"По ръба" с Калина Андролова: Политически хипита искат дясното

Дотук чудесно! Всяка партия има нужда от почивка, най-малкото, защото властта похарчва доверието на електората, натрупват се грешки, така да се каже партията омръзва на народа. Без съмнение ПП имаха всички предимства да направят политически фурор, такъв, от който ГЕРБ и ДПС едва ли щяха да могат да се възстановят. Вместо това обаче ПП загубиха всички предимства, които електоратът, президентът, благосклонността на американското посолство, нескритата подкрепа на олигарсите, мразещи Борисов, услужливите медии и Фортуна им предоставиха. Политик с вътрешна сила и някакви качества не може да се спъне на чист плосък терен. Но както казва американският писател на фантастични трилъри Нийл Шустърман: „В игра, основана на чист късмет, винаги побеждава казиното“.

Кирил Петков беше премиер по случайност и по случайност проигра своя кабинет. Поведението на Кирил Петков като премиер беше скандално, авантюристично и непредсказуемо. Той често изненадваше дори собствените си коалиционни партньори, както това се случи с грубото и недобре защитено изгонване на руските дипломати, с прибързаните решения в енергийния сектор, с неадекватните арести на опозицията, с маркетинговата опаковка на оръжията за Украйна, с инициативата по Северна Македония, която беше придвижвана твърде неясно. Всичко в политическите действия на Петков беше импулсивно.

Хаосът, създаден от личностните особености на Кирил Петков, спомогна за подкопаване на правилата в политиката. Вместо да затвърждават правила, с каквато заявка ПП дойдоха на власт, те постигнаха обратното – нестабилност, излишна враждебност, употреба на едноличен, репресивен, антидемократичен манталитет в процеса на вземане на решения. Политиката е консервативна сфера, стандартизирана и институционализирана, властта се изразява в употреба на конкретни процедури. Всяко своеволие и излизане от правилата е анархия, то взривява политическата постройка. Кирил Петков не можа да различи именно това – държавата не е корпорация, която той може да ръководи с ексцентрични хрумвания. Групата на Кирил Петков има претенцията за юпи култура, но не видяхме от ПП нито една техника от най-успешните бизнес модели. Бих им подсказала великолепното мото на Google „Не бъди зъл!“, което можеха да приемат в междупартийните отношения. То поставя етиката преди политическото отмъщение. Най-голямата загуба, която Кирил Петков инкасира, е от липсата на контрол върху емоциите за нападение, и от заблудата, която всеки новоизкачил се на върха преживява – че държавният апарат му дава възможности да се разправи с всички, които не му харесват. Борисов също изпи своята горчива чаша в този план. И също загуби властта заради злоупотреба с тази илюзия, въпреки че за разлика от Кирил е много по-опитен. 

Припомням това, защото на фона на цялата драматургия от грешки, ПП правят заявка да придобият десния сегмент от избиратели. ДБ няколко пъти намекнаха, че са готови за предизборна коалиция. ПП обаче не са склонни, явно считат, че коалирайки се с ДБ ги легитимират като структура, вместо директно да отвлекат електората им. Интересно е да се наблюдава Кирил Петков, който продължава да говори как ще работи с ГЕРБ, но не с Борисов, с ИТН, но не със Слави Трифов и пр. А кой е Кирил Петков, че се опитва да дирижира цялото политическо пространство, да го подрежа, наглася, да казва този „да, този „не“. Наложи се Борисов да заяви: „Да оставя една силна партия да стане брошка на ПП като ДБ, няма да стане“.

ГЕРБ отдавна са мишена за разпарчетосване. Положиха се колосални усилия от страна на външни и вътрешни фактори ГЕРБ да бъдат премахнати от политическата сцена. Ядосани олигарси търсеха отмъщение, а външни фактори ползваха ресурсите им, за да съчинят още по-марионетно управление, което да няма съмнения в задачите, които трябва да свърши. Борисов се задържа устойчиво във властта, а когато се задържиш устойчиво, придобиваш характер за възразяване. За съжаление на тези, които вложиха ресурси, обаче, Кирил Петков наистина провали работните им планове. Борисов е на път да се завърне като задължителна и носеща конструкция за изграждането на стабилно евроатлантическо мнозинство в парламента. 

ПП наистина имат много ниска политическа култура. Опитът да бъдат оправдани с аргумента, че са неопитни, е несъстоятелен. Относно амбициите им да са водещи в дясноцентристкия политически сектор, трябва да се отбележи, че жълтопаветният градски електорат е много емоционален, лесно се поляризира, звучен и протестен е, бързо отхвърля някого, но именно заради всичко това не може да се обединява от лидери с вкус към омразата и тоталитарната практика. Това е електорат на позитивното отношение към света. ПП не приемат другомислието, другите партийни и идейни играчи, въобще нещо друго, различно от тях самите. Движат се по пътя, който извървя старата десница от 90-те – търсене на врагове, отхвърляне на всичко, различно от фанатична, слугинска преданост във възгледите, черно-бяло възприятие на света, дамгосване и остракизъм на всички, които не споделят болестната форма на еднопланово мислене. Светът обаче е разнообразен и запазва тази си форма, като изхвърля фанатиците. Прагматичната политика е унифицирана и лишена от радикализъм. Тя няма нищо общо с културата на корпорацията и разгула на високия мениджмънт. Поради тази причина не само кабинетът „Петков“ е провален, но ще се провали и опитът на Петков да лидира дясното, т.нар. евроатлантическо електорално пространство.