Обикновено изборите стават на емоционална основа и предварителни нагласи, както и на желание да се накаже. Това обясни пред БНР проф. Ивайло Знеполски, който е философ, културолог, изкуствовед, университетски преподавател и бивш министър на културата.
„Излизането от дома и гласуването не е много изморителна дейност. Вече обаче има липса на вяра, че изборите могат да доведат до ситуация, която да бъде различна от тази досега. Това е свързано със способността да се избира. Голяма част от нас загубиха способността да избират и преценяват, да правят разлика между големия проблем и всекидневния. Хората започнаха да разчитат на чудеса. Нашето общество се нуждае колкото от политолози, толкова от психолози и психиатри“.
Ние сме исторически доста по-назад от развитите западни държави и не сме изстрадали демокрацията, обясни проф. Знеполски. „Не сме платили цена за нея. Смятаме я за консумативно благо и не я разбираме адекватно. Това води до един масов махмурлук. Тя не е системата, която осигурява голямото благоденствие, но ти дава възможност да се бориш за него и да го извоюваш“.
Обществото очакваше промяна в политическата култура, обясни професорът. „То очакваше по-цивилизовани отношения и излизане от махленското, от обидите. Това не се случи, защото половината партии са съвсем скоро създадени и основната им грижа е да си набавят някаква идентичност. Те я търсят по линията на заклеймяването. Това е съпроводено с липса на опит в управлението и на контакт с нагласите и нуждите на хората. Това е една голяма пречка. Тези, които се борят за някаква идентичност , застават най- често зад месиански лозунги. Ако погледнем хронологично ще видим, че периодично се появяват подобни образования. Това не позволява да се образува едно истинско политическо пространство“.
Един път установили някаква форма на демокрация, трябва да се разделим с мантрите за революционна промяна, обясни преподавателят. „Тоталното разрушаване, подменяне, нови начала и сменяне на системната – това са кухи мантри и не водят до никъде. Обществото не се нуждае от постоянни катаклизми и пренареждане“.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира идеята Атанас Атанасов от ДСБ бъде номиниран за председател на Народното събрание. "Предложихме на колегите от ПП-ДБ, защото вече 2, 3, 4, 5 седмици се занимаваме само с председателя на парламента. Председател Атанасов, за който ние щяхме да гласуваме, само че те не го издигат, оттеглиха техният..
След почти 30 години изграждане днес се открива метрото в Солун. Изградени са 13 станции по първия лъч на подземната железница. Всички открити при разкопките археологически находки са изложени в музей на станцията "Венизелос". Той е достъпен безплатно за всички пътници. Очакваният дневен поток на пътници е 250 хиляди души...
Проучване на Евробарометър отчита най-високото ниво на доверие в Европейския съюз от 2007 година насам и най-високото ниво на подкрепа за еврото досега. Резултатите от него подчертават ключови тенденции в България, където доверието в съюза е малко над средното за Европа, а оптимизмът за бъдещето остава силен. В цяла Европа гражданите изразяват..
Доналд Тръмп номинира тази седмица генерала от резерва Кийт Келог за свой помощник и специален пратеник за Украйна и Русия. Така новоизбраният президент на Съединените щати даде най-ясния до момента знак как възнамерява да изпълни едно от ключовите си предизборни обещания и да сложи по-скорошен край на войната в Европа. Оформянето на бъдещата..
Над 300 души се събраха във Велинград, в подкрепа на фермерите, чийто стада са поставени под карантина заради положителни проби за чума. За да не се нарушат мерките за ограничаване на болестта, районът около фермите е отцепен, без достъп в охраняваната зона. Животновъдите подлагат на съмнение и повторните проби, които потвърждават наличието..
В състояние ли е Европа да не допусне Вашингтон и Москва да решават съдбата ѝ, без да я питат? Ще може ли да се брани от войнствена Русия без Америка? Има ли лидер, на когото Европа може да разчита? Съвсем естествено е да погледнем първо към Германия. Но има ли воля за това в Берлин? Темата коментира за БНР Рафаел Лос от Европейския съвет за..
"Много е трудно да се прогнозира пълният ефект. Това, което се вижда, е непосредственият шоков ефект върху руската икономика . На второ място – потребителите на руски газ , най-големите останали: Унгария и Сърбия най-непосредствено, и съответно свързаните към тях и към "Турски поток". "Турски поток" след 1 януари остава единственият..
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е..
Увеличиха се възможностите на президента да действа като партиен лидер . Това заяви пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. Силви Кирилов..
Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около..