Протестната вълна, заляла Иран след смъртта на Махса Амини

публикувано на 30.10.22 в 14:05

Снимка: ЕПА/БГНЕС

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"В Иран режимът на Ислямската република ни унижава, тероризира и пребива до смърт."

"Нямаме право на живот, ние сме просто собственост на мъжете, които решават вместо нас какво да правим, къде да ходим."

Вече два месеца Иран е разтърсван от безпрецедентни по силата, мащаба и продължителността си протести срещу смъртта на 22-годишната Махса Амини. Младата жена е арестувана на 13 септември от нравствената полиция в Техеран за предполагаемо нарушаване на строгите правила за обличане на жените в Ислямската република. Според властите кичури коса са се подавали изпод хиджаба й и е била обута с впити дънки. Амини изпада в кома и почива. Семейството й твърди, че е бита и удряна по главата докато е в ареста. Властите и полицията отричат обвиненията и отдават смъртта й на сърдечно заболяване.

Кончината на Махса катализира обществения гняв в Иран и демонстрациите не стихват. Иранци от всички възрасти, етнос и пол се обединиха, за да потърсят отговорност на правителството за излишно строгите морални закони, но жените бяха тези, които предизвикаха протестната вълна цунами.

"Къде в Корана или друга религиозна книга или закон пише, че не можем да протестираме срещу това, което не желаем? Избрали сме това правителство, но вече не го искаме, родителите ни съжаляват за избора си по сто пъти на ден и се питат защо синовете и дъщерите им са убивани на улицата."

Повечето протести са мирни, дори и на масовите демонстрации в големите градове на страната иранките горят забрадки, често танцуват или режат косите си. Има и спорадични стачки в училища, университети и ключовата петролна индустрия. Заради жестоките репресии от страна на режима обаче се стигна до смъртта на стотици протестиращи, включително няколко десетки деца.

Смъртта на младите демонстранти подклажда протестите, а имената и лицата им се превръщат в символи на съпротивата. Един от най-силните е на Ника Шакарами - 16 годишна ученичка от Техеран, която веднага прави впечатление с късата си прическа и боядисана в два цвята коса, както и подчертаващия очите й грим. Ника е открита мъртва десет дни, след като изпраща съобщение на приятелка, че я преследва полицията. Според семейството й тялото й е откраднато и погребано тайно, докато властите твърдят, че е починала след като паднала от сграда. За протестиращите Ника е героиня, загинала за каузата им.

Според върховния ирански духовен лидер аятолах Али Хаменей протестите са оркестрирани отвън.

"Станал е инцидент, починало е младо момиче. Наистина е горчива случайност и ние се разстроихме. Но за мен е ясно, че бунтовете са организирани от Америка и узурпаторския ционистки режим!"

Твърдата ислямска политика на иранското правителство отдавна предизвиква гнева на хората. Дори когато хиджабът става задължителен през 1983-а има протести. Недоволството се задълбочава с избирането на твърдолинейния президент Ебрахим Раиси, който засилва контрола над облеклото.

"Що се отнася до смъртта на Амини, тя се отрази на всички ни и смятам, че трябва да бъде изяснена. "

Протестите обаче са и срещу нежеланието на режима да проведе каквито и да било реформи. Като се добави и колапсът на иранската икономика през последните години и разширяване пропастта между бедни и богати, се получава идеалната рецепта за анти-правителствени демонстрации.

Жертва на репресиите са и над 40 журналисти, те са задържани, бити и подложени на цензура при опита си да отразят събитията. Колегите им, Негин и Омид, са принудени да емигрират още преди години, за да могат да упражняват професията си без заплаха за живота и сигурността - своята и на близките им.

"Работех във вестник и написах статия на цяла страница за правата на жените. Когато отидох при главния редактор, той само погледна страницата, без да я чете, и каза, че не може да я публикува и не го направи."

"Основното нещо в работата ни беше да бъдем подлагани на множество нива на цензура. Помня как написах статия от хиляда думи, а във вестника се появи версия от петстотин думи, т.е. половината ми труд беше отрязан от различните редактори."

Двигателят на тези протести са младите, т.нар. поколение Зет, което, благодарение на интернет, вижда как живеят връстниците им в западните общества и не се страхуват да се опълчат на управляващите религиозни хардлайнери с искания за по-добър живот.

Така например иранската катерачка Елназ Рекаби беше посрещната с викове „героиня” при завръщането си в Техеран. На състезание в Южна Корея 33-годишната Рекаби наруши стриктния дрескод за коса, покрита със забрадка, като излезе да се катери, вързана на конска опашка. По-късно Рекаби се извини и заяви, че хиджабът й е паднал „по невнимание“. Според запознати Рекаби е била принудена да направи извинението. Шори Баят е ирански шахматен арбитър, една от малкото жени на топ позиция в света. Тя сваля хиджаба си на Световната купа по шах в Шанхай през 2020.

"Получих заплахи от иранските власти, поискаха да направя публично извинение и ми пратиха списък със стъпките, които трябва да предприема. Не можех да се върна в страната, защото наказанието за неносене на хиджаб е затвор и 75 удара с камшик. Освен това нямаше да ми позволят повече да изляза от страната и щяха да съсипят кариерата ми. Но постъпката ми струваше много - оставих цялото си семейство в Иран, дома, близките, всичко."

Ирански жени на площад „Имам Хомейни” Снимка Емил Данаилов, subektiv.com

Шиба Амини, футболистка, през 2017 е изключена от националния отбор и са й отнети всички състезателни права, защото е играла без хиджаб и наред с момчета в Швейцария.

"Отнеха ми всичко, съсипаха целия живот, който бях градила в Иран толкова години. Едно момиче няма никакви права в Иран. Например, не може да излезе да кара колело или мотор, не може да отиде на стадиона да гледа мач."

Въпреки опитите на режима да ги заглуши, гласовете на иранците достигнаха до международната общност. Водещи френски актриси и холивудски звезди отрязаха кичури от косите си в знак на солидарност с жените в Иран. "За свободата", каза Жулиет Бинош, докато режеше кичур от косата си пред камерата. В протеста се включиха още Марион Котияр, Изабел Юпер, Изабел Аджани.

Шведската евродепутатка Абир ал Сахани също отряза от косата си по време на реч в Европейския парламент в Страсбург.

"Докато Иран не стане свободен, нашият гняв ще бъде по-силен от потисниците. Докато иранките не станат свободни, ще бъдем до вас", каза Сахани после взе ножица и отряза от косата си, заявявайки на кюрдски "жена, живот, свобода".

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!