Германски експерти: Европа подценява опасността за критичната инфраструктура

Първоначално война се е водела по суша и море. След това в бойно поле се превръща въздухът, след него - космосът, а от скоро и киберпространството. Всички тези полета, и още много други, са полетата на хибридната война: в умишленото размиване на границите между военните, технологичните, психологичните и други средства за водене на война.

Няколко събития през последните седмици говорят за хибридна война - четирите експлозии, причинили изтичането на природен газ от газопроводите "Северен поток" в Балтийско море и прерязаните миналия уикенд два кабела на Deutsche Bahn - на стотици километри разстояние един от друг, което блокира железопътния транспорт в половин Германия. През април, пак в Северна Германия, хиляди вятърни мелници започнаха да се държат странно, а причината се оказа кибератака. Специалистите са единодушни - и в трите случая става дума за професионално изпълнена диверсия.

Тема на Весела Владкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Мнението си за предаването "Събота 150" изразяват двама специалисти: Денис Кипкер, професор по право в IT индустрията, и о.з. полковник Ралф Тиле, председател на базираното в Берлин Политико-военно общество, специалист по отбрана на критична инфраструктура, енергийна, кибер и морска сигурност. ---

Когато преди седмица влаковете в Северна Германия спряха да се движат, изнервените чакащи по пероните пътници със сигурност са се сетили за взривовете под Балтийско море. Детонациите повредиха тръбите, по които Русия изнасяше газ за Европа. Огромните бълбукащи фонтани метан насред морето автоматично предизвикват неприятното подозрение, че под морето има още много други застрашени от саботаж жизненоважни връзки като електропроводи и интернет кабели. Или иначе казано: критична инфраструктура.

"Убеден съм, че това е само началото. Сегашните действия наистина са само "загрявката" за това, което предстои", казва о.з. полковник Ралф Тиле, специалист по отбрана на критична инфраструктура. "Без съмнение - саботаж", смята и проф. Денис Кипкер от Бременския университет.

"Няма никакво съмнение, че тръбите под Балтийско море и железопътната мрежа в Германия бяха умишлено увредени. Трябва да изчакаме резултатите от международното разследване, но е показателно, че в него се включи германското външно разузнаване. Това потвърждава версията за саботаж. Но дали Русия го е поръчала, е рано да се каже. Прозират обаче политически мотиви и затова се предполага, че Русия стои зад атаките."

Проф. Кипкер предупреждава за значително повишена опасност от кибератаки след началото на войната на Русия срещу Украйна заради раздвижване в хакерските среди както в Русия, така и в Украйна, които са свързани със съответните тайни служби. Според него ЕС има относително добра правна основа за защита от киберпрестъпления. Но това не важи за хибридни атаки, както показва случаят с блокирания железопътен транспорт в Северна Германия.

"Към критичната инфраструктура принадлежат и по-малки обекти, като водоснабдяването, далекопроводната мрежа или малки болници, които далеч не са добре защитени срещу кибератаки. И това важи за целия ЕС. Най-важното е обучението на персонала и изграждането на защитна система. Киберсигурността се основава на обмяната на информация. А тя изисква надеждни комуникационни канали. Службите за киберсигурност все още нямат достатъчно персонал, още по-малко добре обучен. Освен това големите компании трябва да инвестират повече в защитата си, защото те също все по-често стават обект на киберпрестъпления. В днешния свят и в условията на война всеки може да бъде атакуван."

Електрозахранване, парно, водоснабдяване, газопреносна мрежа, супермаркети, тържища, банки, борси, застрахователни дружества, болници, лаборатории, телекомуникации, медии, културни институти, сметосъбиране, държавни институции и всякакъв вид транспорт. Това са обекти от така наречената критична инфраструктура, които са потенциална цел за диверсия. Твърди го Германската федерална служба за киберсигурност. О.з. полковник Ралф Тиле, специалист по отбрана на критична инфраструктура, обяснява, защо е толкова категоричен, че Европа подценява опасността за чувствителните обекти.

"Причината е общественият ред, в който сме избрали да живеем, и държавното устройство. Нашият живот е устроен като скрин с много чекмеджета. Така правим и политика - за всяко чекмедже поотделно. И точно в това е проблемът - не си даваме сметка, че чекмеджетата са свързани помежду си. Не виждаме връзките между вътрешна и външна сигурност, между енергийна сигурност и икономика и т.н. Трябва да се научим да разпознаваме тези връзки и да променим начина, по който водим политика."

През 2016 година НАТО взима решение, което днес все по-често се цитира: че хибридни атаки срещу която и да е страна членка на Алианса могат да доведат до активирането на чл. 5. Според различни тълкувания саботьорските акции на Русия срещу страни членки на НАТО дават основания за съюзнически отговор. Ралф Тиле обаче предупреждава да не се правят прибързани заключения:

"Войната има различни лица - дали ще са кибератаки или хибридни атаки, войната си остава война и е покушение срещу живота и здравето на хората. В този смисъл подкрепям решението на НАТО от 2016 година, което цитирате. Проблемът на хибридните атаки е да се установи извършителят. Виждаме го в момента в хода на разследванията на експлозиите в Балтийско море. Колкото и логични да са подозренията ни кой стои зад този саботаж първо трябва да бъде доказано."

Как обаче се отговаря на противник като Путин, който интуитивно смесва физическите и психическите военни средства, за да манипулира, да шантажира и да руши? Или с други думи: който води хибридна война?

"Многопластово и със сила. Западът, т.е. НАТО и ЕС, сам си е виновен, че допусна масовото разоръжаване, така че сега да изглеждаме слаби и неподготвени за руската агресия. Нашата слабост само мотивира Путин. Същото важи обаче и за санкциите. Санкциите, които наложихме на Путин, навлякоха на Запада сериозни проблеми. Сега сме и икономически отслабени. Военно - така или иначе, защото изпращаме големи количества оръжие на Украйна и оголваме нашите резерви.

Руските тайни служби отдавна са се прицелили в нашата енергийна инфраструктура. И в миналото е имало саботажи и кибератаки. Как изглеждат нещата сега? Цените на природния газ се покачиха неимоверно през последните месеци. Представете си какво ще стане, ако към това се прибави недостиг на синьо гориво. Ако например се повредят норвежките тръби. Тогава Европа наистина ще остане на студено и тъмно. Това е взривоопасна смес за обществените настроения. Мога да си представя, че хората ще протестират, и то не само срещу Путин, а и срещу собствените политици. Ето това е една от целите на хибридната война, която води Путин."

След като Русия спря газа за Европа, а Европа скоро ще спре да внася петрол от Русия, хибридната война ли е последното оръжие на Путин срещу Запада, г-н Тиле?

"Извън ядрените бомби, Путин разполага и с други оръжия, които все още не е изчерпал, включително и в хибридната война срещу Запада. Помним, че Путин знае как да се намеси в изборния процес в Съединените щати. Там скоро ще има важни избори. А ако Тръмп отново се кандидатира, Путин пак ще му помогне. Преди време Путин хакна компютрите в Бундестага и в още няколко държавни агенции. Защо да не го направи пак? Защо да не повреди пак компютърните системи за управление на вятърните паркове?"

Ескалацията в руската война срещу Украйна върви ръка за ръка с повишения риск за критичната инфраструктура в Европа. А за Германия нещата се усложняват и от разкритията на екип разследващи журналисти, че председателят на германската агенция за киберсигурност Арне Шьонбом вероятно има връзки с руските тайни служби. Специалистът по киберсигурност проф. Кипкер е категоричен, че макар още нищо да не е доказано, не е редно шефът на държавната агенция за киберсигурност открито да подкрепя сдружение, в което членуват фирми с доказани връзки с руските тайни служби. Именно това е изводът на журналистическото разследване на германската обществена телевизия ZDF и Policy Network Analytics. Ралф Тиле е предпазлив в оценката си.

"Познавам Арне Шьонбом добре. Той е много добър специалист, работил е дълги години за "Еърбъс" и е познат в целия свят. Наивно е да се вярва, че руските или китайските тайни служби не следят такива хора. В този смисъл не мога да изключа, че е имал контакти със съмнителни хора от обкръжението на руските тайни служби. Друг е въпросът дали това е умишлено и съзнателно. Съмнявам се, защото Шьонбом със сигурност знае, че трябва да мисли за собствената си сигурност и сигурността на федералната агенция, която оглавява", казва о.з. полковник Тиле. И е сигурен, че Шьонбом не може да запази поста си.