стойност близо 5 по десетобалната система.

Индексът показва, че е налице неумение на институциите да провеждат диалог и липсват утвърдени практики за това, отбеляза Ангелова.  

"Институциите като че ли се страхуват от гражданите и повече са склонни да се затварят, отколкото да развиват този диалог и да го водят постоянно. От друга страна обаче забелязваме и доста слаб капацитет в гражданите да участват в този диалог."

"Липсва организационна и институционална култура. Силната индивидуализация и атомизация на обществото доведе до затваряне в личното пространство, поради което възможността да участие чрез създаване на различни форми, платформи, чрез институционализиране на гражданското участие много отслабна. Гражданите не умеят да се сдружават в името на общи каузи, в търсенето на общи решения, което се отразява негативно на възможността да бъдат коректив на институциите. Отдръпването от политическото също е много силно, поради което гражданите не са склонни да участват в каквито и да е политически проекти. Имаме много слабо участие и на избори – нещо, което в последните години започна още по-отчетливо да се проявява", коментира пред БНР Радостина Ангелова.  

От една страна гражданите смятат, че демокрацията в България е под заплаха, но същевременно не могат да изработят достатъчно механизми, за да се възстановят демократичните принципи, изтъкна тя.

"И да се намери сполучлива формула, чрез която гражданите да участват."

Дори на местно ниво степента на заинтересованост и капацитетът за участие за решаване на местните проблеми са доста слаби, сочи проучването.

Готовността за сдружаване е доста слаба, младите поколения нямат подобна организационна култура, обобщи Ангелова.

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Технологиите като "глас" на невербалните хора

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..

публикувано на 22.11.24 в 12:23

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..

публикувано на 22.11.24 в 09:01

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29