На 20 юли отбелязваме 119 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

публикувано на 20.07.22 в 11:14

Наум Кайчев

Снимка: БГНЕС

Интервю на Мария Филева с доц. Наум Кайчев в предаването ''Нощен Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Илинденско-Преображенското въстание е въстание на Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август (нов стил) 1903 година в Македония и на 19 август (нов стил) 1903 година в Одринско.

"Това въстание има много имена, защото като палитра избухва от Запад на Изток, от албанските планини до бреговете на Черно море. Българският народ в османската империя, който се намира под едно тежко чуждо владичество въстава за свободата за политическа самостоятелност. Въстанието е вдигнато от национално-освободителната организация на македонските и тракийските българи. По онова време тя формално се нарича тайна македоно-одринска революционна организация и на един специален конгрес в Солун през януари 1903 се взима решение, че, за да се постигнат нейните цели, а именно политическа автономия на Македония и Одрин, като под одринско се разбира одринския вилает, Одринска Тракия, да се вдигне едно повсеместно въоръжено въстание и в последствие се стига през лятото на 1903 годна до това повсеместно въстание на нашите предци", каза за БНР доц. Наум Койчев, преподавател по история в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и заместник-председател на Македонския научен институт.

По думите му въстанието е по-масово в Битолския вилает.

На 20 юли отбелязваме 119 години от избухването на Илинденското въстание, продължено от Преображенското въставане на Странджа и на Серско - на Кръстовден.

По думите му най-силно е въстанието в Югозападна Македония

"Дамян Груев, Борис Сарфов и Анастас Лозанчев определят на хубавия православен празник - Илинден - Свети Илия да избухне въстание и така се стига до тази величава епопея".

"Основните сражения са около 2 месеца, към средата на септември се дава една централизирана команда от главния щаб на Битолския революционен окръг, че трябва да се демобилизират и да се прекратят активните въстанически действия. В отделни места сраженията продължават чак до октомври. Активният период е месец и половина, но продължава въстанието в отделни места три месеца", допълни за "Нощен хоризонт".

Наум Кайчев е роден на 29 октомври 1970 г. в София. Родът му е с произход от костурското село Кономлади. През 1992 г. завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1994 – 1995 г. е гост-докторант в Оксфордския университет, Великобритания. От 1998 г. е доктор по история, а от 2002 година преподава Нова и съвременна балканска история в Софийския университет. От 2015 г. е доцент и ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“ в Софийския университет.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска