"По ръба" с Калина Андролова: Ердоган – един от играчите, които променят света

Газовите тръби с Русия, изграждането на ядрената централа Аккую, покупката на руските ракетни комплекси С-400 взривиха отношенията между Турция и САЩ. Ердоган успя да остане на власт след удари, нанесени с всички инструменти – цветни революции, опити за преврат, серии от терористични атаки, дискредитация в световните медийни канали и изграждане на чудовищен образ на Ердоган – авторитарен, корумпиран, унищожител на демокрацията, който обръща развитието на Турция от светска държава в ретроградна ислямизирана диктатура и т.н. Ердоган оцеля, защото изхвърли Фетхуллах Гюлен и разкъса американските мрежи за обществен натиск и медийно влияние в страната. Паралелно с това извърши и чистка в армията, опирайки се на факта, че властта в Турция през втората половина на миналия век традиционно се контролираше през военни преврати, легендирани като „запазване на светския характер на държавата“ и наследството на Ататюрк.

Ердоган е блестящ политически тактик, притежава уникална решителност и способност да защитава турския интерес, но усилията на САЩ и умората от дългогодишното му управление силно ерозират възможностите му за успех на изборите. Затова светът очаква, че Ердоган може да прибегне до външнополитическа операция, за да мобилизира националния вот около себе си. Дежурните интервенции на Турция в Сирия и Ирак този път може и да не са достатъчни, за да събудят рязко активността на избирателите. Цялата хулиганска постановка с Ислямска държава беше, за да се свали Башар Асад или в най-лошия случай да се отцепи територията на т.нар. Сирийски Кюрдистан, където са съсредоточени нефтените залежи. В момента Турция се опитва да изгони американските военни, които охраняват изпомпването на нефта, и да се настани на тяхно място, контролирайки кюрдските територии. И ако САЩ използваха Ислямска държава и т.нар. Въоръжената демократична опозиция, за да се настанят на територията на Северна Сирия, то Ердоган използва заплахите от терористична активност на ПКК (Работническа партия на Кюрдистан), за да обоснове участието на турската армия в отцепените територии. 

Турция вече успешно усвоява части от района, като на мястото на довчерашните кюрдски милиции се установява контрол от турските военни и от групировки, свързани с Анкара. „Ние създадохме местни съвети за самоуправление и органи по реда и сигурността“, обяснява Фахретин Алтун, говорител на турското президентство. Похарчени са милиони долари, построени са училища, болници, банки, електрическата мрежа е свързана с турската, а турската лира е станала текуща валута. Постепенно населението започва да гледа на Ердоган с възхищение и да търси спокойствие под защитния плащ на Анкара по подобие на Северен Кипър и Азербайджан. Тези активности на Турция доскоро дразнеха САЩ, но предвид войната в Украйна американците се опитват да стоплят отношенията си с Ердоган. За САЩ вече ще бъде по-удобно Турция да контролира Северна Сирия, тъй като нефтът неминуемо ще стане конфликтна точка между турските и руските интереси. 

• Ще предприеме ли Ердоган нова сухопътна операция в Сирия в настоящия геополитически контекст?

• Турция решена да установи безопасна зона в Северна Сирия

• Кобане - следващата цел на Ердоган в Сирия?

Погледнато в дълбочина САЩ отдавна са оставили Турция да нараства като регионален фактор, защото прогнозират, че турската държава рано или късно ще се сблъска с интересите на Русия в постсъветското пространство (Средна Азия) и на Балканите. Затова беше необходимо неоосманизмът и пантюркизмът да изместят изолационизма на кемализма под формата на един практичен консерватизъм, обърнат към имперското минало, който да отвори външнополитическите канали пред Турция за различни видове експанзия – икономическа, културна, военна и пр. Деликатната игра на Ердоган в конфликта между Русия и западните държави превръща Турция в централен хъб за газ, торове, зърно, изобщо за суровини. Ердоган иска Турция да бъде хъб и на преговорите, които се водят около войната в Украйна. Той тласка Анкара към глобално значение. 

Предстоят избори и профилът на Ердоган ще става още по-гъвкав и по-зрелищен в международната политика. В този план Анкара съобщи, че ще снабди Украйна с нови дронове и системи за залпов огън, пробвайки на терен новите си оръжия. Същевременно руско-турското „приятелство“ е доста крехко на фона на вечните учения в Южен Кавказ на един военен контингент, съставен от турски, азерски и грузински военни. Освен това, ако има фактор, който може да въздейства на Ердоган, да подпомага неговата стратегия, да го насочва и да взаимодейства с него, то това са британците, в частност британските служби. Великобритания е исторически партньор на Турция, а Турция е исторически враг на Русия. Някои анализатори прогнозират, че за да вдигне емоцията на избирателите си, Ердоган може да съчини операция в Северен Кипър. 

Напоследък той работи активно за повишаване на международната субектност на Севернокипърската турска република, включва я в международни антитерористични учения, прави опит да я въведе в организацията на тюркските държави, разполага дронове на територията й и заговори за изграждането на военноморска база, провокиран от това, че САЩ отмениха оръжейното ембарго за Кипър. САЩ взеха това решение, защото страната е принудена да купува оръжие от Русия. Но най-вече, защото Eni и Total откриха крупни газови залежи в шелфа на Кипър, които могат да подпомогнат енергийните нужди на ЕС. Така Кипър изведнъж стана много важна икономическа точка. Турция активно протестира, че се подминават интересите на Северен Кипър. Затова има прогнози, че Турция може да предприеме неочаквани действия.