Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Марчела Абрашева: "Октомври 2022-ра не е ноември 2021-ва. Дано старите и новите политически елити са си научили урока

Вот 2022: Управляема държава ли е България?

Проф. Ивайло Дичев: Има много важни и сериозни теми, които се прикриват зад танците на Кирил Петков

Снимка: Ани Петрова

Поради множеството турбуленции процентът на хората, които в последния момент решават за кого да гласуват, расте, затова и кампанията има значение, смята социологът Марчела Абрашева. По думите ѝ заради това, че все още има много хора, които не са се определили, по-точни ще бъдат проучванията, които ще се направят с напредването на предизборната кампания.

Без никакво съмнение инфлацията, цените, цялото пренареждане ще определя много неща, посочи социологът в интервю за БНР.

"В България има исторически наложила се тенденция непрекъснато да се плашим. Цените бяха плашило дори когато не бяха особено високи."

Марчела Абрашева

Относно геополитическата ориентация на страната ни в контекста на предстоящите избори Абрашева отбеляза, че според нея "вдигането на тази тема е опасно и сериозно."

"Демонстрацията в Прага е част от нещо по-голямо, което в някои европейски страни тръгна - има ли начин обществото да се солидаризира и да се опита да пести. Тази тема тук при нас изобщо отсъства. (…) В рамките на по-голямата Европа, която е уязвима, има и остават теми, които ние или поне нашите политици в рамките на тази предизборна кампания не споделят", изтъкна Марчела Абрашева.

"Октомври 2022-ра не е ноември 2021-ва. Отвъд червените линии, отвъд цялата тази психология на личните отношения, с която непрекъснато се занимаваме, въпросът стои така – дали старите политически елити и новите политически елити са научили своите уроци от последната година. А то е, че каквото е да е съотношението на силите, постарому не може да се продължава. Както и някой, който има много добри вероятно намерения и иска изцяло по своя воля по нов начин да преподреди всичко за 6 месеца - също не е възможна стратегия. Все още се усеща в изявите на всички тази идея – ако сме с 2% повече или с 5 депутата повече, ние ще можем да наложим изцяло нашия модел."

Ивайло Дичев

Според културния антрополог проф. Ивайло Дичев началото на предизборната кампания е отчетливо.

"Кампанията започва доста яростно. Тон за това дава служебното правителство, което се включи в тази кампания с нечуваната атака срещу предишната коалиция. Всички се чудим какво точно иска президентът Радев – дали си прави свой проект, ляво-националистически, дали някакви руски интереси обслужва, дали си отмъщава лично."

От друга страна според него имаме сериозни политически дилеми – например много ли пари дадохме за социални разходи, ще закъсаме ли след 3 години или обратно – да се стегнем, да пазим финансовата стабилност.

"Зад темата за газа и Русия се крие нещо съвсем друго – протестните партии, протестният блок, който е доста голям в България, виждат в Русия обратното на това, което сме ние в момента. Партии има, които направо призовават да излезем от Европейския съюз", смята проф. Дичев.

"Янев се преживява като Орбан. Той казва – ще реформираме Европейския съюз, ще се противопоставим и т.н. Тоест, още една дилема – дали да чупим, да се противим, да седим в ъгъла, или обратно – да се интегрираме в големия, богат западен свят и заедно с тях да решаваме проблемите. Много важни и сериозни теми, които се прикриват зад танците на Кирил Петков…"

"Европейското единство за голямо съжаление не е много сигурно. Вътре има най-малкото една страна – Унгария, която не е много ясно на коя страна е. Но Европа е малко постмодерен конструкт, без център, политически. Никой не може да ни наложи на нас или на унгарците някакви неща. Европа е прекрасно място, културно място, но да не разчитаме тя да има някаква политическа воля, за да направи някакви неща. По-скоро атлантическото семейство е движещо", подчерта културният антрополог в предаването "Неделя 150".

Марчела Абрашева и Ивайло Дичев

"Цялата работа в момента при нас като общество е да разберем, че трябва да направим крачка отвъд – запазвайки идеологическите си пристрастия, да позволим на тези партии да взаимодействат."

Влизаме в момент, в който да се замислим "управляема ли е България", обобщи културният антрополог.

Цялото интервю с Марчела Абрашева и проф. Ивайло Дичев слушайте в звуковия файл. 

Снимки: Савина Спасова

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51

Скъсана ли е връзка между цивилизационния и технологичния напредък?

" Съществуването е винаги някакъв парадокс, който трудно можем да си обясним . Появяваме се от нищото и целият ни жовот е пътуване към нищото...За хората, които са "подпрени" на вярата светът може би да изглежда по-различен, но безспорно е, че има една територия на непознаваемото , която каквато и наука да го заобикаля, каквито и открития да..

публикувано на 20.11.24 в 17:34

Столичен ресторантьор: Има протекции и чадър за част от бранша

" Има странна симбиоза между част от регулаторните и контролиращите органи и част от ресторантьорския бранш ", изказа мнение пред БНР Дарин Стойков, който е собственик на заведение в София. Той допуска, че има данъчни протекции и политически чадър за част от бранша . Според него обаче протекциите не свършват в контролния орган, а..

публикувано на 20.11.24 в 15:32

Все още всяко трето дете у нас живее в риск от бедност и социално изключване

" България е поела в една не много добра посока. Все още всяко трето дете в България живее в риск от бедност и от социално изключване , което автоматично го лишава от всички възможности, които биха му позволили да развие пълния си потенциал". Това заяви пред БНР Боряна Гидикова – директор "Комуникации" в УНИЦЕФ-България. На днешния..

публикувано на 20.11.24 в 11:51

Търговията с домашни любимци - бизнес за милиони

Международната организация за защита на животните "Четири лапи" съобщи, че 80% от кучетата, които се продават на пазара в Европа, не могат да бъдат проследени до проверени и легални източници . Това на практика означава, че няма информация каква е историята на животното и в какви условия е родено и отглеждано до продажбата. Оказва се, че..

публикувано на 20.11.24 в 09:41

Увеличават се участниците в движението "100-те национални обекта"

Преди дни в София се състоя церемонията по награждаване на печелившите участници в Националното движение "Опознай България - 100 национални туристически обекта" . В списъка на годишната игра с награди участваха общо 2468 притежатели на отличия.  Тази година участниците в движението се увеличават с около 50 000, а от създаването му през 1966 г...

публикувано на 19.11.24 в 12:13