Д-р Антоанета Тончева: Страшно е мечтите на семействата да бъдат за нова инвалидна количка и медицинска храна

Пациенти, лекари и организации настояват за спешни действия по осигуряване на достъп до медицински храни. В момента НЗОК ги поема само при ограничен набор от заболявания. Много хора са поставени в ситуацията да разчитат единствено на собствени или дарителски средства, за да си набавят жизнено необходимата им специална медицинска храна.

Д-р Антоанета Тончева е сред хората, борещи се активно за разширяване на списъка от заболявания, при които тези храни да бъдат заплащани от Здравната каса. Тя е молекулярен биолог, работи в Университетската болница в Регенсбург, Германия и е член на сдружение „Мостове“. Участва и в работната група, дискутираща възможностите за поемането им от НЗОК.

• Защо е важно ентералните храни да се заплащат от държавата?

„В работната група се дават аргументи защо е важно кодовете за състоянието недохранване, което само по себе си е диагноза, а медицинското му наименование е малнутриция, да бъдат добавени в списъка на заболяванията. Здравната каса работи с един ограничен инструментариум. Има хиляди пациенти, които в даден период от живота си страдат от недохранване. Системата ни е правена на парче. Тя притиска хората да разпродават имуществото си или да теглят бързи кредити, за да купуват консумативи за операции, както и медицинска храна. Пациентите се насочват към дарителски организации. Една от тях е Българската Коледа. Държавата десетилетия наред не е намерила устойчив механизъм, за да се погрижи за нуждаещите се“.

• Ентералните храни в България се оказват недостижими за домашна употреба – защо?

Няма законодателна пречка тези храни да се поемат от Здравната каса, обясни доктор Тончева.

„Изискаха се становища от експерти, които да укажат важността от употребата на медицински храни и кои са най-честите диагнози, при които са необходими. До момента никога не е имало регистър на тези пациенти. Настояваме за създаването на такъв. Медицинските храни са нужни на хора с инсулт, с онкологични заболявания, с церебрална парализа и други. Събирането на данни е процес и той ще трае 2-3 години. Важно е да стартира сега. Медицинските специалисти ще имат пълната информация. Когато тези пациенти започнат да бъдат правилно обгрижвани, много малко от тях ще имат нужда от такава храна за дълъг период от време“.

В България медицинските храни са по-скъпи, отколкото в други европейски държави, посочи още тя.

„В Германия те са с 30% по-евтини. В българската аптечната мрежа едно шише от 200 милилитра ентерална храна струва 10 лева. Понякога е необходимо да се приемат по 6 шишета на ден като добавъчно хранене. Семействата са принудени да разчитат на дарители и са обречени на просия. Страшно е мечтите на семействата да бъдат нова инвалидна количка и медицинска храна“.

Доктор Тончева е категорична, че няма да се откаже от битката за осигуряване на по- широк достъп до медицинска храна.

„Няма да спрем. Четири години и половина не сме се отказали. Подкрепени сме от много пациентски организации“.