Има ли "мъртви души" в секционни комисии в област Пазарджик?

Има сигнали, че в област Пазарджик, политически партии са предлагали за членове на секционни избирателни комисии отдавна починали хора. Тук не става дума за избирателни списъци с "мъртви души", а за състав на секции, които реално трябва да проведат изборния процес на 2 октомври. Близките на починалите не знаят как партиите се е сдобила с техните лични данни, тъй като приживе тези хора никога не са участвали във въпросните секции. Има ли търговия с лични данни? 

Има ли търговия с лични данни, този въпрос си зададохме, след като получихме официална информация, че в Панагюрище, мъж, който е починал през 2018 година, е предложен за председател на Секционна избирателна комисия, а друг, който е починал през 2021-ва, е предложен за член на друга Секционна избирателна комисия, пак в Панагюрище. Още по-куриозното е, че тези хора никога не са участвали в панагюрски секции, тъй като са от други общини. 

Законът не позволява да бъдат съобщени имената на тези хора, които са са предложени от политическа партия "Продължаваме промяната". 

До тази информация достигна кореспондентът на БНР в Пазарджик, след като изпрати официално запитване – "Има ли мъртви души в секционните избирателни комисии?", като въпросът бе изпратен до всички общини в Пазарджишка област, позовавайки се на Закона за достъп до обществената информация. 

Първи отговориха от Панагюрище. Засега отговор от по-голямата част от останалите общини няма, тъй като срокът за това е 14 дни, но, по неофициална информация, случаите на хора с некоректни лични данни, които без тяхно знание са посочени за членове на секционни избирателни комисии са десетки.

Председателят на РИК Пазарджик Антони Върбев коментира, че с подобно явление - отдавна починали хора да се вписват в СИК-ове, до този момент не се е сблъсквал.  

Кметовете на общините отказват да коментират коректността на въпросните списъци, тъй като по Закон това е отговорност на политическите партии и на районните избирателни комисии. Кметовете мълчат, защото се опасяват, че ще бъдат обвинени в политическа пристрастност и пряка намеса в изборния процес. Кметските администрации имат правото да осигурят единствено добрия климат, за да могат партиите да договорят квотния принцип в секционните избирателни комисии. Ако партиите не се договорят, какъвто е случаят в общините Пещера и Лесичово, топката отива в РИК. 

Както се вижда, въпросът дали носят наказателна отговорност партиите, които представят некоректни списъци, в които има и "мъртви души", остава с повишена трудност. 

След като направят проверка, Районните избирателни комисии са длъжни единствено да върнат неточните списъци в Общината, а Общината като куриер да ги препрати на партиите, за да се коригират. Полицията и прокуратурата могат да се включат в евентуално разследване само ако има подаден сигнал за злоупотреба или търговия с лични данни. 

След като районните избирателни комисии мълчат и не сигнализират, колко хора ще разберат, че техни починали близки са във въпросните списъци? Вероятно единици, защото тези случаи не се огласяват нито от РИК, нито от самите партии. Затова апелът е към хората - всеки, който сам потърси информация и разбере, че има злоупотреба с лични данни на близки хора, може да подаде сигнал в прокуратурата, като паралелно с това може да заведе и граждански иск към самата партия за нанесени неимуществени вреди. Кметовете по места също могат да помогнат за прекратяване на тази нередност. 

От Районната избирателна комисия съобщиха, че тази вечер (1 септември) извънредно ще заседава и ще реши дали конкретните случаи ще бъдат предадени на прокуратурата и полицията.