Костанца Рангелова: Зависимостта на Европа от руския газ се засили след анексацията на Крим

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Силвия Великова с Костанца Рангелова в предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Зависимостта на Европа от руския газ се засили след анексията на Крим през 2014 година. Наблюдава се как от 2014 до 2022 г. Германия и Италия от 30-40% газ, който купуват от Русия, стигат до 50% преди войната в Украйна".

Това каза пред БНР Костанца Рангелова, експерт от Центъра за изследване на демокрацията. Тя е съавтор на анализа "Кремълски наръчни в България: нова страница или още от същото?", в който основните изводи са:

"Настояването на българския бизнес и политически лидери за връщане към директни доставки на газ от „Газпром“ е погрешно. То се основава на преувеличен риск от недостиг на газ и пълно непознаване на геополитическите рискове от последващи съкращения на доставките и от изнудване от страна на Кремъл.

Основната причина за настоящата криза в България са значителните инфраструктурни и политически пречки. България има сравнително малко потребление на газ и множество входни точки за доставка. Но понастоящем страната все още няма пряк достъп до доставки на неруски газ.

Необходими са допълнителни доставки на втечнен природен газ, за да се намали зависимостта от газа от Чирен и сигурността на доставките след декември 2022 г., особено през останалата част от отоплителния сезон". 

По думите на експерта реално газ има и можем да се справим и без "Газпром":

"Можем да купуваме газ от Азербайджан, който може да ни осигури 1/3 от цялото потребление, ако приемем, че всичко е наред и интерконекторът заработи до 1 октомври. Това е предостатъчно да покрие нуждите на домакинствата и топлофикациите". 

Според нея останалите 2/3 могат да бъдат осигурени от договорените 3 танкера с втечнен газ и от газохранилището в Чирен:

"Въпросът е колко бързо можем да го напълним преди отоплителния сезон. Що се отнася до газа от хранилището в Чирен, максималният капацитет за добив е 40 GWh на ден (постепенно намалява, когато хранилището се изпразва). Въпреки че в момента то е запълнено на 48%, до 1 октомври може да достигне 76% (ако се запази темпът на запълване от втората половина на юли). Следователно „Чирен“ може да покрие изцяло дефицита на доставки през октомври и ноември спрямо нормалното търсене. В началото на декември обаче, хранилището ще бъде отново запълнено едва на 48% и ще може да поддържа само 38 GWh на ден като максимален капацитет на добив. Това ще остави непокрит дефицит на доставките от 17%, а до края на годината нивото на газ в „Чирен“ ще е едва 30%. В случай на ниско търсене обаче (ако приемем 20% спад спрямо нормалните нива, поради по-високите цени) траекторията на съхранението е сходна с тази от 2021 г., като не оставя дефицит".

Рангелова уточни, че заради високите цени търсенето на газ в страната вече е намаляло с повече от 20%:

"Търсенето за битово отопление вероятно също ще намалее значително през зимния период, тъй като цените на газа за домакинствата скочиха рязко, стимулирайки преминаването към електроенергия. Допълнителна държавна подкрепа за инвестиционните разходи, особено за термопомпи, би могла да ускори този пазарно-обусловен отказ от газ". 

Тя подчерта, че не е задължително бизнесът да освобождава служители, ако става дума за частично намаляване на потреблението на газ, а не за спиране на предприятието:

"Организирането на търгове за намаление на потреблението от страна на промишлените потребители също е подходяща стратегия не само за облекчаване на потенциалния дефицит, но и за получаване на много по-ясна представа за това какво ще бъде действителното търсене на газ от сектора през следващите месеци".

Интервюто на Силвия Великова с Костанца Рангелова в предаването "Преди всички" можете да чуете от звуковия файл.