Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Мега избори предстоят утре в Босна и Херцеговина

Тоби Фогел: Необходима е ефективна международна мисия по сигурността в Босна и Херцеговина

Снимка: N1, europeanwesternbalkans.com

Утре - освен у нас - избори ще се проведат и в Босна и Херцеговина. Мега избори ще бъдат те - за тричленното президентство на страната, за двете камари на парламента в Сараево, за парламент, президент и двама вицепрезиденти на Република Српска, за двукамарен парламент на Мюсюлманско-хърватската федерация и за парламентите на 10-те кантона в нея. Над 530 души ще бъдат назначени на законодателни или други длъжности от босненските избиратели. По списък техният брой е 3,4 милиона, а според преброяването от 2013 година населението на страната е само със 100 хиляди повече.

Вот насред най-тежката политическа криза след войната през 90-те години е единодушното усещане сред хората, вложили немалко дипломатически усилия и експертен труд в изграждането на Босна и Херцеговина такава, каквато е днес.

Босна всъщност е в перманентна парализа - още от постигането на Дейтънския мир. Трите най-големи етнически общности - бошняци, сърби и хървати - са почти напълно политически разделени. Противопоставянето помежду им е толкова ожесточено, че осъжда на дисфункция държавата. През август инфлацията в Босна беше 16,8 на сто на годишна база - почти най-високата в Европа. А властите не могат да се разберат за облекчителни мерки за населението и за бизнеса. Официалното ниво на безработицата е 30 процента. Млади хора масово емигрират. Близо 300 000 души са напуснали Босна през последните 9 години. Работната сила на бюджетна издръжка същевременно наброява 212 000 души, чиито заплати, по данни на централната банка, възлизат на една трета от бюджета. 

И това са само част демографските и икономическите проблеми пред страната. Политическите добавят към микса взривоопасна перспектива. Защото лидерите етносационалисти - Милорад Додик на босненските сърби, Драган Чович - на хърватите, и Бакир Изетбегович - на бошняците - поддържат разделението и подклаждат напрежението. Додик плаши с отцепване на Република Српска, Чович - с "териториална реорганизация", а Изетбегович се кълне, че на всяка цена ще предотврати промяна на границите.

"Картел на мира". Така определят това статукво от базираната в Берлин инициатива Съвет за политики на демократизация, имайки предвид резултатите от постигнато с международно посредничество мирно разделение на властта по етноси в бивши военни зони. Политологът Тоби Фогел е част от този Съвет: 

"В Босна сме свидетели тъкмо на това - Дейтънското мирно споразумение, което беше подписано преди повече от четвърт век, се оказва невероятно издръжливо нещо. Имам предвид, че то беше създадено като средство за прекратяване на войната, а не като трайна управленска система със съответния контрол върху политиците. И така, понастоящем в Босна на всеки 4 години се провеждат избори и поне на повърхността тя изглежда демократична държава. Но всъщност продължава да е в ситуацията, в която беше през и веднага след войната. Ситуация, в която проблемите и страховете, заради които са воювали, още се използват за мобилизиране или демобилизиране на избирателите в полза на конкретна партия или политически лидер".

Милорад Додик от името на сърбите в Босна, или поне на своите избиратели, заяви: "Казваме ясно, че Босна и Херцеговина не е място, в което искаме да останем дълго време. Ако зависеше от нас, нямаше вече да сме там. Аз съм човек, който е готов на лична жертва за целта, която се нарича Свобода и независима Република Српска". 

Не по-малко отдаден на своята общност е Изетбегович: "Преборихме се за независимостта на Босна и Херцеговина. Създадохме героична армия и съхранихме хилядолетните ни граници. Босна и нейните граници ще надживеят всички душмани - и старите, и тези, новите". 

Ясно е, че Додик и Изетбегович никак не се харесват. Очевидно обаче се нуждаят един от друг: 

"Според мен това е точно така. Всички тези партии се възприемат като автентичния глас на своята национална или етническа общност. Партията на демократическото действие, Съюзът на независимите социалдемократи и Хърватската демократична общност - съответно на бошняците, на босненските сърби и на босненските хървати. Тези партии смятат, че именно те трябва да са единствените или основните представители на тези три общности в Босна и Херцеговина. Хората, които не се идентифицират с тях, а се определят като босненци, се оказва, че нямат място в тази система. За да имат, трябва да бъде променена конституцията от Дейтън. А за да стане това, трябва настоящият политически елит да се отрече от система, която му носи огромни ползи. Това е Параграф 22 и не мисля, че има лесен път за излизане от него". 

Изетбегович се опитва да се върне за трети мандат в колективното президентство на Босна след 4-годишно прекъсване. Срещу него се изправя подкрепеният от 11 опозиционни партии Денис Бечирович, който обещава да се бори за проевропейска и единна Босна. 

"Моето лично впечатление е, че Бечирович се оказа далеч не толкова силен кандидат, колкото се смяташе, че може да бъде. В рамките на кампанията му - много разочароващо - някои от най-големите проблеми пред страната въобще не бяха споменати, камо ли да бъдат предложени решения за тях. Затова, според мен, няма сериозен противник пред Изетбегович". 

При босненските сърби досегашният техен представител в тричленното президентство - Додик - този път се кандидатира отново за президент на Република Српска: 

"За хората като Додик - имам предвид Изетбегович и Чович - всъщност няма значение каква формална длъжност заемат. Ето, Чович досега беше заместник-председател на горната камара на босненския парламент. И това не пречи американските и европейските дипломати, когато искат да разговарят с представител на босненските хървати, да търсят тъкмо него, а не хърватския член на колективното президентство". 

Тоби Фогел обяснява болката на босненските хървати, по-конкретно на Драган Чович и на неговата ХДЗ. Партията няма да може да спечели президентски избори, ако босненските мюсюлмани продължават да дават гласове за политическите противници на Чович - в случая подпомогнатият от тях през 2018-а Желько Комшич се бори за втори мандат срещу издигнатата от ХДЗ Боряна Крищо.

"Хърватското място в колективното босненско президентство се държеше от ХДЗ и от Чович до 2006 година и след това за един мандат до 2018-а. За Чович загубата на този пост се превърна в много личен въпрос. Затова партията му прие като своя мисия да направи така, че вече да не е възможно да загуби. Затова и води битка за промени в избирателния закон". 

Как трябва и как би могла да бъде променена наистина към по-добро очевидно порочната система?

Ще трябва настоящият политически елит да бъде подложен на натиск отгоре - от Европейския съюз и от американците. Но и на натиск отдолу - от гражданите. Те могат да излязат на улиците, за да изразят недоволството си там, вместо само пред близките си. Ако това стане, елитите може и да се почувстват принудени да потърсят компромис и да тръгнат към някаква промяна. Според мен обаче, преди да може да се случи каквото и да било, трябва да бъдат налице няколко важни промени в подхода на Запада към Босна. Едната е мироопазващата мисия на Европейския съюз да бъде увеличена, за не се допускат никакви безредици или насилие.

След последното си посещение при Путин преди десетина дни Милорад Додик заяви, че се надява мандатът на ЮФОР да бъде удължен след изтичането му през ноември.

Възможно е искрено да го желае - от опасения, че ако Русия наложи вето върху удължаването на мандата на мисията, тази роля ще бъде поета от НАТО. Додик може и да смята, че на Европейския съюз не може да се гледа като на сериозен играч в сферата на сигурността. За НАТО обаче няма съмнение. Дали обаче това би могло да повлияе на Путин да не използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН тепърва ще разберем. Аз не съм убеден, че ще му повлияе. В края на краищата Путин сега има доста по-големи грижи от политическата съдба на Милорад Додик.

В предишно интервю - през май - Тоби Фогел ми беше казал, че правилният път напред е възстановяване на силното присъствие на НАТО в Босна. Последният ми въпрос към него днес е дали още е на това мнение?

Мисля, че е необходима ефективна международна мисия по сигурността в Босна и Херцеговина. Дали ще е на НАТО или на Европейския съюз не е толкова важно, колкото дали ще е ефективна - с достатъчна численост. Въпросът не е кой, а как се изпълнява задачата. Вярвам, че босненците от всички общности трябва да получат необходимата увереност, че независимо колко бурна стане политическата ситуация, няма да има опасност от избухване на безредици в Босна. И че политическите предприемачи няма да имат възможност да заложат на насилието, за да запазят своята власт. 

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

41 са новите случаи на коронавирус

41 са новите случаи на коронавирус у нас през изминалото денонощие. Положителни са 5% от направените 773 теста.  Един човек е починал. Петима са новопостъпилите в болнични заведения. Общият брой на хоспитализираните с COVID-19 е 356 души. От тях 40 са в интензивни отделения. Единният информационен портал отчита като оздравели 7 души...

публикувано на 05.12.22 в 01:33

Арестуваха Явор Бахаров

Актьорът Явор Бахаров е бил задържан от полицията в София. Това потвърдиха от МВР за БНР. Бахаров е отведен от патрул на СДВР в сградата на 4-o РПУ в столицата. По непотвърдена информация Бахаров е забелязан от полицаите да употребява забранени от закона вещества. Известният актьор вече има условна присъда.

публикувано на 04.12.22 в 23:26

Германия има притеснения за сроковете на доставки на Ф-35

Появили са се сериозни опасения в германското министерство на отбраната относно плановете за придобиване на американски изтребители Ф-35, пише "Франс прес", като се позовава на документи, с които се е сдобила агенцията. Притеснения са свързани най-вече със "забавянето и допълнителните разходи" за покупката на стойност почти 10 милиарда евро. Утре ще се..

публикувано на 04.12.22 в 22:30

За 24 май е планирано откриването на новия телескоп на Рожен

На 24-и май догодина ще бъде официалното откриване на новия телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен. Това съобщи за програма "Хоризонт" на БНР  професор Евгени Семков, директор на Института по астрономия към Българската академия на науките. Модерното съоръжение се изгражда в продължеие на няколко месеца.  Очаква се телескопът да..

публикувано на 04.12.22 в 22:10
Стотици хора се събраха пред болницата

Помощник-треньорът на Бразилия помоли хората по света да се помолят за здравето на Пеле

Помощник-треньорът на бразилския футболен отбор Сезар Сампайо отправи призив към представителите на футболния свят да се помолят за здравето на неговия сънародник Пеле. 82-годишната легенда на футбола е настанен в болница от вторник. „Независимо от вашата религия, изпратете положителни мисли“, каза Сампайо пред репортери на Световното първенство. Преди..

публикувано на 04.12.22 в 20:19
Димитър Стоянов:

Стоянов: Българската армия не е ощетена с оръжията, които даваме на Украйна

Българската армия не е ощетена от списъка на министерството на отбраната, с който се конкретизира въоръжението, което България може да изпрати на Украйна. Това заяви в интервю за БТВ министърът на отбраната Димитър Стоянов. От думите му стана ясно още, че предложената техника и въоръжение е за сухопътни войски: Това, което изпращаме, е в топ 3 на..

публикувано на 04.12.22 в 20:03
Вятърни турбини в Южна Африка

Германия планира субсидии за преход към въглеродно неутрална индустрия

Германия въвежда нов финансов инструмент в подкрепа на бизнеса при прехода към климатично неутрално производство, в това число и използването на водород. Това обяви германският министър на икономиката Роберт Хабек от партията на Зелените. Преди да се отправи към Южна Африка и Намибия, икономическият министър Роберт Хабек разясни идеята си да предостави..

публикувано на 04.12.22 в 19:31