Ерхард Бюлер: Има риск за украинците на фронта в Донбас заради недостиг на боеприпаси

От месеци вече украинската армия е вкопчена в жестока битка с руснаците около Бахмут, в централен Донбас. Риск Украйна да загуби тази битка има, казва генералът от резерва Ерхард Бюлер, бивш командир на KFOR и Обединеното командване на НАТО в Нидерландия. 

Оръжейните доставки от Европа са един от ключовите фактори в противотежест на масираната руска артилерия. След десетилетия на безгрижие, Германия и Европа като цяло са в процес да изградят отново силни армии. За този процес е необходимо време – време, което украинците ни даряват със съпротивата си, изтъкна германският офицер в интервю за "Събота 150".

В началото на тази седмица, в понеделник и вторник, дронове нанесоха удари по летища край Рязан, Саратов и Курск. В поне една от тези бази бяха разположени стратегически бомбардировачи, използвани от Русия за ракетните удари по Украйна през последните два месеца. Ако вярваме на руското министерство на отбраната, атаките с дронове не са попречили ни най-малко на бомбардировките, които последваха над Киев, Суми и други украински градове. Какъв е Вашият прочит, генерал Бюлер, на тези събития?

Нека първо подчертая, че нямаме потвърждение Украйна да е нанесла ударите по тези летища. Но руското командване трябва да си даде сметка, че ако това е украинско дело, то означава, че Киев може да удари летища дълбоко в Русия. Следователно трябва да осигури за тези летища системи за противовъздушна отбрана. Защото, съдейки по това, което видяхме тази седмица, наличните системи се провалиха.

Тези дни се заговори отново за интервенция на Беларус в конфликта. Руският министър на отбраната летя до Минск и сключи там допълнително споразумение с беларуския си колега - разбира се, без да разкрива подробности за договореното. Отново беларуски и руски войски маневрират в близост до северната граница на Украйна. Как ще се промени конфликтът, ако Лукашенко отвори отново северния фронт?

Убеден съм, че това няма да се случи. Няма да се случи и по военни, и по политически причини. Режимът на Лукашенко не е достатъчно силен, за да нападне Украйна. В Беларус има силна съпротива срещу властта му. Затова имам чувството, че той не би дръзнал (да вкара страната си във война).

Второ, беларуската армия е относително слаба и не е способна на (успешна) офанзива. Беларуските власти предоставят териториите и базите си за обучение на руските войници, които бяха мобилизирани през последните седмици. От беларуска територия се изстрелват и ракети по Украйна. Но не виждам как Беларус ще допринесе за руската кауза като пряк участник в бойните действия.

Да поговорим за събитията на източния фронт. Тежката артилерия тук е ключов елемент - именно тя бе решаваща за победата на руснаците в битката за Северодонецк през лятото. От месеци вече се води борба за друг град в Донбас - Бахмут. Украинските въоръжени сили там са силно притиснати. Дали това не се дължи на недостига на снаряди? Може ли заради това да се стигне до ново поражение на украинците в Донбас?

А може би същите проблеми изпитват и руснаците? Твърди се, че те изстрелват 5000 до 6000 снаряда на ден в района на Бахмут и други части на Донбас. Тук Украйна наистина от месеци вече е принудена само да се брани, но и руснаците нямат съществен напредък.

Ако говорим специално за артилерията, украинската страна разполага с модерни системи, които се отличават с голяма прецизност. Съответно, украинците нямат нужда да упражняват масиран артилерийски огън така, както руснаците. Те могат да поразяват с голяма точност складове за боеприпаси, командни постове и други мишени, без да изразходват стотици снаряди като руснаците.

Притеснения, че в дългосрочен план украинската армия ще изпита недостиг на боеприпаси има. Страните, подкрепящи Украйна, работят за решаването на този проблем. Но за увеличаване на капацитета на западната военна индустрия се изисква доста време.

Предвид тези няколко аспекта, не мога да отговоря еднозначно с „да“ или „не“ на въпроса Ви. Украинците няма как да победят, без да ги подкрепим с необходимите оръжия и боеприпаси. Риск има.

Украинците като че ли губят инициативата, която бяха придобили с победите при Купянск и Херсон. Съгласни ли сте с оценката на Аврил Хейнс - директора на националното разузнаване на САЩ - която очаква темпото на бойните действия да отслабне в следващите месеци?

Може и така да стане. Нямаме кристално кълбо, за да погледнем в бъдещето. Сигурното е това, че украинците са в отбрана в централния участък на донбаския фронт, но все още са в офанзива на север. Току-що успяха да освободят Херсон с голяма част от областта му. Откъдето, между другото, руснаците се оттеглиха заради проблемите със снабдяването (за които говорихме преди малко).

С оглед на наближаващата зима. Руската армия със сигурност има за задача да печели време. Време, за да бъдат обучени и пратени на фронта мобилизираните войски. А украинците не разполагат с време. Те трябва да продължат настъпателните операции доколкото е възможно, предвид атмосферните условия и предвид подкрепата от западните държави.

При това положение украинската армия ще използва всяка възможност - всяка възможност - за да удари. И ако такава възможност се открие през зимата, бъдете сигурни, че украинците ще се възползват от нея. Не на последно място, защото са добре екипирани за студените месеци. Така че не съм сигурен, че темпото на бойните действия ще спадне значително.

Цитат от канцлера Олаф Шолц: „Германия е готова да постигне договорености за поддържане на сигурността на Украйна като част от възможно следвоенно мирно уреждане.“ Как би трябвало да изглеждат тези гаранции за сигурността на Украйна?

Канцлерът търси решение за бъдещето. За възможната архитектура за сигурност след като боевете спрат. Мирно споразумение няма да има на първо време. Конфликтът ще продължи доста по-дълго. Това ще е дълготраен конфликт на Русия с Украйна и, вероятно, със западните държави. Подчертавам: конфликт, а не война.

Гаранциите за сигурността са един от инструментите (за потискане на този конфликт), за който във федералното правителство мислят в момента. Не дават детайли, съответно и аз не мога да спекулирам, но е ясно, че Берлин е готов да си съдейства с други държави в предоставяне на гаранции за сигурност на Киев. Това не означава, че украинците ще станат част от НАТО. Това няма да се случи в обозримо бъдеще.

И натовски войски няма да бъдат пратени в Украйна ...

Това е сигурно.

Стана дума за дефицита в снабдяването на украинската армия. Той се дължи до голяма степен на изчерпването на запасите от боеприпаси на европейските доставчици на Киев и на недостатъчния им производствен капацитет. В есето във „Foreign Affairs“, което цитирах преди малко, канцлерът Шолц заяви намерение да превърне Германия в „гарант на европейската сигурност“ и да създаде „Бундесвер, на който ние и нашите съюзници ще можем да разчитаме“.

Вие, г-н генерал, имате дълъг опит и в армията, и в министерството на отбраната на Германия. Кога, според Вас, могат тези амбиции да станат факт, при условие че самото федерално правителство признава, че през тази, а вероятно и през следващата година, разходите за отбрана няма да достигнат 2% от брутния вътрешен продукт? Кога Бундесверът ще може да стане отново силна армия в защита на свободата и демокрацията?

Бундесверът изпитва същите проблеми като много други армии от НАТО. В близкото минало съсредоточихме твърде много усилия върху операции като тези в Афганистан и на Балканите. Но пренебрегнахме огромното предизвикателство на колективната отбрана. Ще променим това. Започнахме промяната преди години, но политическата подкрепа не беше гарантирана до такава степен, че Германия да има силна армия. И все пак, ние разполагаме с необходимите планове и канцлерът обеща Бундесверът да получи необходимите финансови средства, за да се модернизира и да стане отново сила. Но за това е необходимо време.

Канцлерът Шолц обеща да харчи за тази цел всяка година 2 процента от брутния вътрешен продукт. Забележете, че бюджетът на Германия за отбрана е около 50 милиарда евро годишно - една значителна сума. И в допълнение към това ще бъдат вложени 100 милиарда евро от специален фонд през следващите 5 години. Ще достигнем 2 процента може би не догодина, а през 2024-та.

Личното ми мнение е, че трябва да увеличим още повече годишния бюджет на армията в допълнение към тези 100 милиарда евро. Защото модерните оръжейни системи изискват значителни ресурси, например за поддръжка и ремонт на техниката, за изграждане на необходимата инфраструктура и т.н.

За всичко това се необходими усилията и на канцлера, и на Бундестага, и на оръжейната индустрия. Но Бундесверът винаги е бил надежден партньор в НАТО и бъдете сигурни: ние ще попълним арсенала си достатъчно за колективната отбрана на територията на НАТО.

Трябва ни време, но ще ни даде ли Путин това време? Или Украйна ще трябва да ни го спечели?

Украинците вече ни спечелиха време, за жалост по този начин...Нямаме повече време за губене, но трябва да проявим разбиране към процеса на приемане на бюджета, както и към изграждането на капацитет за отбранителната индустрия. Отбранителната индустрия в Европа беше пренебрегвана през последните години.