Това мнение изрази пред БНР Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. В предаването "Преди всички" той коментира темата за енергийните помощи.
Също като при ограниченията от Covid мерките, и при настоящата енергийна криза различните компании са засегнати по различен начин, отбеляза икономистът.
"Няма абсолютно никакъв смисъл помощта да се дава постоянно, за всички, поравно, без отношение по какъв начин енергийните цени влияят на тези компании."
Той акцентира върху липсата на анализ как са се отразили помощите до момента.
"За разлика от България, в останалите европейски страни подходът при отпускането на помощите е обърнат – там се тръгна от малки помощи за ограничени компании и за ограничено време. В България тръгнахме от голямо подпомагане, затова необходимостта от такъв анализ е много по-голяма. Ние отначало подпомагаме всички, много щедро и е хубаво да се види преди отпускане на следваща помощ или дебати как трябва да се промени настоящата – да видим какъв ефект е постигнала."
Само за втората половина на тази година мерките за поддържане на тавана на цените на тока за небитовите потребители струват около 6 милиарда лева. Тази програма се превърна във второто най-голямо перо на бюджета след пенсиите, подчерта Стайков.
"Ако тази програма се запази и през следващата година, ще се превърне в почти толкова голям разход, колкото са пенсиите. Това е абсурдно като размер и като подход."
Относно еврорегламента за свръхпечалбите Калоян Стайков изтъкна, че избраният у нас подход е неправилен.
"Министерският съвет е публикувал проект на постановление за въвеждане на тези тавани. Тези тавани на практика представляват данъчни норми – на практика трябва да се въведат от Народното събрание, а не от Министерския съвет. Ако се въведат по този начин, рисковете от юридическа каша оттук нататък са много големи", предупреди той.
По думите му, ако съдът отмени постановлението, държавата ще трябва да връща пари, а те вече ще бъдат отпуснати като помощи за бизнеса.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Дъжд
Облачно
Значителна облачност с дъжд