Проект на ЮНЕСКО и частна технологична компания прави възможно запазването на културното наследство, като превръща всеки притежател на мобилен телефон в съмишленик на каузата.
Тао Томсен е съосновател на проекта Back up Ukraine, който буквално създава резервни копия на исторически обекти в Украйна. Причината: нуждата да се запази културната идентичност.
"Унищожаването на културното наследство на един народ е най-бързият начин за изтриване на идентичността. Подобно действие не трябва да притеснява единствено музейните работници, хората които работят с произведения на изкуството. Това е война срещу културата, която цели да подрони усещането за национална идентичност. А това вече има отношение към пропагандните твърдения на руснаците, че украинците на практика никога не са били отделна нация, а руски аутпост, който в някакъв момент е трябвало да бъде върнат обратно. Проектът е равносилен на това, което вие правите със семейните си снимки. Съхраняваме ги, копираме ги. Същото правим с важните си файлове и документи.
Но какво би се случило, ако успеем да направим копие на националното богатство на една държава? Което на практика звучи абсолютно безсмислено до момента, в който не намерим правилния инструмент. Благодарение на калифорнийски стартъп и технология за триизмерно заснемане, успяхме да превърнем всеки телефон, който е в Украйна, в средство за събиране на неограничено количество данни за културните обекти. Изведнъж нещо, което може да бъде направено с оборудване за хиляди долари, достъпно само за филмовите студия, на практика става осъществимо от всеки, който има мобилен телефон."
Как работи прави приложението?
Доброволци в Украйна заснемат историческия обект, данните за него се качват на защитен сървър, а от тях чрез специален софтуер могат да бъдат изградени триизмерни модели на заснетия обект.
Тао Томсен твърди, че за това не е нужна особена подготовка. 26 000 културни обекта са определили със сателит.
"Всичко започна много добре и стигнахме до около 6000 сваляния на това приложение само за първите два месеца. Бяха хора, които искаха да запазят културното си наследство. Технологична компания помогна с това да създаде нов формат, който би могъл да бъде адаптиран лесно. Запазихме в тайна местоположението на направените снимки.
ЮНЕСКО и още една компания застанаха зад проекта, за да се разберат хората, че това е сериозна инициатива. По проекта помогнаха и доста украински архитектурни фирми. Местните власти също оказаха сериозно съдействие, за да могат хората да имат достъп до съответните културни обекти. Проектът не е приключил. Разширяваме възможностите му.
Сега можем да правим 3D модели на сгради, които вече са били унищожени. Като дървения манастир Светогорска лавра в Донецка област, който изгоря при ракетна атака. Той е в списъка с културното наследство на ЮНЕСКО. Сега ще правим триизмерния модел от съществуващи вече заснемания с дрон. В момента си комуникираме интензивно с дрон обществото в Украйна, за да може то да ни предостави тези данни."
Тао Томсен разказва, че проектът за украинското културно наследство гледа и към времената, когато войната ще приключи, а тогава проектът ще стои в основата на възстановяването на държавата.
"Вече търсим начини как сканираните данни да послужат за новото пресъздаване в реалния свят на тези културни монументи и места. Говорим с различни културни институции, за да разберем как проектът може да бъде по-мащабен, дори световен. Основната цел на този проект беше да помогне на Украйна. Но в световен мащаб може да направим своеобразен дигитален Ноев ковчег на културното и историческо наследство. Един от важните изводи, който си направихме, е, че щом можем това да го направим по време на война, това може да стане по всяко време и навсякъде."
През 2015 година инж. Дейвис Динков от БАН е използвал подобна технология за триизмерно моделиране на паметника на връх Околчица. Написал е дисертация за използването на технологията.
"Включително може да се направи модел на скулптура с любителски телефон. Тези снимки след това се обработват, като се възстановява структурата на заснетия обект. Това е революцията в близкодистанционната фотограметрия в последното десетилетие", изтъква инж. Дейвис Динков от БАН.
Динков работи по проект за парковете Врачански Балкан и Железни врата в Румъния по точна дигитализация на природното и културно-историческо наследство.
Геозезистите, археолозите, изследователите се възползват от създадените т.нар. цифрови близнаци. Динков си припомня, че това за първи път е било използвано от японски учени, които комбинирали снимки от Рим, но… на обикновени туристи.
"Комбинирайки всички тези снимки, се възстановяват различни сгради – исторически, обикновени. В България този метод вече набира скорост."
За Тао Томсен, съосновател на проекта, който буквално създава резервни копия на исторически обекти в Украйна, дигитализирането има по-дълбок смисъл от запазването на културното наследство.
"Виждаме как достъпността до тези технологии – просто с мобилен телефон да запазиш нещо ценно, прави хората от пасивни наблюдатели и ползватели на дигиталното съобщение в действащи хора. Оттам нататък доброволците стават от аудитория - сътрудник. И второто нещо, което се случва, е, че вместо да ги подбуждаме да правят нещо, реално им даваме инструментите, за да го правят това нещо. Това е вече смисълът на дигиталното пространство. То е стъпило в реалния свят. Превръща се в „продължена реалност“, ако мога да използвам този термин.
Това комбинира познатата ни виртуална реалност, добавена реалност, смесена реалност. По–просто казано - технологията е еволюирала до точка, в която вече е въвлечена в реалността и тя просто не е виртуална реалност. Тези два свята от доста време се приближават един към друг и се свързват. Така както е станало с фантастиката, че някой може да говори с някого от разстояние. Или телемедицината, която достига до най-затънтените места по света. Дигитализирането е инструмент, който ни помага да заобиколим законовите, културните, физическите бариери."
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...
Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..
Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..
Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..
" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара. Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
Очакваме медийна атака, инвестициите да приключат завинаги и Ивелин Михайлов да бъде убит или инсцениран арест. Това заяви в интервю пред..
"Няма как да не се съглася, че политическата система в този ѝ вид е в много тежка криза. Явно се вижда как кабинетът на Главчев оказва много сериозна..
Няма как да има две ДПС-та, има едно и то е под лидерството на почетния председател Ахмед Доган. Всеки, който не върви по този път, не е ДПС...