Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Греъм Кембъл: Има сектори от индустрията, които са напълно зависими от имигрантите

Отворени обятия за мигрантите в Шотландия. Все повече българи напускат Англия и отиват там

Проф. Майкъл Кийтинг: Не става дума за култура, а за демография и икономика. Трябва ни работна ръка

Проевропейски настроени шотландци демонстрират срещу Брекзит и излизането на Обединеното кралство от ЕС
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Една от причините за подема на националистите не само в Германия е бежанският поток към Европа. След кризата 2015 година сега натискът по границите отново е голям. И ако в повечето европейски държави се полагат усилия за ограничаване не само на нелегалната миграция, а изобщо на търсещите по-добър живот бежанци, в Шотландия са доволни и благодарни на имигрантите. При все, че там управлява Шотландската национална партия. Може дори да се говори за куриоз, защото шотландските националисти подкрепят прилива на работна ръка и това дори заляга в тяхната партийна програма в стремежа им към независимост.

Единбург е столицата на Шотландия, но Глазгоу е най-големият град. Тук сравненията с Лондон са неизбежни, защото по улиците на града могат да се видят хора от всякаква раса и принадлежност. Между другото, все повече българи напускат Англия и идват в Шотландия.

Греъм Кембъл е член на Шотландската национална партия, колоритна личност, музикант и поет - през 2017 година става първият градски съветник в Глазгоу, който е от афрокарибски произход. Кембъл е известен с всеотдайността си да помага на бежанци и мигранти, на млади хора да намерят място в живота си, да защитава пъстрото културното наследство.

Запитан по-отворена ли е Шотландия по въпроса за имиграцията, Грейм Кембъл коментира:

"Тук имаме по-различен подход. Това не означава задължително, че сме по-отворено към имиграцията общество, а по-скоро, че сме по-склонни да я приемаме. Шотландия е голяма страна с малко население. Нашият проблем е, че с обезлюдяването на планинския район Хайландс и някои от по-малките градове имаме нужда да идват повече хора. Освен това има сектори от индустрията, които са напълно зависими от имигрантите, като например хотелиерството и ресторантьорството, риболовът, рибните фабрики, селското стопанство, здравеопазването, социалните грижи. Всички тези сектори са в криза, заради Брекзит. Имаме недостиг на персонал в тези сектори.

Освен това населението на Шотландия е малко по-застаряващо от това в Англия и Уелс, така че демографски се нуждаем от по-млади хора, които са в трудова възраст. Ето защо дебатът за мигрантите и демографията през последните 30 години у нас е по-различен в сравнение с Англия. По това се различаваме и аз мисля, че сме по-добре подготвени да приемем, че имигрантите имат положителен принос. Това се отрази и на гласуването на шотландците на референдума за Брекзит. Брекзит лишава работниците мигранти от Европа от равни права и ги третира като трета класа хора. Не съм изненадан, че българи минават на север от символичната граница с Англия, защото хората имат нужда да бъдат в среда, в която ще се чувстват приети."

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Политическият пейзаж в Шотландия изглежда малко странно, защото управляващата Шотландска национална партия е подкрепяна по въпроса за независимостта от Зелената партия, с чиято помощ има мнозинство в парламента в Единбург. Но това не е единствената допирна точка между двете партии, пояснява Антъни Карол, член на Зелената партия, работещ в кметството в Глазгоу:

"Има някои общи позиции по въпроси на вътрешната политика. Шотландската национална партия е нещо като социалдемократическа партия вляво от центъра, докато Зелените в Шотландия сме още по-ляво ориентирана партия. Ние може би сме най-лявата партия в парламента. Така че се опитваме да дърпаме нещата по-наляво и успяваме да привлечем хора, които традиционно подкрепят Лейбъристката партия. Няколко са основните стълбове в политиката на нашата партия: климатична справедливост, социална справедливост, местна демокрация. Затова подкрепяме независимостта не през националистическата призма, а през призмата на демокрацията, така че решенията да бъдат вземани на възможно най-ниско местно ниво."

Това уточнение за Зелената партия не е маловажно, защото на практика тя е единствената друга представена в парламента партия, която подкрепя независимостта и ако има разнобой в политиката с националистите, включително и за миграцията, това само ще отслаби каузата за независимост.

Дали Шотландия е по-отворена за миграция?

"Да, може да се каже. Но ако погледнете проучванията на общественото мнение ще видите, че разбиранията за миграцията в Шотландия не е много по-различно от това в Англия. Зависи къде сте в Англия. Но ако анализирате поведението на онези, които подкрепят независимостта, ще видите, че националистите са много по-отворени към мигрантите, отколкото юнионистите, което е изненадващо. Шотландската национална партия казва, че подкрепя миграцията по демографски причини. Всъщност, всички партии в шотландския парламент я подкрепят, дори консерваторите", подчертава Майкъл Кийтинг, професор по политика в университета в Абърдийн и генерален секретар на Кралското общество в Единбург.

Работничка на рибния пазар в Глазгоу, Шотландия. Страната изпитва глад за работна ръка и приветства мигрантите. Снимка: ЕПА/БГНЕС"Националистите успяха да преформатират въпроса, т.е. не става дума за култура, а за демография и икономика. Трябва ни работна ръка. Понякога колеги в Лондон ми казват: "Вие нямате имиграция в Шотландия". Това не е вярно, 18 процента от населението на Единбург са имигранти. Това е много висок процент. Не е като Лондон, но е по-висок от останалите градове в Англия. Тук има и много бежанци. Приехме два пъти повече украински бежанци на глава от населението, отколкото Англия."

Кои са секторите, които най-много се нуждаят от работна ръка?

"Навсякъде има нужда. Ако вземете сектори като селското стопанство, там нуждата е огромна. Във висшето образование също. В моя университет в Абърдийн всеки четвърти професор е от Европа. Същото важи и за студентите от чужбина. В Единбург положението е същото. Тук става дума и за едно по-дългосрочно демографско предизвикателство. Кой ще ни плаща пенсиите един ден? Ние сме застаряващо население", изтъква Кийтинг.

"Имаше криза преди 20 години, когато населението на Шотландия бе на път да слезе под 5 милиона. Това бе психологически важно, защото ние сме били под 5 милиона повече от 100 години и това подейства като аларма. Оттогава се наблюдава увеличение на населението, но то е изцяло благодарение на имигрантите, а не на естествения прираст. Ето защо има консенсус за имиграцията, това просто е важно. Същото се случва и в цялото Обединено кралство. Подкрепата за имиграцията в Обединеното кралство се увеличи след референдума за Брекзит."

Къде се вписват най-вече българите в този поток от работна ръка?

"Мъжете основно извършват доставки. Говорим масово - в строителсвото, диливъри. Малка част има от по-младите, които са завършили тук, вече си работят по специалността. Имаме хора, които работят в банки и други такива учреждения, но това е много малък процент от общата маса. Като цяло българите в Шотландия са между 7 и 12 хиляди. Тази разлика от 5 хиляди горе-долу се явяват сезонните работници, които идват. Това са фермите около големите градове. Берат се предимно зеле, ягоди и гъби. Има няколко гъбени ферми, които са много големи. Има доста рибни фабрики, които също поемат доста голяма част - и мъже и жени. Иначе жените са основно по хотелите и чистене по домовете. Сега доста вече се ориентираха към частен бизнес - фризьорство, маникюр, но пак това е много малка част. Голямата част е по фабрики, заводи, ферми и хотелите", разказва Спас Янев, който от 26 години е в Шотландия и освен много други дейности, които развива, е директор на българското училище в Единбург:

Поддръжници на ЕС на демонстрация пред шотландския парламент в Единбург, 2020 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Лесли Ридок е известна шотландска журналистка, писателка и общественичка, която освен, че е в челото на кампанията за независимост, е и твърд застъпник за правата на мигрантите.

"Нещо много забележително се случи през 2021 година, когато един ден, рано призори, двама индийски готвачи, работещи в Глазгоу, бяха качени във ван от Министерството на вътрешните работи, за да бъдат депортирани. Мъж легна пред автомобила и го спря. В рамките на час се събраха хиляди хора. Това бе в резултат на публикация в група в една от социалните мрежи, създадена от шотландци в Глазгоу за предотвратяване на депортирането на имигранти. Групата бе създадена през 2005 година. Ванът така и не можа да потегли и двамата имигранти бяха освободени. Същото се случи и в Единбург миналата година на площад „Никълсън“, припомня Ридок.

"Тези две събития се превърнаха в ключови за Шотландия, защото изпратиха послание: "Искаме да сте тук. Искаме и други хора да идват. Ние сме отворена страна, борим се срещу расизма и ви приемаме - вие сте новите шотландци". Има една много прочута фраза, казана от нашия писател и поет Уилям Макилвани: "Ние сме нация-мелез". Ние се гордеем с това, ние сме нация-мелез, но може би все пак не сме достатъчно мелез. Надявам се, че Шотландия ще бъде място, където всички ще бъдат приветствани след като станем независими.

Тук не е същото като на юг от границата. Важно е да се каже, че Англия е в капана на заблудата на миналото си величие. Изумително е как интелигентни хора продължават да мислят, че Англия е нещо много специално. Няма такова нещо, това е просто друга страна. ОК, някога Англия ръководеше света чрез сила, бруталност, кражби и влияние. За радост, тези дни са минало. Днес Великобритания е във втората половина на всички световни класации с изключение на една. Тя оглавява класацията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за най-неравноправно общество. Е, браво! В Шотландия ние не изпадаме в такава самозаблуда."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09

Пътуване във времето с калоферската дантела и традиции, подчинени на род, Родина и роден край

"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..

публикувано на 15.07.24 в 11:08

Етнология на спорта "като истинския живот" - всичко, навсякъде, наведнъж

Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..

публикувано на 14.07.24 в 19:24
Софийската синагога

Улица в Тел Авив ще носи името на главния равин на България Ашер Хананел

Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част  на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..

публикувано на 14.07.24 в 06:05

Как живеят хората в украинското българско село Камчик?

19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура  Отзвук от 19-та Световна среща на..

публикувано на 13.07.24 в 07:15
Гергана Василева Румен Иванов

Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите

Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите.  От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да  живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..

публикувано на 10.07.24 в 17:33
Милена Кирниколова

Милена Кирниколова - гост в "Горещо сърце" за победите в Шотокан карате-до за 2024 година

Милена Кирниколова е известен инструктор по карате в Плевен. Нейните възпитаници непрекъснато печелят престижни отличия. Тя е гост в "Горещо сърце" по "Хоризонт". Истинска гордост са победите на световното първенство по карате в японската столица Токио.  Самата Кирниколова завоюва бронз при ветераните в родината на този спорт.  Тя е изключителен..

публикувано на 08.07.24 в 10:37