Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"В кризисния център социалният работник е учител, майка, перачка, гладачка, доктор, изповедник - всичко за тези деца“

Балван - истории за ново начало. Момичета жертви на насилие, трафик и проституция получават закрила

„Да не си мислят, че това, което се е случило, ще бележи техния по-нататъшен живот. Светлина има"

Повече от 400 момичета, жертви на трафик и насилие, са намерили подкрепа и закрила в последните 16 години в кризисния център за непълнолетни във великотърновското село Балван. В началото тези момичета са жертви, но ако извадиш доброто у тях и не ги осъждаш за миналото им, промяната е възможна. В това е убедена Емилия Михтиева, социален работник от Кризисния център за деца, жертва на трафик и насилие в село Балван. На момичетата с трудна съдба помагат и ментори доброволци

19 непълнолетни момичета са получили закрила през тази година в Кризисния център за деца, жертва на трафик и насилие, в село Балван. В последните три години с трудните момичета работи социалният работник Емилия Михтиева. Била учителка, но решила да се посвети на момичетата с тежки съдби: 

Факт е, че е масово насилието над деца – физическо, вербално, психическо, по всякакъв начин. В училище ставаш свидетел на тези истории, но си безгласна буква, там твоя отговорност е образованието. В кризисния център социалният работник е учител, майка, перачка, гладачка, доктор, изповедник- всичко за тези деца“.  

Не можем да отричаме миналото, но тези момичета имат потенциал и бъдеще, различни от насилието, от проституцията, убедена е Емилия Михтиева и е категорична, че трябва много работа, за да бъдат убедени момичетата, че промяната е възможна: 

В началото никоя от тях не вярва. След като се запознаят с мен, всички го вярват. Как им влияя? Първото, което им давам от себе си, е подкрепата. Приемам всяко едно от тях като дете. За мен всички деца са еднакви – не правя разлика дали е жертва, дали е най-обгрижваното дете на света, за мен всички деца са еднакви. Много бързо изваждам техните положителни черти и държа да им ги покажа още в самото начало. Не ги осъждам за това, което са преживели, защото те така са свикнали. Те са жертви, те са със съзнанието на жертви и носят вината в себе си“.  

Емилия Михтиева и Валерия Йорданова  Снимка: Здравка Маслянкова

21-годишната студентка по социална педагогика Валерия Йорданова е доброволец в сдружение „Зов“ и от месец е ментор на едно от 17-годишните момичета от кризисния център в село Балван: 

„Не сме им длъжници, но можем да им помогнем по някакъв начин и защо да не го направим. В началото тя беше много срамежлива. Като за първи път и аз бях много притеснена, защото не я познавах, но след това, след втората, третата среща се отпуснахме – и тя, и аз, и нещата вървят добре“. 

Менторите осигуряват подкрепа на момичетата от кризисния център, помагат с уроците, дават им приятелството си, разказва Валерия Йорданова: 

„Предимно се занимаваме с неща, които на нея ѝ харесват. Гледаме филми с обучителна цел. Понякога им помагам с домашните, ако има затруднения. Тя се справя отлично. Тя е страхотен човек. Всеки следващ път, в който се срещаме, тя е все по-щастлива, споделя с мен неща, които е правила през деня, през седмицата“. 

Момичетата, жертви на трафик и насилие, имат право половин година да останат в кризисния център и много са случаите, когато, излизайки от центъра, отново се връщат към старите пороци и в старата среда. И следва ново връщане в центъра и завъртане на порочния кръг, разказва социалният работник Емилия Михтиева:  

„Много често, защото времето за работа, за отстраняване на кризисната ситуация при нас, е в рамките на 6 месеца. Понякога това е недостатъчно. Затова е необходимо след като децата напуснат кризисния център да продължи работата с тях. Затова има и други институции, които би трябвало да продължат нашата работа. За съжаление, връзката се къса и имаме случаи, когато децата отново се озовават при нас. Другата страна на монетата е тогава, когато след напускане на кризисния център, момичетата не получават нужната подкрепа от семейството или на институциите. Работата просто спира“. 

Един такъв изгубен случай е с момиче, което е проституирало, настаняват го в кризисния център в Балкан, минава половин година, то излиза от центъра и отново се връща към "занаята": 

„Детето е върнато на родителите, но тук недостатъчната работа с родителите води до страх от това, че, ако детето излезе на улицата, всеки срещнат е потенциална заплаха и се минава в крайността детето да е ограничавано, следено, контролирано по всякакъв възможен начин, което води до обратния ефект. Това момиче започва да излиза от вкъщи, лъжейки че е с приятелки, лъжейки, че има ангажименти в училище. Добра ученичка е, посещава училище, но след училище.... Върна се към проституцията и в момента отново е в кризисния център. Не мога да дам отговор до кога в този омагьосан кръг, защото кризисният център е институция за отстраняване на кризисната ситуация“. 

Емилия Михтиева има и щастлива история с трудно момиче. Девойката е от малък град. Буйна тийнейджърка, с която семейството не може да се справи и буквално я изхвърля на улицата. Там я срещат „доброжелателите“, които ѝ показват как да изкара лесни пари с тялото си. И момичето става проститутка, а с изкараните пари продължава да учи.  

Първият подтик да проституира е да изкара достатъчно пари, за да си купи телефон от заложна къща, за да може да посещава онлайн заниманията. Когато дойде това дете, то не виждаше смисъла в живота, изпитваше огромна вина, че ѝ се е налагало до прави това. Едва ли не беше погнусена от себе си. Тя е силен характер. С нея работата в началото беше трудна, защото, въпреки всичко всяка жертва мисли, че владее положението и може сама да се справи. След престоя ѝ в кризисния център момичето беше настанено в друга услуга, тъй като всичките ѝ живи роднини отказаха да полагат грижа за нея. Това дете вече е пълнолетна млада дама, която успешно се справя с живота. Пълна отличничка е, работи, издържа се сама, креативна е, като нейните планове занапред са тя да бъде студентка, да учи социална педагогика, за да може един ден да работи това, което работим ние, и да може да помага на много други деца“.  

За догодина социалният работник Емилия Михтиева и менторът Валерия Йорданова пожелават на момичетата от кризисния център в Балван, с които работят, да бъдат по-добра версия на самите себе си

„Да бъдат много здрави, да имат много късмет и да вярват в себе си, в мечтите си. Всичко най-хубаво им пожелавам“, каза Валерия Йорданова. 

Да не си мислят, че това, което се е случило, ще бележи техния по-нататъшен живот. Светлина има. Миналото си е минало. Ние не можем да върнем времето назад и да го променим, но бъдещето е пред нас и всичко зависи от нас“, пожела Емилия Михтиева. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...

публикувано на 22.07.24 в 11:05

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09