Проф. Марк Шанахан: Сунак е финансист, който усърдно опитва да му излезе счетоводната сметка

Той е по-различен. Не само за това, че е първият цветнокож на Даунинг стрийт 10. Сунак е много високо образован, завършил е британския Оксфорд и американския Станфорд, инвестиционен банкер и мултимилионер. Макар и сравнително отскоро в политиката, Сунак вече има име на човек, който може спокойно и аргументирано да защитава позициите си.

Какво може да очаква Великобритания от новия премиер?

Събеседник по темата в предаването "Събота 150" е проф. Марк Шанахан, ръководител на Факултета за политика и международни отношения в Университета в Рединг.

"Риши Сунак е традиционен консерватор. Той не е от така наречените "либертарианци от чаеното парти", каквато беше предшественичката му Лиз Тръс, която се опита да постави идеологията над прагматизма. Сунак е прагматичен, предпазлив политик. Той има трудната задача да обедини партията, но е малко вероятно да предприеме радикални ходове. Сунак е начело на партия, която се придвижи надясно и която днес е по-твърдолинейна от времето на Дейвид Камерън преди Брекзит. Очаква се новият премиер да е по-разумен от предшествениците му Тръс и Джонсън и да не пилее излишни пари. На практика ще видим повече пари в хазната и със сигурност няма да има увеличение на публичните разходи. Защото Сунак е финансист, който най-усърдно се опитва да му излезе счетоводната сметка".

• Кристалина Георгиева очаква Сунак да насочи Великобритания към фискална устойчивост

• Първи сблъсък на новия британски премиер с лидера на опозицията

• Сунак остави в кабинета си хора от всички фракции на Консервативната партия

Има взаимно преплитащи се кризи. Политически Сунак е изправен пред предизвикателството как да се справи със засилващата се опозиция. Лейбъристите изглежда имат по-ясна програма, така че ако утре има избори, те ще ги спечелят. Сунак трябва да отлага тази възможност колкото се може по-дълго. За да го стори, той трябва да постигне базисни икономически цели. Да накара хората да почувстват, че в края на месеца все още имат пари в портфейлите си. Това означава справяне с енергийната криза.

Сунак сви плана на Лиз Тръс, който ще просъществува само 6 месеца. И сега трябва да изготви план за времето след април. По някакъв начин Сунак ще се опита да намери решение за бизнеса. Може би ще се заеме с лихвените проценти, може би ще потърси друго непряко данъчно облагане като увеличаване на данък добавена стойност, за да вкара повече пари обратно в бизнеса. Премиерът трябва да направи Великобритания значително по-привлекателна, за да върне международния бизнес тук, без да върви по модела на Лиз Тръс за "Сингапур на Темза". Сунак няма да поиска силно ограничаване на регулациите, така както искаше Тръс, но ще се стреми да направи страната привлекателна за бизнес.

Всичко това се случва на фона на все по-сложната международна обстановка. Няма признаци за приключване на войната в Украйна, както няма и отстъпление по отношение на британската подкрепата за Зеленски. А Китай помпа автократични мускули. Сунак трябва да определи каква е ролята на Обединеното кралство на световната сцена. Ние не можем да се налагаме в света, както беше по време на Британската империя. Така че Сунак трябва да намери мястото на Великобритания.

Той трябва да възстанови отношенията както с американците, които доста охладняха по времето на Борис Джонсън, така и с ЕС, а това няма да е лесно, при положение че мнозина в неговата партия търсят конфронтацията с Брюксел, особено що се отнася до Протокола за Северна Ирландия.

Да, проблемите в международен план наистина са налице. Но може би към тях трябва да добавим още един по-вътрешен - стремежа на Шотландия към независимост, донякъде и настроенията в Северна Ирландия.

Риши Сунак вече заяви, че референдумът за независимост на Шотландия през 2014 година е бил обвързващ за цяло поколение вот. Шотландската независимост, а също положението в Северна Ирландия ще го безпокоят. Той е юнионист. Пълното име на торите е "Консервативна и юнионистка партия на Великобритания и Северна Ирландия". Новият лидер със сигурност не би желал да загуби Шотландия, а в момента, ако се проведе референдум за независимост, нещата са на ръба, възможни са и двата изхода. Със сигурност той ще изпраща повече положителни сигнали към шотландския парламент и към първия министър на Шотландия Никола Стърджън, отколкото неговата предшественичка, която дори отказа да разговаря с нея и с който и да е от парламентарните лидери. Сунак вече разговаря с шотландски депутати.

Риши Сунак е изправен пред проблеми и в Северна Ирландия, където отново ще има парламентарни избори в рамките на половин година, защото Демократичната юнионистка партия не е готова да подкрепи първи министър от националистката "Шин Фейн", която спечели предишния вот. Всичко това е свързано с Протокола за Северна Ирландия и опасността от връщане към времето на сектантската политика.

Много хора по света, включително и в България, днес си задават въпроса какво се случва с Обединеното кралство. Защо тази велика страна, смятана до неотдавна за гласа на разума в Европа, става едва ли не за посмешище с цялата тази нестабилност, със слабите си лидери напоследък, с многото погрешни решения в най-различни сфери? Може би отговорът е донякъде във въпроса...

Вероятно да... Големият очевиден политически проблем е Брекзит. И тук не става дума само за резултата от референдума, а и за арогантната самонадеяност на Дейвид Камерън, който смяташе, че може да реши вътрешните проблеми в неговата партияq като проведе един опростен референдум с два отговора на един много сложен въпрос. Без да е изненада, това доведе до грешния за Камерън резултат. Той очакваше Обединеното кралство да остане в ЕС, защото ние сме част от интегриран свят, в който съюзите между държави са жизнено важни. Не бе изненада обаче, че мнозинството от хората гласуваха емоционално за връщане обратно на контрола и възстановяване на суверенитета на Обединеното кралство.

Като идея това звучеше много убедително. Рационално, икономически обаче нямаше никакъв смисъл. Поредицата от консервативни лидери през последните шест години игнорираха рационалната икономика. Вече 12 години Великобритания се управлява от консервативни правителства, които стават все по-слаби и по-слаби и избягват огромните проблеми за икономиката. Те не успяха да неутрализират катастрофалния ефект за икономиката от идеологическото и емоционално гласуване за Брекзит. И страната стана по-бедна, все по-трудна за управление и се впусна в културни битки с Европа и с редица други групи в самото кралство, вместо да се занимава с най-насъщните проблеми за оправяне на икономиката.

Великобритания вече не е петата най-голяма икономика в света. Ние нямаме търговския обмен, който имахме преди 2016 година. Превръщаме се във все по-мъгляво място в този свят. Ако Великобритания не бе една от петте страни постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, страната ни щеше да е още по-изолирана, отколкото е в момента. Ние имахме уморени правителства, които бяха фокусирани повече върху борбите в управляващата партия, отколкото върху изграждането на светло бъдеще за една фантастична страна.