Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Навършат се 44 години от самолетната катастрофа край Тлачене

Причините за авиоинцидента и досега са неизяснени напълно

Паметник на загиналите в самолетната катастрофа край Тлачене
Снимка: METTA/Facebook

С траурна церемония във вторник, 20 септември, ще бъде почетена паметта на загиналите при самолетната катастрофа през 1978 година. Тогава в обширна местност между три врачански села се разбива "ТУ - 134" десетина минути след излитането му от летище София по редовен курс към Варшава. Губят живота си всички на борда - седемчленният екипаж и пътниците поляци и българи, общо 66 души. Сред тях са националната треньорка по художествена гимнастика Жулиета Шишманова и тогавашният полски министър на културата. Има и юноши спортисти от двете страни. Причините за авиоинцидента и досега са неизяснени напълно. Темата все още вълнува близките на жертвите. Много от тях, особено от полска страна, често посещават паметника, изграден на мястото на инцидента.
Снимка: METTA/Facebook

На 16 март 1978 година малко след 13 часа самолет "ТУ - 134" излита в изпълнение на редовен полет от София до Варшава. Когато достига височина от 4900 метра се завърта внезапно на 135 градуса и започва да се снишава с голяма скорост. Катастрофира в обширна местност по коритото на река Бриша между врачанските села Габаре, Тлачене и Върбица на стотина километра от столицата. Оцелели няма. Загиват седем души екипаж и 66 пътници - 39 поляци и 27 българи. В историята на гражданска ни авиация това е една от катастрофите с най-много човешки жертви. Под заглавие "Злополука с български самолет" съобщава на следващия ден за трагедията партийният официоз "Работническо дело" в кратка дописка на последната си страница. Също толкова пестелив е и вестникът на тогавашния Врачански окръг "Отечествен зов". Снимки няма, но става ясно, че правителствена комисия ще разследва причините за катастрофата. Те остават под въпрос и досега, 44 години по-късно.

Кметът на Тлачене Тошко Сашов  Снимка: Ива Антонова
"Дълго време е мълчано. Няма отговор как точно се е случило, защо се е случил не се знае. Аз съм свидетел, спомням си тогава бях на 7 години и бях на най-високата точка. Учех се да карам колело и видях самолета толкова ниско, че можех да видя хората, които бяха на стъклата и това ми се запечата. Самолетът направи обратен завой и след три километра падна", каза за БНР кметът на Тлачене Тошко Сашов. 

Протоколът от огледа на местопроизшествието е един от малкото публично достъпни документи за катастрофата. В него е отбелязано, че огледът е продължил повече от 24 часа. Работата на терен е подпомогната от местни хора. Един от тях е Венцислав Василев.

"Самолетът беше на парчета, имаше дрехи, части  от хората - трагедия.... Нещо е станало във въздуха, за да може той да бъде на такава широка територия разпръснат".

Дълбоко сме потресени от пренебрегването на разследването, пишат през февруари тази година близки на загиналите поляци в мотивите за откриване на дарителски фонд за събиране на средства за юридически услуги за предприемане на правни действия за пълно осветляване на катастрофата. Те подлагат на съмнение официалната версия, че самолетът е паднал поради повреда в електрическата му инсталация. Според тях, има разминаване между твърденията за височината, от която е започнал да пада, и факта, че е бил раздробен на парчета не по-големи от метър. Раздробени до неузнаваемост са били и телата на жертвите.

Паметник на загиналите в самолетната катастрофа край Тлачене

Публикация във Фейсбук профил, обединяващ техни близки, показва, че през юли са предприети първи стъпки в Окръжния съд във Варшава за изясняване на причините за трагичния инцидент.
Година след него, през 1979 -та година, със средства на роднини на загиналите и със съдействието на БГА "Балкан" в района на катастрофата в местността Бриша е издигнат паметник. Той е единственият у нас, посветен на жертви на самолетна катастрофа в мирно време. Върху двете триметрови плочи от полиран гранит са изписани имената на всички, загубили живота си при авиоинцидента. До преди десетина години обаче, монументът беше потънал в храсталаци и забрава. Бяха изчезнали металната му ограда и вратичката към нея и плочките, които маркират един от подходите към него.

Кметът на Тлачене Тошко Сашов допълни:

"До местността е трудно да се стигне, но това не е пречило през последните 8 години да поддържаме паметника в приличен вид и да се срещаме с близки на загиналите".

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл. 

По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09

Пътуване във времето с калоферската дантела и традиции, подчинени на род, Родина и роден край

"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..

публикувано на 15.07.24 в 11:08

Етнология на спорта "като истинския живот" - всичко, навсякъде, наведнъж

Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..

публикувано на 14.07.24 в 19:24
Софийската синагога

Улица в Тел Авив ще носи името на главния равин на България Ашер Хананел

Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част  на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..

публикувано на 14.07.24 в 06:05

Как живеят хората в украинското българско село Камчик?

19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура  Отзвук от 19-та Световна среща на..

публикувано на 13.07.24 в 07:15
Гергана Василева Румен Иванов

Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите

Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите.  От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да  живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..

публикувано на 10.07.24 в 17:33