Наблюдавайте нощните явления възможно по-далеч от градските светлини

„За нощните явления препоръката е възможно по-далеч от градските светлини“, предупреди физикът, който е част и от Катедра "Астрономия" при Софийския университет:
"Примерно някои неща, като да кажем Персеидите - те се наблюдават най-добре от планините. Не е нужно човек да е в града и дори не е препоръчително, тъй като такива явления се наблюдават далеч от градските светлини, т.е. на места, където е тъмно“.

Трудно се намират такива места по българското Черноморие, тъй като е силно застроено, добави Маркишки:
„Затова определено препоръчваме планински райони и може би в Добруджа, в равнинните участъци - все пак още има места, където по-малко градове светят, повече са селата или места, където са земеделски площи. Но традиционните препоръки, които даваме са планините в западната част на България, макар че пък куриозно е, че в източната част на България безоблачните нощи са по-голям брой, което е логично, тъй като няма планини“.

По думите му, ако желаещите да наблюдават метеорните потоци „нямат телескоп, понякога и далекоглед върши работа“:
„Метеори се наблюдават с невъоръжено око, тъй като там стремежът е да може да се вижда възможно по-широка част от небето. Нямаме нужда от оптичен уред, тъй като той ограничава полезрението до няколко градуса или до няколко пъти... Дори има традиция, когато се наблюдава организирано - няколко наблюдателя сядат с гръб един към друг, като всеки наблюдава определена част от небето“.

„Персеидите по принцип започват от около 17 юли и продължават до към 24 август. Тази година максимумът на това явление беше на 13 август след 4 часа българско време, докато се разведели", обясни Маркишки за пикът на метеорния поток, който тази година беше труден за наблюдение заради Пълнолунието. Именно блясъкът на ярката Луна частично ни лиши от звездния спектакъл, който наричаме "дъжд от падащи звезди".

„Пълната Луна създава един светъл фон на небето. И на това засветено небе не можем да виждаме слабите метеори - случва се така на няколко години", уточни физикът за Персеидите, които са част от праховата опашка на кометата Суифт-Тътл, която преминава през вътрешната част на Слънчевата ни система преди повече от век.

Има и друга възможност за пропусналите този летен метеорен поток:
„Има и един преди началото на зимата - Геминиди, който е с максимум на 14 декември. Той също тази година е когато Луната е буквално два дни след пълнолуние. Така че може да се наблюдава от 15 до 17 декември в първата половина на нощта, когато Луната още няма да е изгряла. Освен него има други метеорни потоци като Леониди на 17 ноември, които обаче са с много ниска активност, примерно 15 метеора на час“.

Заедно със сезоните се променя и видът на звездното небе, като условно можем да разделим съзвездията на пет групи – „летни, есенни, зимни, пролетни и околополярната област“, която винаги е видима, каза още Пенчо Маркишки:
„Голямата мечка и Касиопея са видими почти през цялата година на различна височина от хоризонта, докато останалите съзвездия, наблюдаващи се по-така в зенита и в южната част на небето особено - те са точно сезонни. В момента в посока юг са видими съзвездията Скорпион, Стрелец, Змиеносец, а високо в зенита е съзвездието Херкулес, което е пак голямо като площ, но е слабо. Най-ярките облаци в Млечния път се наблюдават по посока на съзвездията Стрелец и Щит и продължават нагоре към т.нар. Летен триъгълник, формиран от три ярки звезди - Вега, Денеб и Алтаир, които около полунощ са най-високо в небето. Те доминират в лятното небе, като след три месеца няма да в така - тогава Летния триъгълник ще го виждаме залязващ на запад, а над нас ще бъдат високо ще бъдат съзвездия като Пегас, Андромеда, Персей, Овен, които са типично есенни съзвездия“.

„Зимните съзвездия следват след още три месеца - популярното съзвездие Орион заради човекоподобната му фигура, Бик или Телец, Колар, Близнаци, Еднорог, Голямо куче, Малко куче. Тези сега са още невидими. И останаха пролетните, които в началото на нощта ги виждаме в западната част на небето да залязват. Това са Воловар и Дева - две много ярки съзвездия. Също донякъде Везни и малки съзвездия от рода на Косите на Вероника, Ловджийски кучета, а и самата Голяма мечка се наблюдава най-добре на пролет. Други типично пролетни са и Херкулес, който вече го споменахме като лятно - той е в една преходна област, добави физикът, както и обясни, че в някои от пролетните съзвездия се наблюдават много галактики, включително черни дупки“, каза още той.

По думите на физикът освен звезди, ако погледнем през прозореца можем да съзрем и някои планети:
„Около началото на нощта още се вижда Сатурн, който в момента е в съзвездието Козирог и се наблюдава над югоизточния хоризонт - в началото на нощта ниско над него, а с напредването на нощта той се издига. Някъде около полунощ на изток се вижда да изгрява един много ярък обект - това е Юпитер. По-късно изгрява и Марс, което е почти оттатък Слънцето в момента - в почти противоположната част спрямо нас на орбитата си. поради което той изглежда доста мъничък. И Венера, която изгрява около час и половина преди изгрев слънце. , Някъде към 4:30 часа от София ниско над източния хоризонт изгрява един особено ярък обект, който се издига бавно - това е Зорницата, често я бъркат със звезда. Зорницата и Вечерницата са един и същи обект, като още Питагор е разбрал това в Античността и в зависимост от това, дали се наблюдава, както ние казваме - утринна видимост или вечерна видимост съответно е Зорница или Вечерница. В момента мисля, че се наблюдава сутрин“.

В мрака обаче, могат да бъдат забелязани и други обекти - мъглавини и звездни купове, каза още физикът, който е съставил каталог под името "Гид на любителя астроном":
„Това е ежегодно от 2019-а, като всеки път книгата е посветена на различни теми от астрономията и от оптиката, които имат някакво практическо значение за всички любители, студенти и наши колеги, които по-професионално се занимават. Това е във втората част на книгата, а в първата се съдържа астрокалендарна част, където са описани всички астрономически явления - предстоящи през годината, които ще могат да се наблюдават в България. По-специално внимание съм отделил на условията за тяхното наблюдение от София. Това е традиция - от всяка една страна астрономическите институции издават някакви алманаси или календари, които са изчислени за тяхната столица обикновено“, обясни Пенчо Маркишки за своята книга, която е по-скоро упътване за всеки, желаещ да проследи движението или по-точно местоположението на небесните обекти.

Подробности, както и цялото интервю с него може да чуете в звуковия файл.