Лоренцо Кодоньо: Ако очакванията и заплатите се увеличат бързо, ЕЦБ ще има проблем

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Марта Младенова с Лоренцо Кодоньо в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За първи път от 11 години насам Европейската централна банка ще прибегне до увеличение на водещите лихви. Гуверньорът Кристин Лагард анонсира, че на заседанията на Управителния съвет през юли и през септември ще се гласуват повишения, като през лятото ръстът ще бъде с 25 базисни пункта. В края на юни приключват и паричните стимули чрез програмата за изкупуване на активи.

Макар и дългоочаквани за пазарите действията на ЕЦБ породиха негативни реакции. Правителствените книжа започнаха да поскъпват, защото съчетанието от прекомерна задлъжнялост и високи лихвени проценти може да доведе до дългова криза. В същото време централната банка в еврозоната не може да остане безучастна при годишна инфлация от 8,1% през май, коментира в интервю за "Събота 150" финансистът и преподавател в London School of Economics Лоренцо Кодоньо.

Не закъснява ли твърде много ЕЦБ, след като Федералният резерв в Съединените щати отдавна прибягна до повишаване на лихвите?

Много е трудно да се отговори, защото никой не подозираше за шока, който дойде от войната в Украйна. Тя беше неочаквано явление за Европейската централна банка, а и след началото на военните действия не беше напълно ясно дали рязкото покачване на цените на енергоносителите ще се отрази и на базовите компоненти на инфлацията. Струва ми се, че е малко несправедливо да се каже, че ЕЦБ се е забавила с действията си.

Също така, ако сравним със Съединените щати, инфлацията в еврозоната идва основно по линия на енергийните суровини. Когато има проблем с доставките, ЕЦБ не може да направи много. Затова изчака известно време и това е разбираемо. Сега, когато е ясно, че инфлацията се движи през базовите компоненти на индекса на потребителските цени, банката започна да действа плавно. Подходът, който избра, с увеличение през юли на лихвите с 25 базисни пункта, е напълно последователен и в съответствие с политиката, която банката провежда. Очакванията ми са, че през септември ръстът ще е с 50 базисни пункта, през декември - пак с 25, а след това като цяло политиката на повишения ще бъде с 50 базисни пункта.

• ЕЦБ вдига лихвите, очаква инфлация в еврозоната от 6,8%

• Бундесбанк намали двойно прогнозата си за растежа на БВП на Германия и удвои оценката си за инфлация

Напълно вярно е. Това е и моята теза. Проблемът е, че когато очакванията и заплатите започнат да се покачват, както вероятно ще се случи след няколко месеца, Европейската централна банка вече ще е в догонваща позиция. Ще е закъсняла, защото паричната политика принципно действа с известно закъснение дори от 1-2 години. Ако очакванията и заплатите се увеличат много бързо, ЕЦБ ще има проблем. Затова трябва да вземе превантивни мерки.

Това дори е опит за намиране на баланс, който трябва да бъде постигнат много внимателно от Европейската централна банка, за да не се удари прекалено икономическият растеж. Потенциално негово намаляване би ограничило инфлацията и дори би я изпратило под целевата стойност от 2 процента. Това е много трудно решение. ЕЦБ трябва да избегне сериозна промяна в нагласите и да приведе инфлацията до целта от 2 на сто.

Това е средносрочната цел на Франкфурт, но може ли да бъде постигната тя в условията на стагфлация, за опасността от каквато предупреждават много икономисти? Основателни ли са техните опасения?

Не. Много хора се страхуват от стагфлацията - това е комбинация от постоянно висока инфлация и постоянно нисък икономически растеж. Това, което имаме в момента, е ръст на брутния вътрешен продукт, който е сравнително силен - донякъде благодарение на големите инвестиционни планове, които се прилагат. Говоря за плана за възстановяване "NextGenerationEU" и други, които задържат растежа на сравнително високи нива в някои европейски държави. В същото време не е сигурно, че високата инфлация ще се задържи дълго време.

Нека имаме предвид, че дори високите цени на енергията да се запазят, което вероятно ще се случи, тъй като Европа не иска доставки на природен газ и петрол от Русия, инфлацията ще започне да спада. Промените на годишна база ще бъдат малки. Казано по друг начин - ако цените на енергоносителите са високи, но не растат повече, инфлацията ще започне да спада. Не мисля, че е коректно да говорим за стагфлация.

Има риск по-скоро икономиката в еврозоната отново да се върне в дефлационната ситуация. Ако Европейската централна банка започне да вдига лихвите твърде агресивно и съвкупното търсене започне да спада с бързи темпове, тогава може да се окажем в ситуация, при която инфлацията ще спадне отново под целевите 2 процента. И после ще е трудно да възстановим това ниво. Струва ми се, че рискът от дефлация все още съществува, но въпреки това не е тревога, която е от първостепенно значение за централната банка точно сега. При рекордните нива на инфлация, които имаме в момента, е лесно да се повишат лихвите поне до позитивна територия. И именно това прави Европейската централна банка.

По-високите лихви означават по-скъп дълг, а това може да се окаже пагубно за редица държави в еврозоната. Разбира се, Италия е най-яркият пример за това, но не е единствена.

Да, това е големият въпрос сега и ние видяхме реакцията на финансовите пазари, на които витаят опасения от т.нар. "фрагментация". Разбира се, за Италия са най-големите опасения, защото е голяма държава и е сериозен участник на пазара на правителствени книжа, но тя не е единствена. Има и други държави в периферията на Европа, които са изправени пред подобен проблем. Можем да се окажем в ситуацията, каквато имахме през 2011 година, когато натискът върху тези страни се разпространяваше като зараза.

Ако това се случи, ще имаме нов проблем. След пандемията шокът от войната в Украйна и проблемите с веригите на доставки в световен мащаб - на Европа със сигурност не ѝ трябва нова дългова криза. Струва ми се, че Европейската централна банка и фискалните власти - т.е. правителствата - трябва да намерят начин да избегнем ситуация, в каквато бяхме през 2011 година.